Скандално в toppresa.com! КАК МЕСТА ХРАНИ ЧУЖДИТЕ ТУРБИНИ
-
- ноември 26, 2025
Водите на река Места се раждат в българските планини, но част от тях потеглят по тръби и деривации към друга каскада и друга река. Официално никой не казва ясно колко точно. Факт е, че язовир Доспат се захранва не само от Доспат. Водите идват и от система деривации, които прехвърлят количества от горните водосбори на множество притоци на Доспат и Места, включително Осинска река, Вищерица, Канина, Вълчелъшка, Кара борун, Кара Али, Каяли дере, Величка, Бистрица и други. Тези притоци са част от басейна на Места. Тоест, водите на Места реално се насочват към каскада Доспат Въча и захранват турбини далеч от самото корито на реката.
Българското законодателство не третира тази вода като ничия. Законът за водите казва ясно, че пресните води на територията на страната са национален стратегически ресурс. Те са публична държавна собственост и управлението им е въпрос на национална сигурност, икономика и обществен интерес. Същият закон определя, че използването на водите се осъществява чрез водностопански системи и съоръжения за отнемане, съхраняване, транспортиране и използване на водната енергия. Изграждането на деривации за прехвърляне на води между речни басейни е изрично уредено. Позволява се само при определени условия и с мотивирани решения на държавата. На хартия рамката изглежда строга. В реалността публичният разговор по темата почти не съществува.
Данните за басейна Места Nestos, разглеждани в международни изследвания, показват друга картина. Тук водните ресурси се разпределят между конфликтни ползватели. Хидроенергетика срещу напояване. Енергия за мрежата срещу вода за земеделие и местни общности. Управлението на водите в този басейн се дава като типичен пример за нуждата от балансиране на противоречиви интереси и адаптация към климатични промени. В гръцката долна част на Nestos официално работят два големи язовира, които осигуряват електроенергия, напояване и минимален екологичен отток. България е горното звено в същия басейн, донор на вода и съучастник в този режим.
На този фон въпросите към българските институции стават неизбежни. Кой и кога е взел стратегическото решение части от водосбора на Места да се прехвърлят чрез деривации към друга каскада. Има ли публично достъпни решения, в които ясно е описано количеството вода, допустимите режими на работа, приоритетите при суша или криза. Съответства ли това прехвърляне на принципа за интегрирано управление по басейни, заложен в Закона за водите и в европейската Рамкова директива за водите. Къде е анализът дали тези деривации не лишават от ресурс самата Места, не променят естествения отток, не влияят върху екосистеми и местни водоползватели.
Управлението на Места не е вътрешна работа на един отдел в министерство. Това е трансграничен казус. България и Гърция споделят един и същ басейн. Европейски документи и проекти, посветени на Nestos Mesta, директно говорят за нуждата от съвместно управление, намаляване на напрежението между двете страни и подобряване на качеството и количеството на водите. Когато България прехвърля вода от един водосбор към друг, това не е просто техническо решение на енергетиката. Това е ход с потенциал да засегне договорености, местни общности и бъдещи възможности за напояване и развитие в българската част на Места.
Тук се появява и друг, по неудобен слой въпроси. Как държавата измерва ефекта от деривациите върху Места. Съществуват ли регулярни, публично достъпни баланси за това колко вода от притоците на Места се прехвърля към язовир Доспат чрез деривации. Какви са режимите на работа. Водят ли се отделни сметки за този обем или всичко се размива в общата статистика за използвана вода за хидроенергия. Има ли оценки дали местните общности по течението на Места губят потенциал за напояване, за местни водоснабдителни системи, за развитие на земеделие и туризъм заради това, че реката им храни турбини другаде.
Законът за водите задължава държавата да управлява ресурса така, че да се осигури достатъчно количество вода за питейно битови нужди, за икономиката и за опазване на околната среда. Пресните води са стратегически ресурс. Това не е празна фраза. Тя означава, че решения като прехвърляне на вода от един басейн към друг трябва да минават през ясен обществен дебат, оценки на въздействието, анализ на алтернативи и дългосрочни сценарии. Ако такива оценки са правени, защо не са публични. Ако не са правени, как въобще е възможно да се прехвърлят води от Места към друга каскада без пълна картина за рисковете.
Отговорността не е само на Министерството на околната среда и водите. В играта са Националната електрическа компания, Басейнова дирекция Западнобеломорски район, енергийният регулатор, регионални структури, общини. Всеки има парче от пъзела. Но гражданите и хората по поречието на Места виждат само крайния резултат. Една река, която на хартия е стратегически ресурс, а на практика е донор на вода за чужда каскада и турбини, без да се знае какво остава за местните нужди и за самата река.
Информационна агенция Топ Преса ще постави тези въпроси официално. Чрез искания по Закона за достъп до обществена информация ще бъдат поискани от МОСВ, Басейновата дирекция и НЕК конкретни данни. Колко вода от притоци на Места постъпва ежегодно в язовир Доспат чрез деривации. Какви са режимите на работа. Кои решения и оценки са в основата на тези схеми. Как е оценено влиянието върху екологичното състояние на Места и върху местните водоползватели.
Това не са технически детайли, интересни само на инженери. Това е въпрос как държавата управлява един от своите стратегически ресурси. Представя ли си Места само като донор за чужди каскади и турбини. Планира ли някога България да използва своята река като реален лост за развитие на собствения регион, чрез модерно напояване, сигурно водоснабдяване и устойчив туризъм. Или ще останем в удобната сянка на общи формули за водностопански системи и комплексно използване, докато водите от планината тихо потъват в тръби, тунели и деривации, далеч от очите на хората, които живеят по поречието на Места.
Be the first to leave a review.
