Малкият Марти се връща у дома… но вече в свят без майка: Оцелял от ужаса в Слънчев бряг, тепърва ще се учи да ходи, да говори и да живее
-
- октомври 1, 2025
Това не е щастлив край. Това е ново начало – белязано от мъка, болка и борба. Малкият Марти, 4-годишното момченце, което оцеля след ужасяващия инцидент в Слънчев бряг, беше изписан от болницата. След седмици в будна кома, изпитания, които никое дете не би трябвало да преживява, той се прибира у дома… но в свят, в който майка му Христина вече не съществува.
Инцидентът на 14 август разтърси страната – 18-годишен младеж, каращ електрическо АТВ, загуби управление и връхлетя върху пешеходци на тротоара в курорта. На мястото, където човек би трябвало да се чувства най-сигурен – тротоарът – животът на едно семейство беше съсипан. Христина изпадна в кома и по-късно почина. Синът ѝ Марти, още две деца и възрастен мъж също пострадаха.
Днес Марти е вкъщи, но дългата битка тепърва започва. Той ще трябва отново да се учи да ходи. Да говори. Да се храни. Да разбира. Лявата страна на тялото му все още е обездвижена. Следва продължителна рехабилитация, а след два месеца предстои и ядрено-магнитен резонанс на мозъка, за да се оцени колко тежки ще бъдат дългосрочните последици.
„Започнал е да казва думички и да повтаря, когато му ги казваш. Започнал е да разбира“, разказва неговият чичо Юлиян Здравков. Но за детето, до скоро в будна кома, времето сякаш е спряло. Не помни катастрофата. Може би е за добро. Може би не.
Семейството на Марти е в руини. Баща му навърши 35 години в пълна тишина, без съпруга до себе си, самотен родител на две деца. Двете сестрички на Марти, също пострадали в инцидента, още не са преодолели ужаса – малката не посещава детска градина, а голямата мълчаливо се адаптира към училището. „Когато говорим – те слушат. И виждаме как им се променя държанието“, казва Юлиян. Трябва работа с психолог. За всички. Защото нищо вече не е същото.
Въпросите тежат като камъни. Разследването напредва бавно. Експертизите са почти готови. Чака се аутопсията на Христина от МБАЛ-Бургас. Адвокатите на обвиняемия настояват за нова проба на кръвта и допълнителна техническа експертиза на АТВ-то. Надеждата на близките е, че до две седмици делото ще влезе в съда. Но вярата в справедливостта се топи с всяка изминала седмица.
„Имах надежда, но вече мисля, че всичко започва да се забравя. В районното не виждам промяна. Родителите на Бургазлиев си ходят на работа. Няма последствия за никого, освен за нас“, казва с горчивина чичото на Марти.
Семейството на водача, който помете всичко по пътя си, не е потърсило контакт. Нито дума, нито обяснение. „Да дойдат и да кажат как да продължи нашият живот? Какво ще променят думите им? Когато си на тротоара, виновен ли си? Кога си виновен? Кой е виновен?“, пита с тъга и ярост Юлиян.
Семейството няма да настоява делото да се гледа извън Бургас, но иска едно — справедливост. Без компромиси. Без забрава. Без местна „глухота“. Защото зад статистиката, зад сухите редове в делото, стои едно момченце, което вече никога няма да бъде същото. Една майка, която няма да прегърне сина си. Един баща, който сам ще трябва да се бори за живота на двете си деца. И едно общество, което има избор — да забрави… или да не позволи това да се случи отново.
Защото днес Марти се учи отново да говори. А ние — имаме отговорността да не мълчим.
Be the first to leave a review.
