„Тя каза не“ — той убива: Окръжният съд в Смолян остави в ареста обвиняемия за жестокото убийство от ревност край „Невястата“
-
- септември 27, 2025
Задържаният Ненчо Ненчев призна, че е пробол 14 пъти Павел Христов и е планирал да отвлече бившата си партньорка. Случаят повдига болезнения въпрос за хроничното институционално бездействие срещу насилието над жени
В ужасяваща развръзка, която разтърси цялата страна, Окръжният съд в Смолян остави за постоянно в ареста 42-годишния Ненчо Ненчев – мъжът, обвинен в предумишленото убийство на Павел Христов. Зад престъплението стои не друго, а болната, обсебваща ревност, която година и половина след раздялата със своята бивша приятелка Десислава Атанасова, еволюира до чудовищна мания и доведе до фатален край.
Съдия Дафинка Чакърова постанови, че съществува реална опасност Ненчев да се укрие или да извърши друго престъпление. По време на заседанието стана ясно, че извършителят не само е признал вината си, но е дал и подробни обяснения пред съдия за действията си. В съдебната зала бе доведен с белезници на ръцете и краката – символ на това, което е извършил: акт на насилие, плануван, подготвен и изпълнен с брутална студенина.
Според наблюдаващия делото окръжен прокурор Недко Симов, обвиняемият е предвиждал настъпването на смъртта и я е целял съзнателно. Павел Христов е бил намушкан 14 пъти – в лицето, главата, гръдния кош и крайниците – удари, които говорят за ярост, фанатизъм и пълна липса на човечност. Това не е било просто нападение – това е било екзекуция.
Целта на Ненчев обаче не е била само да убие Христов. Той е планирал да отвлече Десислава – жената, която вече отдавна е направила своя избор да продължи живота си без него. За целта се е подготвил: носел е спрей, белезници, нож. Изчакал ги е в гората, пресрещнал ги е на екопътека „Невястата“ в момент, когато Атанасова и Христов се разхождали към паркинга. Тя се уплашила още при появата му и инстинктивно поискала от приятеля си да се обади на 112 – но вече било късно. Ненчев напръскал Десислава със спрей и ѝ поставил белезници. След това извадил нож от раницата си и се нахвърлил върху Павел. Случилото се е било мълниеносно. Единственият ѝ шанс за спасение бил бягството. Тя успяла да се отскубне и да се скрие в гората, където прекарала нощта. Едва на следващата сутрин се появила, за да помогне на полицията в огледа.
От последвалите обяснения станало ясно, че Ненчев е имал дори по-ужасяващи намерения – да отвлече жената и да я накара да заживеят заедно. Очаквал, че ще могат да създадат семейство, деца. Само че в неговия изкривен свят тя не е имала право на избор. Право да каже „не“. И това „не“ е довело до убийство.
ЗАЩО СЕ СТИГА ДО ТУК?
Това престъпление не е изолиран случай. То е част от дългата верига на системно насилие над жени – насилие, което започва със съобщения, със заплахи, с постоянен контрол, с ревност. И свършва така – с кървава баня в гората.Десислава е жива. Но каква цена плати за това?
Колко още жени трябва да бъдат гонени, дебнати, убивани от мъже, които не могат да приемат, че любовта не се изисква със сила?
Ние не искаме да пишем повече такива статии. Нито вие да четете. Но и няма да млъкнем – докато този ад не спре. Стига жени в гробища заради любов, която никога не е била любов! Стига мълчание!
„Топ Преса“ отправя силен апел към всяка жена: Скъпи дами, не дължите на никого тялото си, живота си, бъдещето си!
Запомнете, че жените не са длъжни да дават втори шанс на мъже, които ги притискат, унижават, тормозят. Жените не са длъжни да остават във връзки, в които страхът надделява над любовта. Жените не са длъжни да избират между собствения си живот и това „да не го ядосват“.
Момичета, не търпете. Жените не дължат обяснение за свободата си. Не се страхувайте да подадете жалба. Страхувайте се от това да не ви чуят. Крещете. Излагайте. Назовавайте насилниците си с имена. Защото ако не вие – никой няма да го направи вместо вас. Ако вие мълчите, вие сте по-близо до онзи фатален миг, в който полицията ще пристигне не за да ви помогне, а за да събира доказателства от местопрестъпление.
И тук е най-съществената и важна част – когато се подадат жалби, трябва да има кой да ги чуе. Не когато вече е късно.
Това престъпление е резултат не само от лична мания, а и от институционално бездействие. От обществена апатия. От онзи токсичен модел, който казва „тя си го е избрала“, „нека му даде шанс“, „може би не е толкова зле“.
Не! Всяка жена има право да избяга. Да се спаси. Да бъде обичана, а не държана насила.
Нека не чакаме следващата Десислава да се крие в гората.
Нека не чакаме следващият Павел да бъде прободен 14 пъти.
Нека не се будим с ужас от следващата хроника на ревност, превърната в смърт.
Be the first to leave a review.
