Топ Преса проучва как комплекс в Огняново печели от публична територия без видими договори, без отчетност и без институционален контрол

Потресаващи разкрития в Огняново! Басейни върху държавна земя. Постройка върху общинска улица. И един частен бизнес, който не познава граници

Минералната вода в Огняново е ресурс, който носи ясна икономическа стойност. Забавление за хората, приход за бизнеса, отговорност за държавата и общината. На практика този баланс не съществува. Публични площи се управляват като частни дворове, поставят се бариери там, където законът изисква свободен достъп, създават се привилегии, които не принадлежат на една нормална пазарна среда. Вчера кметът на село Огняново Иван Ижбехов публично призна това в пост във фейсбук и така отвори тема, която години наред е била оставяна да тлее в периферията на вниманието.

В изявлението си кметът обяви, че двата басейна до общинското миро, детският и големият, се намират изцяло в имот държавна собственост. Той обеща, че след края на отпуската си ще започне активна кореспонденция с областния управител на Благоевград Георги Динев с настояване този имот да бъде предоставен за стопанисване от общината по ред, предвиден в закона. Обявената цел е басейните и прилежащото им пространство да се превърнат в място за ползване от всички жители и гости на селото на цени, които отговарят на възможностите на местните хора. Зад този на пръв поглед позитивен ангажимент стои много по-тежък въпрос. Ако тепърва ще се урежда статутът на имота, какво всъщност се е случвало там години наред, кой е печелил от държавната земя и на какво правно основание.

 Именно тук информационна агенция www.toppresa.com се самосезира по думите на кмета и започна собствено разследване. Когато се вдигне поглед от политическия език и се отворят кадастралните карти, картината става конкретна. Двата басейна, за които говори Иван Ижбехов, действително са разположени върху терен, актуван като изцяло държавна собственост. Това означава, че всяка дейност върху този имот, която генерира приходи, трябва да стъпва върху ясен договор между държавата и конкретен оператор, да има публични параметри, цена, срок, задължения и да носи приход в бюджета. В публичните регистри не се откриват такива договори, не се виждат данни за концесия или предоставяне под наем, не се открива следа от системно отчитане на постъпления. В реалността на терен обаче басейните работят, събират се входни такси, развива се търговия с храна и напитки, реализират се обороти, за които държавата формално няма участие.

Разследването на www.toppresa.com показва и втори, още по-драстичен пласт на проблема. В съседство с държавния имот се намира поземлен имот с идентификатор 47408.501.39 в землището на село Марчево, област Благоевград. По данни на кадастъра той е с вид собственост общинска публична, вид територия урбанизирана, с начин на трайно ползване за второстепенна улица и площ 2 091 квадратни метра. Основната заповед за одобрение на кадастралната карта и кадастралните регистри е РД 18 01 2 от 12.12.2005 г., а последното изменение е със заповед 18 10878 от 17.10.2024 г. издадена от началника на СГКК Благоевград. Тоест общината и държавата разполагат с актуална и недвусмислена информация къде минава улицата, какви са границите на имота и какво е неговото предназначение.

На самия този имот за улица обаче има изградена масивна постройка, която служи като вход и функционална част от комплекса „Минерални извори“. Уличното пространство е буквално застроено и претопено в частна инфраструктура, а преминаването към зоната с минерална вода е подчинено на режима на частния обект. Там, където картата предвижда свободна второстепенна улица с публичен характер, в реалността виждаме врата, стени и търговска дейност. Общината формално е собственик на имота, но фактически е отстъпила ползването му на частен субект без видима промяна на предназначението и без публично известни решения.

Ключът към разбирането на този модел минава през собствеността и управлението на комплекс „Минерални извори“ в Огняново. Според многобройни местни свидетелства и бизнес източници управлението там от години се свързва с фамилия Шамови, наследници на покойната номенклатурна фигура Мирчо Шамото, и техни наематели. Това влияние се пренася непрекъснато от времето на държавния социализъм през прехода до днешния туристически бум. Формалните документи може да сменят имена на фирми и търговски дружества, но реалният контрол върху комплекса и прилежащите му площи остава в един и същи кръг. Именно в този кръг попадат и двата басейна върху държавната земя, и постройката върху общинската улица.

