Дерибеите на Доган, които изчезнаха. Живото доказателство, че Сокола използва хората и ги хвърля, когато му станат товар
-
- ноември 16, 2025
Новият политически проект на Ахмед Доган „Алианс за права и свободи“ тръгна по добре познат сценарий. Лъскав хотел в София, речи за „ново начало“, телевизионни камери. На заден план стои старият въпрос. Кой седи около Сокола и кой вече не е допуснат в кадър. Учредяването на АПС показва нещо много по важно от новото лого. Показва как Доган използва собствените си дерибеи години наред и ги захвърля в момента, в който му станат тежък багаж. Или когато те сами преценят, че вече не искат да горят заедно с него.
На този фон отсъствието на хора като Рамадан Аталай, Хасан Азис и Мюмюн Искендер от учредителната конференция не е дребен протоколен детайл. Това е симптом. Тези лица години наред бяха емблеми на модела на Доган по места. Контрол върху общини, бизнес, назначения, обществени поръчки. Днес същите тези хора не се нареждат отпред пред камерите. И така сами се превръщат в живо доказателство как работи системата на Сокола.
Рамадан Аталай. Вечният депутат и агент „Вергил“
Рамадан Байрам Аталай е един от най дългогодишните депутати в най новата история. Избиран е в поредица парламенти от 1997 година насам и стига до рекорден брой мандати. Комисията по досиетата официално обяви принадлежността му към Държавна сигурност с псевдоним „Вергил“.
Това не е дребна биографична подробност. Този профил обяснява защо Аталай беше идеален човек в системата на Доган. Лоялен, дългогодишен, послушен. Човек, който владее вътрешните правила, но знае кога да мълчи. Днес в публичното пространство се вижда друго. Присъства в парламента, но стои далеч от прожекторите. Не застава на първа линия до Доган в новия проект.
Логиката е проста. След четвърт век във властта и етикет на бивш агент на ДС, всеки допълнителен ден под ярка светлина носи риск. Риск от въпроси за имоти, фирми, мрежи. За Доган пък проблемът е друг. Фигура като Аталай олицетворява стария модел твърде ясно. Ако задачата е да се продава „ново начало“, в първите редици не може да има човек, за когото цяла България знае, че е от старата школа, при това с досие. Така един от най верните хора на Сокола постепенно се превръща в неудобен паметник на онова, което Доган иска да скрие.
Хасан Азис. Петимандатният кмет под обществен натиск
Хасан Азис е лице на ДПС в Кърджали повече от 20 години. Кмет на града в пет поредни мандата. Символ на влиянието на партията в региона. В едно нормално политическо развитие тъкмо такива хора би трябвало да стоят отпред при новия проект. Вместо това Азис избледня в последните години. Загуби кметския пост. Общественият образ е натоварен с умора и скандали.
Тук картината е още по ясна. От една страна, Азис знае, че политическите му позиции в региона са отслабени. Областта вече не усеща безусловната му тежест. От друга страна, за Доган той вече не е актив, а проблем. Стар кмет с дълъг мандат и силно негативен образ в част от местните. Точно профил, който може да компрометира посланието за „ново, чисто начало“.
Когато фигури като Хасан Азис не се виждат на учредителна конференция на партия, която претендира да е политически дом за „старите верни“, това не е случайност. Това изглежда като опит да се изчисти фасадата, без да се променя самата конструкция. Мрежата остава, лицата отпред се сменят.
Мюмюн Искендер. Феодалният кмет в търсене на прошка
Мюмюн Искендер години наред управлява малка, но ключова община. Четири мандата кмет. Фигура със силен контрол върху местните процеси. В очите на избирателите в района Искендер се превръща в символ на местната феодална власт. Дълга лична власт, конфликти, напрежение.
По информация от местни структури, четиримандатният кмет многократно се е опитвал да си измоли завръщане в ДПС и все още таи надежда. Но на терен картината е друга. Местните не искат и да чуят името му. В такава ситуация и Доган няма интерес да го легитимира като част от „новото лице“. Още един неудобен спомен от вчерашния ден.
Моделът на Сокола. Пази мрежата, жертвай фигурите
Най важното в тази картина не е кой точно се е появил или не се е появил в дадена зала в София. Важна е логиката. Ахмед Доган създаде система, в която „дерибеите“ по места гарантираха гласове и контрол, а той им осигуряваше чадър, имунитет и достъп до ресурс. Когато някой стане твърде токсичен, се изважда от витрината. Мрежата остава.
Рамадан Аталай с досието „Вергил“, Хасан Азис с 20 години начело на Кърджали, Мюмюн Искендер с четири мандата в малка община. Тези хора са най ярката илюстрация на модела. Дългогодишни лоялни кадри, които в един момент се превръщат в неудобен товар за пиара на новото начинание.
Така те стават категорично доказателство за дългогодишната практика на Сокола да използва хората и да ги изхвърля, когато вече не му трябват, пречат или развалят имиджа му. Доган не се отказва от модела. Просто сменя витрината. Зад нея остават същите зависимости, същите кариѐри, същата логика.
За избирателя сигналът е ясен. Ако днес „дерибеите“ на Доган, с които се гордееше вчера, са паркирани в сянка, утре същото може да се случи с всеки нов „лоялен кадър“. В този смисъл отсъствието на Аталай, Азис и Искендер от новия проект не е слабост на критиците му, а обвинителен акт срещу самия Сокол.
Be the first to leave a review.
