ЕКСКЛУЗИВНО В ТОП ПРЕСА: От килиите до супермаркета – как смолянският затвор създаде една от най-търсените мандри в България и защо моделът буди възхищение, но и тревога в Европа
-
- ноември 24, 2025
В сърцето на Родопите, там където се намира затворническото общежитие в Смолян, кипи работа, която малцина биха очаквали: затворници произвеждат едни от най-търсените млечни продукти в региона – под марката „Герзовица“.
Историята на мандра „Герзовица“ в затворническото общежитие в Смолян започва като опит да се оползотвори млякото от няколко крави и овце, но завършва като феномен, който привлича вниманието на европейски медии, хранителния сектор и дори на експерти по рехабилитация на лишени от свобода. Това, което стартира като локално решение на един директор, днес е превърнато в работещ модел на производство, рехабилитация, доброволно ангажиране и парадоксално – в един от най-печелившите проекти в цялата система на българските затвори.
Началото, което никой не е предвидил
Преди около петнайсет години Христо Солаков, тогава начело на затворническото общежитие в Смолян, осъзнава, че млякото, което се произвежда в стопанството към затвора, се изкупува на цени под себестойност. Това е моментът, в който пазарната логика се сблъсква с държавната реалност. Солаков разбира, че така не може да се продължава – загубите растат, а животните изискват поддръжка. Решението е почти интуитивно: ако пазарът не предлага устойчивост, затворът трябва сам да затвори цикъла.
Мандрата започва дейност по инициатива на бившия шеф на затворническото общежитие Христо Солаков, който днес проследява процесите на бизнеса
Така започва производството на първото сирене. Първоначално продукцията е предназначена за вътрешна употреба – за затворниците и служителите. Но качеството на този „домашен продукт“ бързо надхвърля границите на общежитието и достига до роднини, приятели и познати, които започват да искат собствена бучка. Това външно търсене е сигнал, че мандрата има потенциал, който надминава първоначалните очаквания.
От импровизиран цех до официално предприятие
За да стане мандрата легитимна, са нужни инвестиции и експертиза. ДП „Фонд Затворно дело“ отпуска около 100 хиляди лева за оборудване и модернизация. Нает е технологът Станко Гаджев, както и ветеринарен лекар, който поема контрола над животните. Празна пристройка е превърната в млекопреработвателно помещение.
Сиренето зрее 45 дни, преди да се пакетира
След получаването на лиценз първите количества сирене и кисело мляко излизат на официалния пазар. Интересът е незабавен и неколкократно по-голям от капацитета на производството. Животните се увеличават, а към днешна дата затворници се грижат за стадо от 45 крави и 140 кози, като овчето мляко се изкупува допълнително.
Качество, което не подлежи на компромис
Успехът на „Герзовица“ се корени в качеството, което стриктно се контролира. Млякото е планинско, не се използват стабилизатори или подобрители, а маслото не се избива. Сиренето зрее между 45 и 60 дни, за да се развие естественият му вкус. Именно този вкус – плътен, натурален и непроменян – е причината клиентите да не обръщат внимание на цената, която е по-висока от средната на пазара.
Затворниците започват работа в 6:30 и на ден преработват до 1000 л мляко
Мандрата работи на две смени шест дни в седмицата, обработва над 1000 литра мляко дневно и доставя около три тона сирене и двадесет хиляди кофички кисело мляко месечно. Въпреки това поръчките постоянно изпреварват възможностите. Според Солаков телефонът не спира да звъни – клиенти, магазини, дистрибутори, всеки търси повече продукция.
Продуктите се произвеждат в пълния цикъл – от гледането на животните, до етикетирането на готовата кофичка. Това превръща затворниците не просто в работници, а в хора, които преминават през всички етапи на една реална професия.
От Родопите до Лондон: необичайните маршрути на затворническото сирене
Интересът излиза далеч извън пределите на Смолян. Хладилен автобус снабдява всички магазини в затворите в България. Но дистрибуцията не се ограничава дотук. Преди две години дори е имало бус, който е карал сирене „Герзовица“ директно до Лондон по поръчка на българска общност там. Понякога се случва клиенти да получават сирене по куриер до дома си – директно от затвора.
