След седем дни: И когато всичко изглеждаше изгубено… Дойде Дъждът.
-
- юли 31, 2025
След седем дни, в които земята гореше, а небето бе затворено от гъст, черен дим… след седем нощи на безсънни битки, викове и мълчания, молитви и безсилие… небето се смили.
70 000 декара гора се превърнаха в пепел. Села притихнаха в ужас, децата не смееха да попитат кога ще се върнат у дома. Мъже и жени – доброволци, горски, огнеборци – се бореха не просто с огъня, а със стихиите на съдбата. Но днес…
Днес небето плаче с нас. И тези сълзи носят живот. Заваля. Първо тихо, сякаш земята се страхуваше да повярва. После смело — с бурна решителност. Капка по капка, надежда след надежда…
Дъждът започна да гаси не само пламъците, а и страха. Започна да връща гласа на гората, аромата на живот, вярата в утрешния ден. Не, това не е просто метеорологично явление. Това е отговор. Отговор на всяка прошепната молитва. На всеки поглед към небето.
На всяко “Господи, помогни ни”.
Това е дъждът на спасението. Чудото, което чакахме. Пирин – нашият горд и красив Пирин – още дими, но вече не крещи от болка. Вече се лекува. С дъжда дойде и покоят, тишината след бурята, онази въздишка на облекчение, която цялата котловина си позволи да изпусне наведнъж.
Нека вали. Нека не спира. Нека измие раните, пепелта, сълзите. Нека донесе нова зеленина. Нека напои надеждата.
Днес е денят, в който природата отново заговори с човека. И каза: „Още съм с вас.“
Добро утро, Пирин.
Добро утро, Илинденци, Плоски, Банско, Добринище, Симитли.
Добро утро, Родино.
Днес плачем не от болка, а от благодарност.
Be the first to leave a review.
