Политическият кантар не е демокрация

Розово прасе пред парламента. Голяма работа. Най новата стратегия на опозицията е да се бори с килограмите на противника. Не с решения. Със сантиметър.

Политиката се превръща в карикатура. Аргументите се заменят с подигравка. Има бюджет. Има държава. Има проблеми. Но разговорът се свива до едно животно пред Партийния дом, което струва 3500 лева. Пари на вятъра заради глупост и гавра…

Статистиката е проста. Почти половината българи имат наднормено тегло. Хора с истински грижи. Хора с лекарства, хормонални терапии, стрес от работа. Това не е повод за атака. Това е повод за по сериозна политика за здравето на нацията.

А тук се внушава друго. Дебелият е виновен. Той е лош. Той е корумпиран. Той трябва да се посочи пред камерите. Удар в най лесното. Външният вид. не може всички да сме като Лена и Киро – пък и умни и красиви…

Това не е свобода на словото. Това е интелектуална бедност. Празна сцена, пълна с комплекси.

Наднорменото тегло не е политическа принадлежност. Не е нито порок, нито герб на опозицията. Килограмите не избират партия.

Обществото се нуждае от аргументи. От визия за икономиката. От реформи в съдебната система и здравеопазването. Не от гигантско прасе като заместител на работещи решения.

Когато заместваш дебата с подигравка, признаваш, че нямаш идеи. Това е истинската слабост. Това е свинщината.