Отец Антон Апостолов: Чудотворната Аравийска икона на свети Георги помага, но само Господ решава на кого да изпрати чудо!
-
- октомври 2, 2025
Отец Антон Апостолов вече 26 години служи в храмовете в Костенец и Момин проход. Преди дни той имаше важна мисия – да придружи осветената в Зографския манастир реплика на Аравийската чудотворна икона на свети Георги. По пътя си тя бе изложена за поклонение и в катедралния храм „Въведение Богородично“ в Благоевград. За празника на Костенец, който бе на 27 и 28 септември, иконата намери своето място в църквата „Свети Георги“ в Костенец, където ще остане за вечни времена. Със свещеника разговаряме за идеята това да се случи, за изминатия път, за вярата, тревогите и предизвикателствата пред божите служители. И най-вече – за чудотворната икона.
Отец Антон, чия е идеята за направата на тази реплика на чудотворната икона на свети Георги?
Тази инициатива за богоугодното дело е на моя събрат, на отец Константин. С него служим заедно в църквата „Свети Георги“ в град Костенец, той е председател на храма. Заради името на църквата той започна тази мисия да докара копие на чудотворна икона на свети Георги от Зографския манастир в Атон.
Колко време отне да стигнете до този момент – иконата да бъде в Костенец?
Не беше малко времето, почти година измина от възникването на идеята досега. Първо трябваше да се намери дърводелец, който да направи дървото за иконата, после – да се намери художник, който да я изрисува. Да се поиска разрешение от игумена на Зографския манастир. Разрешението беше дадено първо от предишния игумен Амвросий, който почина. Сега беше потвърдено от дядо Гавриил, който е новият игумен на светата обител в Света гора. С помощта на снимки на иконата се направи това копие от една художничка от Благоевград. Тя нямаше как да отиде на място в манастира, защото е жена. Но е успяла да направи страхотно копие на тази икона. Дърводелецът също е от Благоевград. И затова не бе случайно, че тази благодат остана известно време в катедралния храм „Въведение Богородично“ в областния център на Пиринско, за да могат до нея да се докоснат хиляди миряни. По желание на свещениците, на дърводелеца и на художничката я донесохме в Благоевград. Иконата бе осветена в Зографския манастир и остана няколко месеца там. За празника на Костенец, който отбелязваме винаги в последната събота и неделя на септември, решихме да я представим тази икона пред народа и да измолим Божието благословение и да я оставим за вечни времена в нашия храм „Свети Георги“. Това е истинска благодат за цялата околност, не само за Костенец, но и за съседните градове – Момин проход, Долна баня и всички съседни на нас населени места. А и за цяла България. Който желае, може да дойде в нашия храм, за да се поклони.
Копие на коя от трите чудотворни икони – Аравийска, Фануилска и Молдавска, е тази?
Това е копие на Аравийската икона. Тя е дошла по море, носела се е по вълните. С лодка нашите монаси са я взели и са я прибрали в зографския манастир. Преданието за иконата води към 12 век, когато в района на град Лида, днешен Израел, бедуински племена нападали християнските селища, избивали жители и разграбвали домовете им. Един благочестив християнин, за да запази от поругание скъпата семейна светиня – икона на свети Георги, я пуснал в Средиземно море, поверявайки я на Божията воля. Иконата плавала сама неизвестно колко време, докато достигнала пристанището на Ватопедския манастир на Света гора. Когато монаси от различни атонски обители забелязали чудото, те се опитвали да я приберат, но иконата се отдалечавала от лодките им. Единствено когато към нея се приближил благочестив старец от Зографския манастир, тя се насочила сама към него и била извадена на брега. За да не спорят монасите в коя църква да се занесе небесната благодат, натоварили иконата на младо муле и го пуснали свободно. Животното без колебание тръгнало и с равен ход се отправило към Зографския манастир.
По пътя имаше ли някакви знамения?
Нищо интересно нямаше по пътя. Но двамата мъже, които носеха иконата, се казваха Георги. Шофьорът, който я пренесе от манастира до пристанището, също бе Георги. Трима души с едно и също име, кръстени на този наш светец. Май не е случайно, нали?
Трудности имахте ли, за да осъществите тази ваша идея?
Трудности колкото щеш. Имаше забавяне и от страна на дърводелеца, и на художничката, и на самата благословия. Случайно открихме дърводелеца и художничката в Благоевград, Това стана с помощта на един наш приятел – дядо Благо от благоевградското село Покровник. По негова инициатива се свързахме с дърводелеца и художничката. Преди време той инициира направата на кръст над Покровник. Пак повтарям, че идеята за тази икона бе на отец Константин, който е председател на храма „Свети Георги“ в Костенец.
Какви са предизвикателствата пред вас в енорията?
Предизвикателствата са много, трудно се работи с хора. Обезверяването на народа е голям проблем. А също така – обезлюдяването на енорията. Аз съм от 26 години в Костенец и в Момин проход, където служа на Бог. Костенец имаше 12 000 жители, а сега има 5800 жители. За тези години хората емигрираха, повече от поливаната ги няма. Това е тъжно, не е добре. Макар че добрата новина е, че хората в нашата енория са вярващи. Идват на служба, може да се желае още, но не са никак малко тези, които търсят упование в Бог. Хубавото е, че идват повече млади хора. Вярвам, че свети Георги ще помага на всички българи, а не само на миряните в Костенец.
Като свещеници беседвате ли с млади хора, сред които се шири все повече агресия?
Агресията се шири навсякъде, не само сред младите. Най-много ме боли от безумното шофиране на автомобили. Това прави впечатление. Когато пътувам по шосетата на България, ставам свидетел на безразсъдно шофиране. Средното поколение, което е израснало по времето на социализма, си е позагубило вярата. Младото поколение обаче посещава храма.
Намирате ли съпричастност, когато трябва да се реши проблем на храма?
Разбира се, нямаме никакви проблеми. Нашите църкви обикновено са на самоиздръжка. Имаме ли нужда от хората, винаги са ни помагали.
Търсят ли някои хора индулгенции с такава помощ?
Винаги има такива хора. Трябва да се влиза с покаяние в храна, а не за индулгенция. Ако са извършили нещо нередно, най-важното е да се покаят, а на да смятат, че с пари, дадени на църквата, грешките им ще бъдат простени. Най-важното е покаянието, прошката, както и човек да се изповяда, да се причестява по-често. Господ ни дал това тайнство – светото причастие, да служим, да го правим достъпно за хората и те да се причестяват с вяра в тайните Христови.
Разказвали са ви за чудеса, извършени от репликата на иконата на свети Георги? Ще има ли нови чудеса?
Чувал съм за много чудеса на тази благодат – иконата на свети Георги. Вярващият трябва да бъде искрен и с чисто сърце да пристъпва към иконата, а не със странични помисли. С вяра и покаяние да влиза в храма, а чудесата идват, когато Бог реши. Само Господ знае на кого да изпрати чудо. Бог разполага, ние само предполагаме.
Какво пожелавате на хората в Костенец?
Най-вече да са здрави, да бъдат съпричастни с Църквата и да имат достатъчно искрена вяра, когато пристъпват към свети Георги за помощ.
Източник: ВЕСТНИК „ТЕЛЕГРАФ“
Be the first to leave a review.
