Петият вот разтърси сцената: Борисов втвърди тона, Пеевски във възход , а Радев на кръстопът за нов проект или пенсия

Пред лидера Борисов стои ключовата задача ГЕРБ да остане силна и консолидирана партия. Пред държавника Борисов, три пъти премиер, стои целта България да запази здравословните баланси в политиката

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец септември 2025 година под заглавие:

ПЕТИЯТ ВОТ МОБИЛИЗИРА ПРАВИТЕЛСТВОТО, ОПОЗИЦИЯТА Е РАЗЕДИНЕНА

ВОДНАТА КРИЗА И ИНФЛАЦИЯТА – РИСКОВЕ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД КАБИНЕТА
ГЕРБ – БОРИСОВ ВТВЪРДИ ТОНА
ДПС – СЪС СИЛЕН СТАРТ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЕЗОН
ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ ЛИ САЩ ВЪВ „ФАБРИКАТА НА СВЕТА“?
НА РЪБА НА ВОЙНА – ПРОВОКАЦИЯ ИЛИ ПЛАНИРАНА ЕСКАЛАЦИЯ

Предлагаме ви резюме от основните изводи и прогнози:

Точно след година България ще влезе в предизборна кампания за нов държавен глава. Румен Радев влиза в последната си година като президент, което поставя въпроса дали това ще е краят на политическата му кариера. Кариера, чието начало е всъщност самото президентство.

Какви са шансовете на реализация на двете хипотези – Радев приключва политическата си кариери или намира форма за нейното продължение, най-вероятно като създаде партиен проект?

РАДЕВ – ПАРТИЕЦ ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПЕНСИОНЕР

Хипотезата, че Румен Радев просто ще изчезне от политическата сцена след края на втория си мандат изглежда на този етап слабо вероятна, но не може да бъде изключена.

Оттегляне на Радев в пенсия би било изненада, а за бунтовно настроените спрямо статуквото маси това би било е едно разочарование. Дотук обаче той многократно създаваше усещане, че всеки момент може да излезе със собствен проект, а след това – нищо.

Радев пропусна редица благоприятни моменти да създаде вълна в предсрочен вот.

Той инвестира много усилия в това да се самосъздаде като кумир на недоволните, но в последното усилие – да поиска референдум за приемане на еврото, българският държавен глава слезе до нивото на антисистемен популист, способен да пренебрегне Конституцията и законите.

Кои са силите и с какъв профил са избирателите, които НЯМА да гласуват за проект на Радев.

Първо, това са твърдите избиратели на ГЕРБ, които няма да простят на Радев атаката, в резултат на която партията загуби съществена част от своето влияние.

Второ, няма симпатизант на ПП и ДБ, който да погледне към проект на Радев.

Трето, избирателите на ДПС вярват на Пеевски, не на Радев и това изключва напълно вариант за миграция.

Четвърто, партия на Радев би била непривлекателна за гражданите, които осъзнават ролята му в разбиването на партийната система. Това доведе до лутане, безизходица, до отслабване на държавата и на институциите, но пък до серия от служебни правителства, които не предложиха алтернативни модели за управление.

Изброеното, плюс аферата „Боташ“, която тежи на президента, накланя везните към край на кариерата му.

В същото време обаче има и обстоятелства, които биха могли да върнат равновесието.

Първо, Радев остава хлъзгав – той може да развява знамето на бунта, но може и много бързо да го свие. А паметта на съвременния гласоподавател е къса.

Второ, изглежда сигурно, че най-застрашени от проект на Радев са партиите от патриотичния спектър, както и коалиционните партньори на ГЕРБ сега – БСП и ИТН. Тъй като твърдите ядра на водещите политически сили – ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС и „Възраждане“, няма да мигрират към Радев, а БСП все повече се обезличава, то с висока степен на вероятност може да се прогнозира, че хипотетичната партия ще заеме лявото пространство с подчертан патриотичен елемент.

Партиен проект – защо и кога?

И през двата си мандата Радев се дистанцираше от партиите, но защо сам ще става партиец изглежда въпрос с лесни отговори. По-трудно, дори за него, е да реши кога.

