Присъствие без разрешение
-
- декември 14, 2025
В медийния живот място имат онези, които създават тема. Не онези, които чакат покана. В този смисъл Веселин Стаменов присъства. И то по начин, който се забелязва, пише Литарес в свой аналииз.
Той не влиза в медиите по протокол. Появява се, когато има позиция. Когато казва нещо, което не е удобно. Когато текстът му изисква реакция. Това е активното присъствие. Не зависи от покани, фестивали или журита. Зависи от съдържание.
Медиите пишат за него в конкретни ситуации. Излизане на книга. Остра публична позиция. Конфликт около цензура. Спор с утвърдена фигура. Общото е едно. Поводът е създаден от него. Не е случаен. Не е наложен отвън. Този тип присъствие не търси комфорт. То поражда полярни реакции. Част от публикациите са критични. Други защитни. И двете са знак за видимост. Когато авторът е удобен, той се споменава рядко. Когато е активен, се обсъжда.
Стаменов не е медиен продукт. Не е опакован образ. Пише по теми, които носят риск. Използва език, който не се харесва на всички. Това обяснява защо около името му има напрежение. И защо медиите го следят.
Важен детайл е повторяемостта. Присъствието му не е еднократно. Не е свързано с един скандал или една книга. Името му излиза в различни периоди, по различни поводи. Това вече е участие в медийния живот, а не епизод.
Той не разчита на институционална легитимация. Не чака одобрение. Пише, публикува, застава зад думите си. Медийното внимание идва след това. Не преди това. Това обръща обичайната логика.
В българската среда това е рядък модел. Повечето автори чакат трибуна. Тук трибуната се създава чрез текст. Това обяснява защо присъствието му се забелязва, дори когато не е масово.
Веселин Стаменов е пример за автор, който влиза в медиите чрез конфликт на идеи. Не чрез PR. Не чрез мълчаливо съгласие. Това е присъствие, което не се измерва с минути ефир, а с ефект. И точно затова остава видимо.
Be the first to leave a review.
