Не иска помощ, не иска съжаление – иска само да се чувства пълноценна. И успява. Доказва, че болката не е причина да се отказваме, че животът има красота дори когато е тежък.

Айлин от Доспат – Момичето с пеперудени ръце и лъвско сърце, което сбъдна мечтата си да полети

Тя се казва Айлин Кехайова. На 12 години е, от китното родопско градче Доспат. Името ѝ в превод означава „Светлина“ – и наистина, по-светло дете трудно можеш да си представиш. Светлина, която озарява и най-мрачния ден. Светлина, която не се предава, дори когато животът боли.

Айлин е дете-мечта. Буквално. Родителите ѝ чакат цели 10 години, преди да я прегърнат за първи път – след дълго чакане, молитви и безброй сълзи, тя се появява благодарение на ин витро процедура. Но още с появата ѝ лекарите имат лоша новина – малката принцеса е с тежко и рядко заболяване – булозна епидермолиза, познато още като „пеперудена кожа“. Състояние, при което кожата е толкова крехка и чувствителна, че всяко докосване може да причини болезнени рани. А прогнозите са тежки – лекарите съветват майката да я остави, казвайки, че „няма да живее дълго“.

Но майка ѝ отвръща със сила, която само любовта може да даде: „Дори един ден да живее това дете, ще го изживея с нея!“

И ето я – 12 години по-късно, Айлин не само живее. Айлин се бори, създава, мечтае, твори… и вече дори ЛЕТИ.

 

Да, Айлин сбъдна една от най-големите си мечти – да полети със самолет и да види света „отгоре“, отвъд облаците, отвъд болката. С помощта на добри хора, които останаха в сянка, но оставиха светлина в живота ѝ, тя преживя нещо, което дори за много от нас е недостижимо – да се почувства свободна, силна и… щастлива.

Полетът е символ. Символ на несломимата ѝ воля. На онова дете, което, въпреки всичко, намира сили да твори – с ръчички, на които кожата се наранява от всяко движение. И въпреки това, тя с часове изработва гривнички от мъниста – над 30 бройки е направила за благотворителен базар на 21 септември, с надеждата да бъде там и да ги продава лично.

 

Не иска помощ, не иска съжаление – иска само да се чувства пълноценна. И успява. Доказва, че болката не е причина да се отказваме, че животът има красота дори когато е тежък. А понякога именно тогава тя е най-истинска.

Когато разговаря с екипа на проекта „Различните деца на България“ и с неговия създател Анна Йончева (Мениджър/ Фотограф в  проект „Различните деца на България“), Айлин задава въпросите, които всяко дете в нейната ситуация би задало: „Защо аз? Защо на мен? Защо не съм като другите?“ Отговор няма – но има вяра. Вяра, че тази болка има смисъл. Че тя е тук с мисия – да ни направи по-добри.

А ние, като общество, сме длъжни да разказваме тези истории. Да ги чуваме. Да ги виждаме. Да се смирим. И да не забравяме никога, че истинската сила често идва от най-крехките същества.

Благодарим ти, Айлин, че ни показваш какво значи да летиш, дори когато ти е тежко да вървиш.

Източник: Написано с любов по Facebook пост на Анна Йончева – Мениджър/ Фотограф в  проект „Различните деца на България“

Топ Преса ще продължи да следи отблизо историите на тези герои, защото вярваме, че в тях се крие истинското лице на доброто.

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search