Тотална инфлация: пенсионната вноска скача с 2%, осигурителният доход – до 4600 лв.
Българите ще плащат повече, за да получат… същото. Това е простото обобщение на новия пакет „социални мерки“, който управляващите представиха с фанфари – увеличение на минималната заплата, ръст на майчинските и милиони за общините. Но зад блестящите цифри стои реалността: вноските за пенсия скачат, осигурителният доход се увеличава, а тежестта пада върху гърба на работещите.
Осигуровките нагоре – пенсиите надолу
В проектобюджета за следващата година правителството залага увеличение на пенсионната вноска с 2% – тя ще достигне 21,8% за хората, родени преди 1960 г., и 16,8% за родените след това.
На практика това означава по-високи разходи за бизнеса и по-малко нетни доходи за служителите – в момент, когато инфлацията все още изяжда всеки лев.
И докато хората плащат повече, максималната пенсия остава замразена – 3400 лв. (1739 евро). С други думи: системата взима повече, но не дава нищо в замяна.
Максималният осигурителен доход също расте
Следващият удар идва от решението максималният осигурителен доход да се вдигне от 4130 лв. на 4600 лв. (2352 евро).
Това звучи технически, но за хиляди хора от средната класа и бизнеса това е директно увеличение на данъчната тежест – без насрещна социална защита.
Плащаме повече, за да пълним държавната каса. Защото „солидарност“, както обичат да казват политиците.
Майчинските и минималната заплата – сладката примамка
Деница Сачева от ГЕРБ-СДС обяви „добри новини“ – минималната работна заплата става 620 евро (1212 лв.), а майчинството през втората година ще се увеличи до 460 евро (900 лв.).
Но нека не се лъжем – това не е социален подем, а козметика върху система, която остава несигурна и неравна.
Майките, които се върнат на работа през втората година, ще получават 75% от обезщетението – повече от досегашните 50%, но това е опит да се прикрие факта, че втората година от майчинството у нас е всъщност бедност под прикритие.
Милиони за общините, милиарди обещания
980 милиона евро ще потекат към общините за капиталови разходи и инвестиции.
Хубаво звучи – но няма нито дума как ще се контролират тези пари. Ако опитът ни е показателен, „инвестиции“ често означава пореден ремонт на ремонтирания площад, а не реална промяна.
Реалността зад лозунга „Настигаме Европа“
„Време е да настигнем ЕС по стандарт“, каза Сачева.
Но с по-високи осигуровки, замразени пенсии и минимална заплата, която все още е два пъти по-ниска от европейската средна, България по-скоро гони собствения си опашка, отколкото Брюксел.
Да, ще има повече пари в бюджета – но не и в джоба на човека.
Повече тежести, същата система
Нищо не се е променило в модела: когато държавата има нужда от средства, тя се обръща към най-сигурния източник – работещите.
Те плащат по-високи осигуровки, по-високи данъци, по-високи цени – и получават обещания, че „всичко това е за тяхно добро“.
Но един ден, когато тези хора станат пенсионери, ще открият, че „високата вноска“ не означава висока пенсия, а просто по-голяма илюзия за сигурност.
Заключение: увеличението, което не се усеща
Българите пак ще „дават за бъдещето“, докато настояще няма.
Вдигат се вноските, осигуровките и очакванията – а реалната промяна пак е отложена.
Пенсионната система се променя на хартия, но не и по същество: всички плащаме повече, за да останем на същото място.
Be the first to leave a review.