Когато кметът на Огняново излиза във фейсбук и заявява, че тепърва ще иска от областния управител предоставяне на държавния имот за общинско стопанисване, той на практика признава две неща. Първо, че досега никаква ясна правна рамка за ползването на това място не е била договорена от общината. И второ, че години наред частен оператор е управлявал басейните и е получавал приходи върху държавна земя без общоизвестен договор или търг. Важно е, че самият кмет се позовава на социален аргумент и обещава по-ниски цени за местните жители. Още по-важно е, че това изявление отваря вратата за въпроса какво се е случвало преди този обещан „първи работен ден“ след отпуската.

Според информация, събрана от информационна агенция www.toppresa.com, оборотите през активния сезон около минералните басейни не са символични. Говори се за сериозни суми от входни такси, от продажби на напитки и от съпътстващи услуги. При нормално управление на публичен актив част от тези приходи би трябвало да се връщат под формата на наем, концесионно възнаграждение или друг вид възмездно ползване в полза на държавата и общината. При липса на договори и ясни отчети те се превръщат в чиста частна печалба, реализирана върху терен, който по закон принадлежи на всички граждани.

Юридическата рамка е проста. Държавната собственост се управлява от областния управител, който може да предоставя имоти за ползване само при спазване на съответните процедури. Общинската публична собственост, какъвто е имотът за второстепенна улица с номер 47408.501.39, служи за задоволяване на обществени нужди и по принцип не може да се отчуждава или да се ползва в частен интерес без промяна на предназначението по реда на Закона за устройство на територията. Строеж върху улица без такава промяна и без валидно разрешение попада в категорията на незаконните строежи, за които ДНСК е длъжна да се произнесе. Липсата на договореност за държавния имот и за басейните в него пък поставя въпрос дали не са нанесени имуществени вреди на държавата, които Агенцията за държавна финансова инспекция е длъжна да провери.

В този контекст позицията на институциите не може да бъде неутрална. Кадастралната карта е актуализирана през 2024 година, заповедите са факт, границите на имотите са ясни. Никой не може да се позове на незнание. Областният управител трябва да каже има ли подписани договори за ползване на държавния имот, при какви условия, с кого и какви приходи са постъпвали по тях. Кметът на община Гърмен трябва да обясни има ли решения на общинския съвет, които да позволяват застрояване и частно ползване на улицата в Марчево, и ако няма такива, защо постройката и до днес не е обект на принудителни мерки. ДНСК трябва да каже има ли издадени разрешения за строеж върху този имот, извършвани ли са проверки и какви са резултатите. Мълчанието в този случай вече не е административен комфорт, а съучастие в един установен модел.

Информационна агенция www.toppresa.com вече подготвя и ще внесе официални заявления по Закона за достъп до обществена информация до областния управител на Благоевград, до кмета на община Гърмен, до СГКК Благоевград и до ДНСК. Ще бъдат поискани всички актове за държавна и общинска собственост в зоната на минералните извори в Огняново, всички договори, ако съществуват такива, за предоставяне на имоти за ползване от частни субекти, всички разрешения за строеж и заповеди за узаконяване на постройки върху имота за улица, както и данни за постъпили приходи в бюджета от тези обекти. Всеки отказ или уклончив отговор по тези искания ще бъде важен сигнал, който ще покаже дали институциите защитават публичния интерес или предпочитат да запазят статуквото.

В крайна сметка случаят в Огняново не е спор за един басейн и една постройка. Това е проверка дали държавата и общината са готови да прережат пъпната връв между публичната собственост и наследени мрежи на влияние, които продължават да управляват доходоносни ресурси без обществен контрол. Минералната вода не е частна привилегия, а обществено богатство. Законът не е пожелателен текст, а рамка, която трябва да се прилага еднакво към всички. Когато публичната територия се превръща в частен двор, без договор, без търг и без отчет, това не е бизнес модел, а отказ от държавност. Оттук нататък въпросът не е дали има проблем, а кой ще застане с името си зад неговото решаване. Задължението на журналистиката е да извади фактите на светло. Задължението на институциите е да ги превърнат в действия. Ако това не се случи, хората в Огняново и в целия регион ще продължат да плащат вход не само за басейна, а и за собственото си право на справедливост.

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search