Планината над Сандански гори, а мъжете от моето детство ги няма!
-
- август 13, 2025
Явор Хаджиев от НАДРБ: „Държавата сме ние! Стига сме чакали пожарната – хванете лопатите и мотиките!“
Пожарът над Сандански продължава да изяжда гората, но заедно с дърветата пламъците сякаш поглъщат и онзи стар български дух, в който мъжете не стояха със скръстени ръце, когато бедствието е на прага им.
Явор Хаджиев, областен координатор на Националната асоциация на доброволците в Република България (НАДРБ), е гневен и разочарован. На 12 август, за първи път от началото на пожара, е позволено на спонтанни доброволци да се включат в гасенето. И какво? На терена се появяват шепа хора. Повечето – дошли от София и областта. Местните? Почти ги няма.
„За да спре да гори, на терен трябва да има стотици – да не кажа хиляди – доброволци, които никой да не може да спре. Всеки с каквото има у дома – лопата, мотика, кофа, пръскачка. Някога в моето детство, когато камбаната в селото биеше, площадът се пълнеше за минути. Мъжете идваха облечени в работни дрехи, готови да влязат в битката – без заповеди, без разрешителни. Днес, вместо това, гледаме отстрани“, казва Хаджиев.
Според него, да чакаме само на държавата, пожарната, горските служители и военните е път към сигурна загуба. „Държавата сме ние. Ние, хората, сме тази сила, която може да обърне битката. Но ако се крием зад оправдания и чакаме някой друг да свърши работата, утре ще гледаме как гори и последното дърво над града ни.“
Хаджиев напомня, че доброволчеството не е привилегия, а дълг. В други държави, при подобни бедствия, се вдигат цели общности. В България също има такива примери – но те вече са спомени. „Къде са мъжете от моето детство? Къде са хората, които не питаха дали имат застраховка, а само дали има нужда от тях?“, пита той.
Призивът му е ясен: „Хванете лопатите, мотиките, кофите. Не заради снимка във Фейсбук. Не за да получите похвала. А за да спасим гората и земята си. Днес. Не утре.“ Докато институциите се борят с огъня, апатията убива не по-малко от пламъците. И ако някой още се чуди какво значи „да си българин“, може би отговорът е в простото действие – да станеш и да помогнеш.
И запомнете – пожарът може да бъде потушен с вода, но безразличието се гаси само с хора, които имат сърце и гръбнак. Ако вие не сте там, когато камбаната бие, утре ще чуете друг звън – на тишината, в която гората ви вече я няма.
Be the first to leave a review.
