Руска рулетка за 20 лева билет за живота на НАШИТЕ деца! Продължават да летят в небето с непроверени колани в Родопите след трагедията в Несебър
-
- август 23, 2025
Деца летят. Колани се късат. Каски няма. Атракционите работят. Това не е кошмар. Това е смъртоносният бизнес на атракционите в България
Няма закони, няма контрол, няма проверки – но атракционите продължават да работят.
Няма закон, няма контрол – има смърт
В България 2025 г. атракционите никнат като гъби – по плажове, по планини, край пътища и дори по селски мегдани. Някой разпъва въжета, друг издига надуваеми замъци, трети предлага полети с парашут. И всичко това – без единен закон, без национален стандарт, без задължителни проверки. Вместо държавата да създаде правила, оставя бизнеса да решава сам – да купува евтини въжета, да слага колани на „око“, да спира деца с рязко дърпане на въже. Ако оцелеят – добре. Ако не – погребение.
Несебър: малкият Иван и неговият последен полет
Трагедията в Несебър потресе България, но не промени нищо. 8-годишният Иван от Разлог – дете, изпълнено с мечти, надежди и доброта, загина нелепо по време на парасейлинг. Коланите, които трябваше да пазят живота му, се късат във въздуха. Едновременно. Прокуратурата показа снимки – с просто око се виждат разплетени конци, нарушена цялост на въжетата. Не е нужна експертиза, за да се разбере: това е било смърт в очакване. Обвиняеми са капитанът на лодката Христо Раев, морякът Камен Тенев и Петко Стефанов – човекът, който е трябвало да отговаря за безопасността.
Всички обаче твърдят: „не е наша вина“. А чия тогава? На 8-годишното дете ли? Майка му, Мария Данева, каза тежките думи:
„Малкият ми мечтател… Обожаваше морето, цяла година събираше пари, броеше ги и беше щастлив, че има за едно море, може би и за второ. Правеше планове къде ще ходим. Толкова му харесваше морето, че искаше да живее там. Тръгвате трима на почивка и се връщате двама. Остана ни един празен дом, без смях, тропане, без щастие, без нищо.“
Чепеларе: ново дете, нов риск, нова държава в отпуск
Докато родителите на Иван бяха още в траур, в Родопите друго дете летеше по тролей край Чепеларе. Всъщност, Бог знае още колко деца летят на ден. Видео показа – детето е без каска, лети с въже, което завършва с рязко спиране. Майка му качва видеото с гордост. Но коментарите са безмилостни: „Няма каска.“ „Аматьорщина.“ „Пълен риск за врата и гръбнака.“
Това не е изключение. Това е системата.
Само в Родопите и Пирин има десетки подобни атракциони: в Добринище, най-различни въжени паркове покарай Триград, Борино. Тролеи и люлки край всяка екопътека.
Всичко е частно, всичко е без правила. Каските ги няма. Коланите се късат. Застраховките са мираж.
Да си дете в България днес означава да играеш руска рулетка за 20 лева билет. Няма изискване за каски. Няма задължителна застраховка. Няма проверки на въжетата. Няма стандарт за спирачни механизми. Ако си късметлия – ще оцелееш. Ако не – държавата ще каже: „Съжаляваме“, а отговорните „Не сме виновни“.
Ежедневната борба за оцеляване
„Да си дете в България е ежедневна борба за оцеляване“ – казва майка в социалните мрежи. И е права. По пътя към село – ТИР може да прегази. На магистралата – джигит може да отнесе колата. В морето – въжетата на парашут се късат. В басейна – ток може да убие. На тротоара – АТВ може да прегази. На пешеходната пътека – кола не спира. А вкъщи – майка може да бъде убита от ревнив бивш. Сред природата – отиваш и не се знае, ще се върнеш ли..
Детството в България не е игра. То е тест за оцеляване.
Къде е държавата?
След трагедията в Несебър логичният въпрос е: защо никой не спря атракционите временно? Защо нямаше масови проверки? Защо няма регламент? Министерството на туризма твърди: „не е наша работа“. Министерството на икономиката отговаря: „нямаме правомощия“. ДАМТН казва: „не влизаме в това“.
Кой тогава? Кой проверява дали въжетата държат? Дали коланите издържат? Дали каските са сертифицирани?
Отговорът е прост: никой.
Въпросите, които задаваме вместо институциите
- Кой разрешава тези атракциони да работят?
- Кой е отговорен за проверките – ако въобще има такива?
- Колко още деца трябва да загинат, за да се създаде закон?
- Защо държавата абдикира от най-основното – да пази живота на децата?
- Кой ще понесе отговорността за следващата трагедия?
Вместо финал:
Колко струва животът на едно дете?
Днес Иван е мъртъв. Утре друго дете може да полети със скъсано въже. Вместо закони имаме бизнес. Вместо проверки – алчност. Вместо сигурност – руска рулетка. Докога? Докога ще чакаме да се напишат правила след поредния детски гроб? Докога институциите ще се крият зад безсилие?
Само за седмица, се преобърнаха толкова детски съдби…. Простете ни, деца! Простете ни! Не сте виновни вие. Ние сме! Вие плащате цената на една държава без сърце, без закон и без срам!
Be the first to leave a review.