Ще изчака ли Румен Радев края на президентството си или ще абдикира?

В интерес на опонентите на Радев е правителството да изкара пълен мандат или поне изборите да се отложат максимално във времето. Така след края на президентския си мандат Радев или ще трябва да се оттегли на почетна дистанция от политиката, или да стане лидер на извънпарламентарна партия, на която предстои да се доказва през избори.

Времето извън „Дондуков“ 2 ще стопи рейтинга на Румен Радев.

Все още е плътен въпросът дали сегашният държавен глава ще застане зад евентуална кандидатура на Илияна Йотова за президент или зад друг претендент. Но е сигурно, че ако кандидатът на Радев спечели президентските избори, това ще доближи предизвикването на предсрочен парламентарен вот.

През следващата година конфронтацията Борисов – Радев – Пеевски ще се засили, като основа за тази прогноза са и редица събития през този месец.

С цялото се агресивно поведение президентът така разчисти терена около себе си, че остана сам. Заради грешните си политически/държавнически ходове Радев лиши сам себе си както от партньори, така и от стратегически ресурси – след като загуби възможността да назначава служебни кабинети по свой образ, загуби и лостовете за контрол върху спецслужбите. Остава му агресивната реторика, чиито стрели ще бъдат насочени към тандема Борисов-Пеевски.

БОРИСОВ ВТВЪРДИ ТОНА

Рязка промяна отчитаме в реториката на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и на отношението му към кабинета. Тъй като ГЕРБ е лидерска партия и мандатоносител, изявленията на Борисов разместват пластовете в българската политика и предизвикват вече нюанси в коментарите на политическите наблюдатели.

Тонът на Борисов рязко се втвърди във всички посоки в последната седмица от септември, докато преди вота на недоверие стабилността на управлението не стоеше под съмнение. Нещо повече – вотовете, инициирани от опозицията, правеха коалицията по-устойчива, скрепяваха нейните елементи.

Борисов е пластичен и това е способност, към която публиката се е адаптирала.  Подчертаваме обаче, че във всичките си изказвания дотук е бил постоянен, описвайки коалицията с БСП и ИТН, като трудна и по неволя – за да се преодолеят последствията от дългата политическа криза, за която, според него, вината е в президента.

Това е полуотворена врата към изхода. Борисов обича да има избор, тоест да не изправя пред свършен факт, да не се чувства като заложник, да не изглежда притиснат. Сега, със забележката към Желязков, той демонстрира, че има сила и че думата му тежи, въпреки че не е премиер.

Ако кабинетът натрупа негативи, когато и да са парламентарните избори, Борисов ще участва в тях без да носи тежестта от греховете на управлението, тъй като е успявал да се дистанцира.

Пред лидера Борисов стои ключовата задача ГЕРБ да остане силна и консолидирана партия. Пред държавника Борисов, три пъти премиер, стои целта България да запази здравословните баланси в политиката, което ще помогне на страната да премине през геополитическитте бури, без тежки за държавата и за обществото щети.

Освен водната криза, чието преодоляване изисква и дългосрочни мерки, непосредствената грижа на институциите – изпълнителна власт, регулатори, парламент, са социалните ефекти от приемането на еврото, от спирането на транзита на руска газ, от разширяването на бюджетния дефицит.

ПЕЕВСКИ ВОДИ ПОЛИТИКА, БЛИЗКА ДО ПОЛИТИКАТА НА ТРЪМП

Много напред Пеевски изведе темата за предстоящите президентски избори, като я свърза с един от основните си опоненти – Румен Радев.

Според Пеевски „от днес (б.а. – 3 септември, началото на парламентарната сесия) се влиза в президентска кампания“, като той веднага посочи и следното: „Президентството се занимава само с това да форматира кандидат, за да може на базата на този кандидат да има после партия“. Пеевски за пореден път призова президента да излезе на партийния терен и добави: „Аз ще направя много разкрития по време на тези кампании. И на никой няма да позволя да излъже хората. Хората ще получат цялата истина за всеки в тази държава.“

Друг основен опонент на ДПС и Пеевски остават ПП-ДБ и соросите, като конфронтацията е постоянна, а през този месец тя отново ескалира по пикови стойности, познати от близкото минало.

