Официално изследване на toppresa.com! Гръцките медии виждат Благоевград и Гоце Делчев като свои квартали, а не като чужбина
-
- ноември 16, 2025
Границата при Илинден и Кулата е начертана върху картата, но в живота тя отдавна е размита. Хиляди хора от Благоевград, Гоце Делчев и селата между тях работят, пазаруват и почиват в Северна Гърция. Гръцките медии започват да описват тази реалност много по ясно от българските. В техните текстове България не е абстрактен съсед. Тя е мястото, откъдето идват работници за Драма, туристи и купувачи на имоти за Кавала и Тасос, но и болести по животните, мигрантски потоци и риск от горивна криза.
Емоцията в тези публикации не е патриотична, а ежедневна. Местен фермер се страхува за стадото си заради африканската чума по свинете в България. Собственик на малък хотел в Кавала следи дали българите ще имат скъпо гориво и ще стигнат до него с кола. Строителен предприемач в Драма се надява българи от Пиринско да приемат да работят на обектите му. Това са човешки истории, зад които стоят числа, карти и решения на министерства и общини.
Една от водещите теми в гръцките публикации е африканската чума по свинете. Там се цитират официални данни за стотици огнища в България от началото на годината. В отговор гръцкото земеделско министерство мобилизира ветеринарните служби в Серес, Драма, Кавала, Ксанти, Родопи и Еврос. На практика това е целият северен пояс срещу Благоевград и останалата част от българската граница. Мерките включват по строг контрол на ловците, ограничаване на придвижването на месо, проверки в животновъдните ферми и наблюдение на дивеча.
Този тон липсва в българския публичен разговор. Докато гръцките медии описват конкретни действия, у нас темата стои като рутинно прессъобщение. За хората от селата около Гоце Делчев и Петрич въпросът е съвсем конкретен. Ако болестта мине границата, това означава евтаназия на прасета, загубени субсидии, забрана за продажба и ликвидирани стопанства. Гръцката страна говори за това открито. Българската изглежда по запечатана.
В Драма сюжетът е друг. Там бизнесът се оплаква, че няма работници. Строителни фирми и други работодатели казват, че обектите се забавят, защото местни хора не стигат. В публикации се посочва, че спасението идва от България и Румъния. Българите от Благоевград, Сандански, Гоце Делчев и околните села се превръщат в естествен трудов резерв.
Гръцките медии не драматизират това. Няма лозунги за откраднат хляб. Има проста икономика. Северна Гърция губи млади хора към Солун, Атина и чужбина. Местните заплати трудно се конкурират с големите градове и Западна Европа. Затова идват българи, готови да работят за по малко, но в евро.
За Благоевградска област това има цена. Българският бизнес в Гоце Делчев, Благоевград и района се бори за едни и същи хора с гръцките фирми. Малък магазин, цех или строителна фирма в Пиринско трудно може да плати толкова, колкото гръцки предприемач в Драма. Така регионът се опразва тихо. Младите хора тръгват към границата сутрин, а вечер се връщат, но икономическият център се изнася на юг.
Втора силна линия в гръцките публикации е свързана с имоти и туризъм. Местни издания в Кавала описват как градът и Тасос се превръщат в предпочитано място за покупка на имоти от българи. Това не са единични случаи. Става дума за тенденция. Български семейства от вътрешността на страната, включително от Благоевград и София, купуват апартаменти и къщи на гръцкото крайбрежие. Част от тях ги отдават под наем през лятото, други ги ползват само за себе си.
Гръцките анализи сравняват покупателната способност в ЕС. Гърция е под средното ниво за Съюза. България е още по надолу. Прогнозите обаче допускат, че България може да се изравни и дори да изпревари Гърция в следващите години. Това звучи провокативно за гръцката публика, но говори ясно за българската. Хора, които все още получават по ниски доходи от гръците, вече влагат спестяванията си в гръцки имоти.
В тези материали има и картинка, която за Благоевград и Гоце Делчев е ежедневие. Пътят до Кавала често е по кратък и по удобен от пътя до българското Черноморие. Маршрутите до гръцките плажове се представят с конкретни километри и часове. Сравняват се разходи за гориво, пътни такси, качество на плажовете и морската вода. От гръцка гледна точка България е източник на туристи, а не конкурент на пазара. От българска гледна точка това е вот недоверие към собственото море.
Енергетиката допълва картината. Гръцки сайтове от Тракия съобщават, че България рискува да остане без бензин в рамките на кратък период, ако проблемите с рафинерията в Бургас се задълбочат. На пръв поглед това е вътрешна българска тема. В гръцките публикации тя е представена като регионален риск. Причината е, че през България минава сериозен трафик от товари и туристи към Гърция и Турция.
Ако горивата в България поскъпнат силно или има дефицит, българите от Благоевград и Гоце Делчев ще пътуват по рядко до Кавала, Драма и Солун. Това ще удари директно гръцкият малък бизнес, който разчита на български клиенти. За гръцките медии зависимостта е очевидна и се обсъжда. В българския разговор тя почти не се споменава.
На този фон в гръцките портали се появяват и други новини за България. Репортажи за трагични инциденти с мигранти край Бургас. Кратки материали за българската Нощ на театрите с десетки събития в различни градове. Таблици, в които се сравнява военната мощ на държавите в региона, включително България и Гърция. Дори кратка бележка за слабо земетресение край Драма и българо гръцката граница намира място, макар и за ден.
Всичко това очертава ясна рамка. За Северна Гърция България е ежедневен фактор. Риск от болести по животните, част от мигрантски маршрут, източник на строителни работници, постоянен поток от туристи и купувачи на имоти, потенциален проблем в горивата.
За Благоевград и Гоце Делчев това не са абстрактни процеси. Хора от тези градове работят в гръцките села около Драма и Като Неврокопи. Хора от тези градове имат апартаменти в Кавала. Хора от тези градове пътуват за уикенд до гръцкото море, вместо до българското. Камиони с българска регистрация минават всеки ден през граничните пунктове.
Разликата е в начина, по който двете страни говорят за това. Гръцките медии използват данни, карти, експертни мнения. Българските често оставят региона в сянка. В София тези теми минават като периферни. В Благоевград и Гоце Делчев от тях зависи животът на цели семейства.
Оттук идват и логичните журналистически въпроси. Каква е реалната координация между българските и гръцките ветеринарни служби по границата. Колко официални проверки се правят годишно и какви са резултатите. Колко хора от Благоевградска област работят в Драма и Кавала с трудови договори и осигуровки и колко са в сивия сектор. Какъв е обемът на българските инвестиции в имоти в Кавала и на Тасос, как се декларират и облагат. С какви сценарии работи българското правителство, ако има проблем с горивата и как това ще удари граничните региони.
Има и въпроси към местните власти. Какво правят общините Благоевград и Гоце Делчев, за да се възползват от близостта до Северна Гърция. Има ли работещи партньорства с Кавала, Драма и Като Неврокопи, които да не са само протоколни пътувания и снимки. Може ли да се създадат общи проекти за здравеопазване, туризъм, трудова мобилност и инфраструктура.
Регионът между Благоевград, Гоце Делчев, Като Неврокопи, Драма и Кавала вече функционира като една икономическа и социална зона. Гръцките медии започват да описват това ясно. Време е българските да излязат от ролята на пасивен наблюдател и да поставят своите въпроси. Защото именно тук се решава дали Пиринско ще бъде периферия, която източва хора към съседите, или активен участник в общ регионален пазар, в който местните интереси са защитени и представени.
Be the first to leave a review.