През годините на пазара се появяват имитации на „Герзовица“ със сходна опаковка, разказва Солаков
А с последното разширяване на пазара продукцията вече се предлага в магазини на фирма „ОРБИТ-М“, което е първото голямо проникване на марката в национални вериги.
Европа научава за мандрата – и започва да задава въпроси
Интересът към мандрата вече е международен. Европейски медии публикуват репортажи за това как затворници произвеждат млечни продукти, които се продават в супермаркети на по-високи цени от повечето конкуренти.
Един от най-цитираните примери е историята на Георги Филянов – лишен от свобода, който всеки ден смесва над 500 литра мляко. Той е осъден за трафик на наркотици, но работата в мандрата му позволява да съкрати присъдата си и да бъде освободен предсрочно.
Тези истории впечатляват Европа, защото моделът комбинира рехабилитация, професионални умения и реално производство, което се продава на свободния пазар. Но възникват и въпроси относно възнагражденията, условията на труд и разпределението на печалбите.
Социален проект или прикрита експлоатация?
Тук историята на „Герзовица“ става по-сложна. Напълно вярно е, че затворниците придобиват професия, трудови навици и чувство за отговорност. Всеки ден те преминават през строг контрол – анализ на млякото, наблюдение с камери, проверка на качеството. Получават заплащане и намаляване на присъдата: два работни дни се броят за три излежани.
Но критиците отбелязват, че заплатите им са ниски – няколкостотин евро на месец, в сравнение с реалните печалби на мандрата, които надхвърлят 150 хиляди лева годишно. Половината продукция отива към пазара, където се продава на по-високи цени от конкурентните марки.
Така възниква големият въпрос:
Дали това е истинска рехабилитация или икономически модел, който разчита на евтина работна ръка?
Парадоксът е очевиден: в миналото партизани крадат от мандрите, за да оцелеят. Днес мандрата е в затвора – и трудът ѝ отива на пазара.
Кадровата криза в затвора – необичаен, но много реален проблем
Въпреки високия интерес към работата в мандрата, ръководството е изправено пред дефицит на кадри. Присъдите в затворническото общежитие са кратки, а текучеството е голямо.
Технологът Гаджев признава, че днес много затворници не желаят да работят – липсват им навици, мотивация или дисциплина. Времето за обучение е кратко, а когато един работник бъде обучен напълно, често е време да напусне институцията.
Затова ръководството допуска преместване на затворници от други градове, стига да имат опит в животновъдството.
Какво следва? Разширение, нови продукти и нуждата от прозрачност
Мандрата е достигнала своя таван. Капацитетът е запълнен, трудът е ограничен, а производствената площ е недостатъчна. И все пак има проект за разширяване, макар и без конкретни срокове и яснота къде може да се изгради новото помещение.
По-реалистичната краткосрочна цел е разширяване на асортимента – първо с кашкавал, продукт, който е в недостигащ обем на пазара.
Но експертите настояват за по-голяма прозрачност:
Как се разпределя печалбата?
Какви гаранции имат затворниците?
Какъв процент от приходите се реинвестира в рехабилитация?
Тези въпроси определят дали „Герзовица“ ще остане пример за успешна социална програма или ще бъде възприемана като модел, който балансира на ръба между помощ и експлоатация.
Модел за подражание – или предупреждение?
Мандра „Герзовица“ е едновременно вдъхновяваща и противоречива история. Тя доказва, че затворите могат да бъдат място за развитие, професия и надежда. Но също така показва, че зад успеха понякога стоят въпроси, които трябва да бъдат адресирани, за да бъде моделът етичен, устойчив и справедлив.
Дали този проект ще бъде пътеводител за другите български затвори или ще остане изолирана инициатива – зависи от това доколко системата е готова да подкрепя трудови и рехабилитационни програми, които наистина променят човешки съдби.
Между кравефермата, мандрата и килиите се ражда една история, която надхвърля географията на Родопите. Това е история за възможност, за промяна, но и за моралната дилема, която възниква, когато продукцията на лишени от свобода се превърне в пазарен хит.
Be the first to leave a review.