След като Пеевски пое лидерството на ДПС ясната разлика е по линията консерватизъм-глобализъм, като ДПС е близо до политиката на настоящата администрация в Белия дом, а ПП-ДБ до идеологическите възгледи на демократите.

Неслучайно Пеевски реагира след убийството на Чарли Кърк с изявление, насочено срещу неговите опоненти Пеевски е силен противник, когото либералната общност подцени. ПП-ДБ бяха принудени да реанимират уличните форми на натиск срещу опонент/враг, който е един от най-мощните властови фактори в страната.

Двете политически сили, визираме ДПС и ПП-ДБ, са много различни също така структурно и електорално. Яркото доказателство за това е, че ПП-ДБ загуби електорат заради взаимодействието си с Пеевски в рамките на „сглобката“, ДПС – не. Точно обратното. ДПС е във възход, – ПП/ДБ – в срив.

Сблъсъкът провокира ключовата фраза на Пеевски: „Аз ще правя държава с главно „Д“!

Засилването на ролята на държавата в процесите на управление и регулации е политическа цел, която Пеевски многократно анонсира. Тя е в синхрон с новия консерватизъм, който спира развитието на глобализма като идеология и практика, коригира крайностите на пазарния фундаментализъм или износа на демократични ценности като форма за влияние.

ДПС разширява влиянието си и може да нарасне до втора политическа сила. Но лидерът на партията Делян Пеевски има много опоненти, които се радикализират. Една от причините е, че той ще има решаващ глас в битката за президента. Тя пък от своя страна може да наклони везните към предсрочни избори или пълен мандат.

Силен коз на Пеевски са ангажиментите към общините, където хората непосредствено могат да видят резултатите от курса на новата политика на прагматичност и решаване на реални проблеми, свързани със стандарта или всекидневието.

БСП – СМЕТКАТА ЗА УЧАСТИЕТО НА ПАРТИЯТА В КАБИНЕТА НАРАСТВА

Цената, която БСП ще плати за участието си в правителството „Желязков“ може да бъде много висока. Обезличаването й е в ход, вътрешно-партиен живот видимо няма, ангажиментите й в изпълнителната власт поглъщат внимание и ресурси.

Енергия няма нито в партията, нито в работата на министрите, липсва активност в решаването на тежки за гражданите проблеми. В действията им личи най-вече формализъм. Според председателя на БСП и вицепремиер Атанас Зафиров „това управление може да е трудно, но то няма алтернатива.“

Участието на БСП във властта притъпи политическите й рефлекси. Най-опитната партия, с най-дълга история, изгуби хъс за политически битки, само защото смята, че опозицията е слаба и разделена. Това предполага, че тя, опозицията, не може да се обедини и да изготви убедителна алтернатива.

Но власт, която действа като безалтернативна, сама скъсява хоризонта пред себе си, дразнейки хората. Представителите на партията, чийто гръбнак са носталгично настроени, леви и социално уязвими граждани, демонстрира вкус към привилегиите на властта. Това ерозира подкрепата й.

Представителите на БСП в изпълнителната са изравени пред предизвикателството спешно да променят начина и формата си на комуникация, както и поведението си, защото това се отразява критично върху партията. БСП има нужда както от кризисен пиар, така и от обновление, което да я тласне нагоре.

Ако идейното лутане продължи, БСП ще се изправи сериозно пред риска да бъде дефинирана като партия от изчезващ вид. В партията говорят за реформа, но всичко засега остава на думи.

ОПОЗИЦИЯТА СЕ РАДИКАЛИЗИРА

Опозицията се радикализира. Но всички политически сили страдат от едно – липса на периферия. Това е сериозен дефицит, когато заявяваш сериозна промяна. В най-новата ни политическа история няма пример за вдигането на електорална вълна от политическа сила, която е позната на избирателите.

Всички партии/коалиции, осъществявали пробив, са били нови на политическия терен: НДСВ, ГЕРБ, ИТН и последно „Продължаваме промяната“.

ПП-ДБ имат опорни точки, но нямат необходимата подкрепа, която да им позволи да обърнат електоралните пластове.

