Невидимият метаболитен капан: защо инсулиновата резистентност расте сред младите – и защо популярните „полезни“ протеинови барчета всъщност могат да навредят
-
- ноември 15, 2025
Ендокринологът д-р Александра Маркова обяснява какви са причините за състоянието и защо популярните „полезни“ протеинови барчета всъщност могат да навредят
Инсулиновата резистентност все по-често се определя като едно от най-разпространените и подценявани метаболитни състояния днес. Макар много хора да я свързват единствено с храната или с наднорменото тегло, всъщност причините ѝ са много по-комплексни и дълбоко вкоренени в съвременния начин на живот. Ендокринологът д-р Александра Маркова обяснява защо това състояние става толкова характерно за младите хора и защо често остава незабелязано, докато вече не се превърне в реален риск за развитие на диабет.
Инсулиновата резистентност представлява състояние, при което клетките в тялото постепенно губят чувствителността си към инсулина – хормонът, отговорен за това глюкозата да навлезе в клетките и да бъде използвана като енергия. За да компенсира тази загуба на чувствителност, панкреасът започва да произвежда все повече инсулин. На пръв поглед организмът успява да се справи, но това повишено отделяне е всъщност ранно предупреждение, че метаболитният баланс е нарушен. „Тук е моментът да реагираме, преди да се стигне до диабет“, подчертава д-р Маркова.
Според специалиста причините за състоянието невинаги са очевидни. Макар че храната играе важна роля, тя не е единственият виновник. Генетичната предразположеност, заседналият начин на живот, хроничният стрес, хормоналните промени и липсата на качествен сън оформят сложна картина, в която все повече млади хора попадат. Инсулиновата резистентност вече не е проблем само на жените в менопауза, както доскоро се смяташе. Наблюдава се и при тийнейджъри, и при млади жени с активен начин на живот, което показва колко силно съвременната среда влияе върху хормоналния баланс.
Д-р Маркова обръща внимание и на един често пренебрегван признак: промените по кожата. Те могат да бъдат ранен сигнал, дори когато кръвните изследвания все още не показват отклонения. Потъмняване на определени участъци, омазняване, акне или поява на кожни гънки могат да подскажат, че организмът започва да губи чувствителност към инсулина.
Съвременните хранителни навици също играят важна роля. Макар че много продукти се рекламират като „здравословни“, в действителност често съдържат скрити захари, преработени масла, стабилизатори и подсладители, които стимулират инсулиновата секреция. Протеиновите барчета са сред най-заблуждаващите – уж предназначени за активни хора, те в голяма част от случаите се оказват калорични десерти с висока гликемична стойност. „Не, няма нищо полезно в тях“, категорична е д-р Маркова.
Друг ключов фактор, който често се пропуска, е сънят. Само няколко нощи с недостатъчен или повърхностен сън могат да променят работата на хормоните, да повишат нивата на кортизол и да намалят инсулиновата чувствителност значително. Едно от цитираните проучвания показва, че три последователни нощи с нарушен дълбок сън водят до 25% спад в чувствителността към инсулин – достатъчно, за да предизвика видими промени в метаболизма. Така се затваря един порочен кръг: колкото по-зле спим, толкова повече се нарушава хормоналният баланс, а това води до още по-голямо натоварване на организма и повишен апетит към сладки и висококалорични храни.
Късната вечеря, толкова характерна за много семейства, също повишава риска. Когато тялото получи голямо количество храна непосредствено преди сън, кръвната захар и телесната температура се повишават. Това активира симпатиковата нервна система и води до трудности със заспиването. Лошият сън, от своя страна, влошава инсулиновата чувствителност – един малък навик, който може да има сериозни отражения.
Инсулиновата резистентност е състояние, което може да бъде овладяно и дори обърнато, когато се открие навреме. Но за целта е нужно внимание, информираност и готовност да се направят промени в навиците, които често считаме за безобидни. Днес повече от всякога е важно хората да разбират сигналите на тялото си и да обръщат внимание на това, което изглежда „нормално“, но всъщност е първата стъпка към сериозен здравословен проблем.
Be the first to leave a review.
