Атанас Камбитов се завръща в играта – и този път предупреждението му е ясно: „Не ме предизвиквайте.“
-
- октомври 29, 2025
Петъчната сесия на Общински съвет – Благоевград няма да е просто техническо обсъждане. Това ще е сблъсък между закон, политика и характер. Кметът Методи Байкушев вкарва за разглеждане точка за промяна на Общия устройствен план, с която иска териториите около парк „Ловен дом“ да бъдат приведени „в съответствие с историческите граници от 1935 година“. Зад формулировката стои амбиция да се докаже, че спорният терен над Младежкия дом, купен от Михаил Камбитов, е част от парк и следователно не може да се застроява. Аргументът се гради върху архивен протокол от преди 90 години, който според юристи няма днешна правна стойност, защото понятието „парк“ влиза в законодателството едва през 2003 г. с приемането на ЗУТ.
Делото вече е в съда, но Байкушев се опитва да подсили позицията си чрез Общинския съвет. Ако предложението му мине, новият устройствен план ще „разшири“ границите на парк „Ловен дом“, включвайки частния терен в тях. Така, при следващите съдебни заседания, Община Благоевград ще твърди, че не само исторически, но и устройствено, имотът е зелена площ. От другата страна стоят Атанас и Михаил Камбитов, подпомагани от адвокат Георги Чорбаджийски и архитекта Александър Сандев, които твърдят, че имотът е продаден законно през 2001 г., има устройствен статут за жилищно строителство и никога не е бил част от парка.
Камбитов, който години наред управляваше Благоевград, знае как се играе тази игра. На пресконференцията, отразена от Топ Преса, той заяви недвусмислено, че няма да позволи изопачаване на фактите и че всяка манипулация ще срещне твърд отговор. В юридически план, казусът е сложен, защото тук се сблъскват две противоположни концепции – публична собственост и частно право, като съдът ще трябва да реши коя от тях има по-голяма тежест.
| Хипотеза | Правна основа | Възможен резултат |
|---|---|---|
| Съдът приеме тезата на кмета Байкушев, че паркът е създаден с решение от 1935 г. и теренът е част от него | Чл. 7 от ЗОС, чл. 19 от ЗУТ – публичната собственост е извън гражданския оборот | Сделките се обявяват за нищожни, имотът се връща на общината |
| Съдът приеме тезата на Камбитов, че теренът е законно продаден и не е бил парк | Решение на ОС Благоевград от 2001 г. за продажба като жилищен терен | Имотът остава частен, строителството може да продължи |
Точно тук се крие политическата драма. Камбитов не просто защитава имот – той защитава идеята, че бизнесът не може да бъде наказван заради политически реванш. Ако Общинският съвет в петък се нареди зад Байкушев и одобри промяната в ОУП, това ще бъде ясен сигнал, че в Благоевград властта е готова да постави под въпрос всяка частна собственост, щом политическата конюнктура го изисква.
Камбитов е човек, който знае как да обръща ситуации. И ако съветниците не усетят напрежението на момента, може да се окажат катализатор на неговото завръщане. Вътрешните източници на Топ Преса вече говорят, че около него се групират хора от бизнеса, които виждат в настоящата атака не правен спор, а демонстрация на сила от страна на Байкушев.
Сценарият е ясен. Ако предложението на кмета мине, Камбитов ще каже: „Добре, ядосахте ме. Връщам се.“ Ще се кандидатира отново за кмет с аргумента, че трябва да спаси града от удари по частната инициатива. Ще говори за сигурност, предвидимост и защита на инвеститора – теми, които Благоевград отдавна чака някой да изрече ясно.
В петък няма да се реши съдбата на един парк. Ще се реши дали Благоевград иска обратно Камбитов. И този път не като бизнесмен, а като човек, който влиза в битката не от амбиция, а от яд.
Голямата стратегическа грешка на Атанас Камбитов е, че се показа твърде явно като реален двигател на проекта. Макар формално собственик на терена да е братовчедът му Михаил Камбитов, за целия град е очевидно, че именно бившият кмет стои зад инвестицията. Така той сам обезсмисля защитната теза за „независим частен проект“. В Благоевград всички виждат, че Михаил Камбитов е просто сламеният човек в схемата, а не предприемачът, който движи нещата. В социалните мрежи дори се появиха язвителни коментари: „Ако бяхте дали думата на Мишо Камбитов, щеше да стане ясно, че е от персонала, но не и изпълнителят.“
Това публично разголване на ролите подкопава юридическата защита на проекта и превръща битката за терена в битка за морална легитимност. Камбитов не може да твърди, че няма общо с имота, след като сам излиза пред медиите, защитава проекта, цитира параметри и говори в първо лице множествено число. В очите на обществеността това звучи като признание, че той стои зад сделките и решенията, които сега кметът Байкушев оспорва в съда.
Ситуацията поставя Камбитов в деликатна позиция. От една страна, иска да изглежда като инвеститор, защитник на бизнеса и на правото на частна инициатива. От друга, всеки негов ход подсилва впечатлението за личен интерес и прикрита собственост. Това е терен, на който кметът Байкушев може да го удари най-силно – не в съда, а в общественото мнение. Защото когато се размие границата между политика и бизнес, между кмет и предприемач, между собственик и „братовчед“, губещият винаги е този, който вече е бил на върха.
Be the first to leave a review.