Една от причините е, че „сглобката“ се оказа кратко пребиваване на власт с много висока цена. Втората е, че глобалният тренд избутва към върха политически представители с противоположна идеология, а досегашните елити са в обяснителен режим и отбрана.

Ако се създадат условия за социален бунт, той ще бъде по-рисков за правителството и с по-голяма ударна сила, отколкото протестите, организирани от ПП-ДБ.

Големият въпрос е дали едно социално и едно антикорупционно недоволство биха могли да се слеят. Засега – по-скоро не.

В полза на ПП-ДБ работят повече атаките/репресиите от страна на властта, отколкото политическите й действия и решения. За да бъдат забравени греховете на ПП-ДБ, чието обобщение представлява „сглобката“, трябва не екшън, а време.

ПП-ДБ премина към хибридна съпротива, при която въздейства върху властта и с парламентарни, и с извънпарламентарни средства. Вторите са видими, но нямат потенциала да провокират масовост, сравнима с лятото на 2020.

Трендът за срив на ПП-ДБ надолу не е преодолян. Няма връщане на доверието сред разочарованите избиратели на ПП.

Коалицията ПП-ДБ, която е от различни елементи и с много лидери, действа бавно и неубедително в оперативен порядък, но когато имат враг (Пеевски) и жертва (Благо Коцев), която да бранят, енергията им се канализира.

„Възраждане“ затвърждава профила си на популистка, евроскептична и проруска формация, която се засилва за участието си в президентските избори. 

Лидерът Костадин Костадинов обяви, че е време за революция, което ни води до два извода: първият – радикализацията на партията следва възходящ тренд и вторият – популизмът на партията е хибрид между ляв и десен популизъм.

„Възраждане“ се опитва да пробие тавана на подкрепата си, като играе опозиция на всички за всичко. С протести и бунтарски прийоми се опитва да приближи провеждането на предсрочни парламентарни избори, но при същата или подобна конфигурация в НС партията отново ще е в по-малко или повече видима изолация. Часът за „Възраждане“ не е ударил.

Политическият продукт, който предлага „Има такъв народ“, вече е много семпъл и с изтичащ срок на годност. 

Участието във властта ерозира доверието и в БСП, и в ИТН, а тенденцията работи в полза на МЕЧ. Тя комуникира с поколение, което предпочита радикална реч, твърди и ясни послания. 

„Величие“ все още се държи над бариерата от 4 на сто.  

Ивелин Михайлов сякаш ту говори от името на Борисов, ту на президента. Партията му се затвърждава като екзотична политическа формация. Липсва идеология, вътрешно-партиен живот, структури, ценностна система.

АГРЕСИЯТА – ПАТОЛОГИЧЕН НАЧИН ЗА РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ

Агресията и насилието са патологичен начин за решаване на проблемите, но той стана масов в българското общество, като се налагаше в продължение на десетилетия. Началото бе поставено през 90-те, когато чалгакултурата създаде мутрата като идол на младото поколение. Мутрите влязоха на територия, откъдето се изтегли държавата.

В анализа през август ИСА акцентира върху ескалиращата агресия, която намира израз в начина на шофиране, на поведение, на бой на публични места и т.н. Гонки, шум, дрифтове са всекидневие, а гражданите са безсилни, тъй като контролните органи действат само кампанийно.

Сега предупреждаваме, че евентуално залитане в другата посока – разгръщане на репресивните функции на властта без да се предложат нови модели на поведение, ще направи ситуацията трудно управляема. Културата, включително правната култура, трябва да получи важна роля в решението на проблема.

