Красимир Чаушев от гърменското село Дебрен след 2 г. в Осло: Заминах за Норвегия, подмамен от лъжливите обещания на приятел от Кочан, момче от Сливен ми подаде ръка, сега въртя собствен бизнес

Красимир Чаушев е от гърменското село Дебрен. Години наред се занимаваше с частен бизнес – пътнически автопревози, има и магазин в родното си село. Женен е, съпругата му е преподавател по български език и литература, има дъщеря и внуче на годинка. От май 2013 година Красимир работи в столицата на Кралство Норвегия – Осло. Там продължава същия бизнес, но в по-различен аспект – търговски автопревози.

– Краси, как се реши на този риск – след толкова години частен бизнес в Дебрен, да пробваш в една от най-северните страни Норвегия?
– Всичко стана като на майтап. Случайно веднъж в Гоце Делчев се видях с един познат от село Кочан. Седнахме на кафе. Разприказвахме се, припомнихме си стари неща, не бяхме се виждали много години. Той ми разказа, че от 15 години живее и работи в Норвегия. Предложи да ми помогне, ако искам да отида да работя там. Заинтересувах се доста от тази оферта, защото знаех, че Норвегия е една от водещите икономики в Европа и заплатите там са доста високи. Сериозно приех подадената ръка, записах и за три месеца завърших курс по норвежки език в София. Заминах за Норвегия в столицата Осло. Там ми се сервира първото разочарование, звъня на моя познат от Кочан, а той не си вдигаше телефона! Дни наред! Той там просто ми се скри. Бях отседнал в хотел, добре че си носих доста джобни пари. Изкарах близо два месеца така – без работа и на хотел. Но се бях заинатил – дошъл съм вече тук, ще си чакам късмета.

– Как ти дойде късметът?
– Едно момче от Сливен ми подаде ръка съвсем случайно. За два месеца престой в Осло без работа бях изхарчил около 4 хиляди евро. Инцидентно се запознахме с него на гарата, където пиех кафе. Говорих по телефона със семейството си, той стоял на съседната маса и ме чул, че говоря български език. Говорихме си, чу одисеята ми по пребиваването ми и предложи помощ. Помогна ми и за работа и работните документи. Той работи в една норвежка фирма като изпълнителен директор и ме взе там на работа. Започнах като шофьор, бях толкова доволен от заплащането, че след година и половина успях да си купя и собствен микробус. Регистрирах си фирма и започнах самостоятелен транспортен бизнес.

– Какво превозваш със собствения си микробус?
– Осъществявам дистрибуция на вестници и специални пратки към летище „Гардемуен“. Вече почти половин година съм в бизнеса и съм много доволен.

– Какви са заплатите в Норвегия?
– Минималната работна заплата е 2500 евро, а таванът може да достигне 15 хиляди евро. Средната заплата е около 5 хиляди евро. Стандартът обаче е много висок. Кутия цигари е 15 евро. Бутилка водка, уиски са по 50 евро, и то в обикновен магазин. Хлябът варира от 1 до 4 евро, кофичка мляко е около 4 евро, пържолите са от 5 до 50 евро.

– Как функционира социалната система на Норвегия?
– Там просяци и бедни няма. Ако видиш просяк тук-там – това са само румънци. В Норвегия всяко семейство си има собствено жилище. На по-бедните държавата предоставя държавни апартаменти. Почти никаква безработица няма, може би 1-2%. Бизнесът постоянно наема хора. В тази северна страна има поне от 50 държави хора, които работят. Срещал съм се и запознавал с индийци, мароканци, еквадорци, сомалийци, турци, иракчани иранчани, сърби, руснаци, македонци. И продължава да се наемат работници от целия свят – сайтовете и вестниците кипят от обяви за свободни работни места.

– Какви основни производства преобладават в икономиката на Норвегия?
– Петрол и рибни продукти, картофи и ягоди. Има сезонна голяма заетост на чужденци за бране на боровинки.

– Какъв е климатът в тази северна страна?
– В Осло климатът е като в Доспат и Смолян. През лятото всичко е в зелено, а през зимата има много сняг, но температурите не падат под минус 10 градуса, понеже постоянно вали сняг. Аз съм в южната част, на север е доста по-суров климатът.
– Каква е инфраструктурата на Норвегия?
– Инфраструктурата е на изключително ниво! Навсякъде са магистрали, които са постоянно осветени. Подръжката е страхотна, местните власти не чакат да падне сняг, предварително се минава с камиони, които пръскат с киселина. Дори когато падне сняг отново, първо минават снегорините, а след това отново се пръска с киселина. Сняг отстрани на магистралите може да е паднал и един метър, на самото шосе няма грам сняг.

– Имаш ли представа колко българи живеят там?
– Около 2 хиляди в цяла Норвегия. В Осло сънародниците се събираме покрай посолството и операта. Имаме си редовни седмични сбирки или месечни. Запознаваме се с новопристигнали. За разлика от други страни в Европа и Америка, ние, българите, там сме единни и си помагаме.

– Какви хора са норвежците?
– Те са едри, високи, руси. Жените и мъжете страшно много спортуват и изглеждат добре. Занимават се с колоездене, плуване, ски и кънки. За първи път там видях велосипеди и мотори с шипове за сняг. Цената на такъв с всички екстри струва 5000 евро.

– Какво е отношението на норвежците към емигрантите?
– Отношението на норвежците към чужденците е нормално, макар че много голям процент от емигрантите са мюсюлмани. В Осло има чисто нова, огромна джамия – с видеонаблюдение. В много градове има джамии и никой от местните не се притеснява от това, въпреки че има и жени, завити с бурки.