Скандалът с Хасърджиев продължава: Палавото докторче присвоило над 2 милиона лева, предназначени за болните – пръснал ги в Миконос за яхти, наркотици и оргии
Разкрития за грандиозен скандал с над 2 милиона лева, източени от Националната пациентска организация – средства, предназначени за хора в нужда
Скандалът, избухнал преди по-малко от две седмици около ареста на д-р Станимир Хасърджиев – председател на Националната пациентска организация (НПО), актьора Росен Белов, Гоцеделчевският модел Анастасиос Михаилидис и бивш военнослужещ от Френския легион Симеон Дряновски, придобива все по-гротескни измерения. След обвиненията в отвличане, насилствено дрогиране и гавра с 20-годишен младеж, наяве излизат и шокиращи данни за финансови злоупотреби в мащаб, неприемлив за организация, създадена да защитава болните хора в България.
По данни от вътрешни източници и свидетелства на бивши членове на организацията, през последните години Хасърджиев е източил над 2 милиона лева от бюджета на Националната пациентска организация – средства, отпуснати за здравни кампании, информационни форуми и инициативи в подкрепа на пациенти. Вместо това, според разследването, парите са били харчени за луксозни почивки, оргии, наркотици и разточителни забавления.
Яхти, лукс и разгул – за сметка на пациентите
Миналото лято д-р Хасърджиев похарчил стотици хиляди левове за двуседмична ваканция на гръцкия остров Миконос – една от най-скъпите туристически дестинации в света. На почивката, финансирана с пари на НПО-то, той наел 20-метрова яхта, на която се вихрели „мъжки купони“ с алкохол, наркотици и близки приятели.
Същевременно, докато председателят на организацията демонстрирал разкош, пациентите у нас продължавали да се борят за лекарства, терапии и достъп до базови медицински услуги.
„Това е грандиозен скандал! Милиони левове, усвоявани от Националната пациентска организация за здравни семинари и кампании, са били крадени и прахосвани за наркотици, алкохол и лукс. Прокуратурата трябва незабавно да влезе в офиса на организацията и да разследва фрапантните злоупотреби!“ – споделят разгневени пациенти.
Безконтролност, мълчание и институционална безотговорност
На фона на общественото възмущение, Националната пациентска организация побърза да се разграничи от своя дългогодишен председател. В изявление на Владислава Цолова – настоящ председател на Управителния съвет, се признава, че при управлението на Хасърджиев организацията е изпаднала в най-тежката криза в историята си – с напуснал екип, задължения към държавата и блокирани банкови сметки.
„Под негово ръководство НПО-то бе практически парализирано и изолирано от институциите. Към днешна дата организацията няма постоянен административен екип или собствени финансови средства“, признава Цолова.
Тя обаче не дава отговор защо не е сигнализирала компетентните органи за случващото се и какви точно средства са били усвоени. Вместо това, ръководството е свикало извънредно общо събрание, на което се обещава „оздравяване и преструктуриране“.
„Преструктуриране“ или опит за спасение?
Зад този дипломатичен език прозира поредният опит за прикриване на мащабни злоупотреби и изчистване на имиджа, след като скандалът с Хасърджиев извади на показ дълбоката безконтролност на системата от неправителствени организации, усвояващи милиони левове от държавния бюджет.
Докато Министерството на здравеопазването и други институции продължават да предоставят финансиране на подобни структури, липсата на отчетност, контрол и санкции поставя под въпрос самата идея за граждански надзор в здравеопазването.
Кой ще защити пациентите от „пациентските защитници“?
Случаят с д-р Хасърджиев не е просто личен скандал. Това е симптом на моралния и управленски разпад, при който каузите за обществено добро се превръщат в параван за облагодетелстване.
Днес обществото очаква не декларации, а действия – разследване, отчетност, наказания и реална защита на хората, в чието име се усвояват тези пари.
Докато това не се случи, ще остане усещането, че в България и най-свещеното – парите за болните – може да бъде превърнато в гориво за личен разврат и безнаказаност.
Срам ме е.
Срам ме е, че човек, на когото е било гласувано доверие да защитава пациентите, е посегнал на техните пари, за да финансира личния си разгул. Срам ме е, че в държава, в която хора умират, защото нямат пари за лекарства, някой си позволява да ги харчи за луксозни гей партита и наркотици. Срам ме е, че живеем сред хора, които са превърнали човешкото страдание в бизнес и повод за разкош.
И преди някой да попита защо медиите „се занимават с това“ и защо „пак пишем за тях“ – именно затова пишем.
Защото мълчанието е съучастие.
Защото, ако медиите замълчат, утре ще е нормално някой отново да краде от болните, да се гаври с доверието на обществото и да очаква аплодисменти.
Тази държава ще се събуди само тогава, когато престанем да се страхуваме да казваме истината.
Защото моралът и справедливостта не са тема на избор – те са дълг.
Be the first to leave a review.









