Битката за такса смет в Благоевград: кой плаща за чуждия боклук
-
- ноември 17, 2025
Най-чувствителната част е такса битови отпадъци. Проектът въвежда нови основи за изчисляване и допълнително диференциране по вид дейност. В документа се групират магазини, заведения, културни и спортни обекти. Липсва обаче отделна категория за офиси, кантори и административни дейности, които генерират значително по-малки количества отпадъци. Тази празнина вече има свое лице. Пред местната власт застава гражданското становище на Андон Тодоров от Благоевград, адресирано до кмета и общинския съвет. Документът стъпва на Закона за нормативните актове и Административнопроцесуалния кодекс и предлага конкретен текст, който може да се вмъкне в проекта без сложни редакции.
Става дума за въвеждане на отделен коефициент за офиси, канцеларии и дейности с административен характер, включително адвокатски кантори, счетоводни, консултантски и ИТ услуги. За тях Тодоров предлага коефициент 0,30 от базовата стойност на частите от таксата по чл. 15 от проекта. Аргументът е ясен. Тези обекти не генерират значителни количества битови отпадъци и не е логично да плащат като търговски обекти с висок отпадъчен профил. По този начин според него ще се приложи по-последователно принципът „замърсителят плаща“, заложен в Закона за местните данъци и такси и повторен в мотивите на самата общинска наредба.
Гражданската намеса идва в момент, в който много общини преразглеждат ТБО под натиска на нарастващи разходи за сметосъбиране, почистване и депониране. Практиката често е проста. Общината търси начин да покрие бюджетния недостиг и разчита на относително пасивни групи като офисния сектор. Магазините и заведенията реагират шумно, когато им вдигнат таксата. Малките счетоводни фирми, консултанти и ИТ компании обикновено приемат новите сметки като неизбежни. Те имат нисък отпадъчен профил, но висока данъчна дисциплина. Това ги прави удобен източник на приходи.
Предложението на Тодоров атакува именно тази логика. То стъпва върху анализите на работната група към общината, според които в нежилищните райони количествата битови отпадъци варират силно според вида дейност. Там, където има интензивен търговски поток, контейнерите преливат. В офисните сгради отпадъците са основно хартия, опаковки от кафе и минимални битови количества. Въвеждането на отделна категория за офиси би намалило кръстосаното субсидиране. Сега офисният сектор поема част от тежестта на по-замърсяващите дейности, защото е поставен в една група с тях.
За местната икономика това има директни последици. По-висока такса смет увеличава постоянните разходи на фирмите. При малки компании с двама или трима души персонал няколко стотин лева годишно не са просто административен шум. Това влияе на решението дали офисът да остане в Благоевград, да се премести в друга община или да мине в режим домашен офис, който е по-труден за облагане.
От гледна точка на публичните финанси въпросът изглежда различно. Ако офисите плащат по-нисък коефициент, приходите от ТБО ще намалеят. Общината ще трябва да компенсира чрез по-високи коефициенти за други групи, чрез по-ефективни разходи или чрез по-строг контрол върху сметосъбиращите оператори. Законът изисква таксата да покрива реалните разходи за услугата, но не и да служи като скрит местен данък.
Точно тук според анализатори се крие тестът за политическата икономия на решението. „Случаят в Благоевград много добре показва конфликт между фискалния инстинкт на всяка местна власт и принципа за справедливо облагане според замърсяването“ коментира политолог от национално ниво, който следи местното самоуправление в страната. По думите му, ако кметът и мнозинството приемат предложението на Тодоров, те ще изпратят сигнал към бизнес средата, че предпочитат предвидимост и данъчна справедливост пред краткосрочни приходи. Ако го отхвърлят, рискуват да затвърдят впечатлението, че наредбите се пишат с поглед основно към общинския бюджет, а не към структурата на местната икономика.
Политологът напомня, че във все повече общини в страната битката за така наречения бял бизнес е ключов фактор за развитие. „Офисите носят по-малко отпадъци, но повече добавена стойност, по-високи заплати и по-висок стандарт на потребление. Когато ги наказваш с еднаква такса с обекти, които пълнят контейнерите, посланието е, че за общината е все едно какъв бизнес идва. В дългосрочен план това се връща под формата на по-слаба икономическа база и зависимост от субсидии“ допълва той.
Казусът има и институционално измерение. Тодоров използва формалната процедура за обществено обсъждане. Подава мотивирано гражданско становище, отделно конкретно предложение за текст и отделни мотиви към него. Това е пътят, който законът предвижда за участие на гражданите при приемане на нормативни актове. В практиката подобни участия са по-скоро изключение. Често проектите се публикуват, срокът за становища минава без реален интерес, а окончателният текст се приема без съществени промени. Ако общинският съвет игнорира добре аргументирано предложение, ще легитимира съмненията, че обществените обсъждания са формален ритуал.
Тук влиза в игра и медийната среда. Местната медия Топ Преса вече проследява развитието по темата и публикува позиции на заинтересовани страни. Когато конкретно предложение, адресирано до кмета и общинските съветници, излезе в публичното пространство, то престава да бъде вътрешно административна тема. Влиза в дневния ред на бизнеса, на професионалните общности и на политическите опоненти.
„За кметския екип случаят с ТБО в Благоевград е тест за способността да води разговор с активни граждани, без да го възприема като атака. Ако общината демонстрира готовност да коригира проекта, печели точки за диалогичност. Ако се капсулира, рискът е темата да се превърне в знаме на опозицията и да бъде използвана и в други спорове за управлението“ казва политологът. Според него не става дума само за едно число в наредба. Става дума за модела, по който се вземат решения за местни данъци и такси.
В идеалния вариант таксата за смет следва измерени количества, разделно събиране, ясна методика за формиране на разходите и публичен отчет какво се прави със средствата. В реалността много общини работят с широки групи и усреднени коефициенти. Затова спорът за отделната категория за офиси е по-голям от местна корекция. Той е тест дали местната власт е готова да признае, че не всички бизнеси са еднакви от гледна точка на замърсяването.
В следващите седмици топката е в полето на кмета и общинския съвет. Те могат да приемат предложението за нова категория, да го модифицират или да го отхвърлят. Могат и да започнат по-широка ревизия на модела за ТБО, включително с реални измервания и оценка на въздействието. От избора им ще зависи дали Благоевград ще бъде даден като пример за модерно управление на местните такси или като пореден случай, в който принципът „замърсителят плаща“ остава само в мотивите на наредбата.
Междувременно бизнесът и медиите като Топ Преса имат своята роля. Ако темата остане само в стените на общината, решението ще мине без съществен обществен натиск. Ако се превърне в предмет на информиран дебат, местната власт ще трябва да обясни защо офисите в Благоевград трябва или не трябва да плащат по-ниска такса смет от тези, които реално пълнят контейнерите. Това е стандартът, към който един европейски град би трябвало да се стреми.
Be the first to leave a review.