Анализът е изготвен от екип в състав:

Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи

Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи

Проф. Даниела Бобева (икономика)

Симеон Николов (геополитика)

Международни наблюдатели:

Д-р Пламен Христов (Енергетика и политика, Гърция)

Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)

Ето и цялото съдържание на анализа:

I.ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

II.ВЪТРЕШНО-ПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА И ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ10
ПЕТИЯТ ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ БЕ НЕУСПЕШЕН, НО НАПРЕЖЕНИЕТО ОСТАВА
КОНФЛИКТЪТ МЕЖДУ ЛИДЕРИТЕ КАТО ИЗЯВА НА ЕГОТО
КОНФРОНТАЦИЯТА НА РАДЕВ С КАБИНЕТА СЕ ИЗОСТРИ
ПРАВИТЕЛСТВО – ПРОБЛЕМИ С ЧАСОВНИКОВ МЕХАНИЗЪМ
ПАРЛАМЕНТЪТ С НИСКО ДОВЕРИЕ – ШУМ ВМЕСТО РЕШЕНИЯ
СЛУЧАЯТ В РУСЕ – СЕРИОЗНО ИЗПИТАНИЕ ЗА МВР

III.ПАРТИЙНА ДИНАМИКА
ГЕРБ – БОРИСОВ ВТВЪРДИ ТОНА
ПП-ДБ – С НОВИ ФОРМИ НА ПРОТЕСТ, НО НЕ ВДИГА РЕЙТИНГ
„ВЪЗРАЖДАНЕ“ – ПОПУЛИЗЪМ С ОБЕЩАНИЯ ЗА РЕВОЛЮЦИЯ
ДПС – СЪС СИЛЕН СТАРТ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЕЗОН
БСП – УЧАСТИЕТО НА ПАРТИЯТА В КАБИНЕТА С ВИСОКА ЦЕНА
„ИМА ТАКЪВ НАРОД“ ЗАГУБИ ПОСОКА
МЕЧ ВЪРВИ НАГОРЕ
„ВЕЛИЧИЕ“ – ОПОЗИЦИОННОСТ И ПОЛИТИЧЕСКА ЕКЗОТИКА

IV.ИКОНОМИКА
СЕПТЕМВРИ 2025: ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО В ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА
ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ ЛИ САЩ ВЪВ „ФАБРИКАТА НА СВЕТА“?
ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИКА НЯМА „ЦИГАНСКО ЛЯТО“
ДЪРЖАВАТА СЕ БОРИ С ИНФЛАЦИЯТА И В СЪЩОТО ВРЕМЕ СЪЗДАВА ИНФЛАЦИЯ
КРЕДИТИТЕ НА ПРАГА НА ЕВРОЗОНАТА
МИСИЯТА НА МВФ – ЕДНО ГОЛЯМО РАЗОЧАРОВАНИЕ
ЖЕНИТЕ ЗАВЛАДЯВАТ УПРАВЛЕНИЕТО

V.ЕНЕРГЕТИКА И ПОЛИТИКА
ЕНЕРГИЙНАТА КОМПОНЕНТА – ВОДЕЩА В ПРОБЛЕМАТИКАТА НА ИЗТОЧНОТО СРЕДИЗЕМНОМОРИЕ

VI.ГЕОПОЛИТИКА
НА РЪБА НА ВОЙНА– ПРОВОКАЦИЯ ИЛИ ПЛАНИРАНА ЕСКАЛАЦИЯ
80-ГОДИШНИЯТ КОРАБ НА ООН В БУРНИТЕ ВОДИ НА ГЛОБАЛНИТЕ КРИЗИ
ПОГРЕБЕНИЕТО НА ДИПЛОМАЦИЯТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ НОРМИ
ИМА ЛИ ГАЗА БЪДЕЩЕ? ПРИЗНАВАНЕТО НА ПАЛЕСТИНА НЕ МОЖЕ ДА СПРЕ ИЗРАЕЛСКАТА КАМПАНИЯ
РАЖДА ЛИ СЕ АРАБСКО НАТО?
ИРАН НЯМА ДА СЕ ПОДЧИНИ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ НАТИСК ЗА ОТКАЗ ОТ ЯДРЕНАТА СИ ПРОГРАМА

VII.РЕГИОНАЛНИ РАЗВИТИЯ
ГЪРЦИЯ – СТАРТ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЕЗОН 2025-2026
АЛБАНИЯ – НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО ПРЕДСТАВИ СВОИТЕ ПРИОРИТЕТИ
КОСОВО – МЕСТНИ ИЗБОРИ ПОД СИЛЕН АМЕРИКАНСКИ НАТИСК

Източник: Епицентър.бг