Корените зовеят: Братя от Млечино се връщат към Родопите
-
- август 23, 2025
Десетилетия след изселването си в Истанбул, двама учители намират истинския си дом отново в родния край Гюнер Шюкри
Родопите имат силата да връщат. Дори когато животът е отнесъл хората на хиляди километри, в други държави, в други реалности. Така е и с братята Рамадан Дуран-Чауш (89 г.) и Ремзи Дуран-Чауш (87 г.) от ардинското село Млечино.
През 1990 година те тръгват към Истанбул – заедно със семействата си. В Турция работят като учители, изграждат ново битие, възпитават поколения. Днес са пенсионери.
Но когато прекрачат прага на Млечино, времето спира. „Тук сме родени. Обичаме красивата природа на Родопа планина, чистия въздух, хората и водата. Нашите сънища се осъществяват тук – в родния ни ардински край“, казват двамата.
Носталгията им не е само сантимент. Тя е и тревога. Защото Млечино, както и много други родопски села, днес е с намаляло население, с празни къщи и отдавна затворени училища. „В Млечино се чувстваме най-добре. Тук можем да разговаряме с близки и познати, да споделяме спомени. А спомените са уютен кът за отмора“, допълват братята.
Преди десет години в знак на почит към родителите си – Дуран Али Феттах и Айше Ибрахим – те изграждат чешма край пътя за туристическия комплекс „Белите брези“.
Камък по камък връща не само паметта, но и надеждата, че връзката с корена може да се запази. И докато мнозина изселници се борят да оцелеят в чужбина, за Рамадан и Ремзи Дуран-Чауш истинският живот остава тук – в Родопите.
Там, където сънищата не умират, а се връщат.
Be the first to leave a review.
