ТОП ПРЕСА представя: „Безименният град“ – скритата тайна между Банско и Добринище

Най-голямата загадка и до днес е името на града! Нито при разкопките, нито в документи, легенди или предания се споменава името на това голямо и богато селище, което е наистина доста мистериозно.

Преди няколко години, в местността „Свети Никола”, намираща се между Банско и Добринище археолозите правят едно от най-неочакваните и загадъчни открития – Безименният град.

Началото

Местността „Свети Никола” е почитана открай време от жителите на Банско и Добринище. Тя е и любимо място за разходки на местните и на гостите на двата съседни града, тъй като от нея се разкриват невероятно красиви гледки.

Ето защо, през 2003 година банскалии заедно с хората от Добринище решават да възстановят стария параклис „Свети Никола”, който се е издигал преди години на върха на възвишението.

Решили го, събрали средства за възстановяване на храма и започнали да разчистват терена.

Още в първите минути на разчистването обаче се случило нещо неочаквано. Кирките на работниците се натъкнали на основите на стара сграда.

Изненадата от находката била много голяма, тъй като никой не е предполагал, че на това място някога е имало човешка дейност, камо ли трайно заселване. Но основите на сградата били там, пред очите на всички, а това означавало, че земята под краката им има тайна, която иска да им разкрие.

Така, благодарение на случайността на бял свят излиза един цял един град, който днес е популярен с името „Безименният град”.

Първи разкопки

След случайното (и изненадващо) откритие екип археолози, ръководени от покойният вече археолог и тогава уредник в Музеен комплекс Банско Владимир Баряков започват разкриване на основите на сградата, която се оказва раннохристиянска базилика от IV век.

Християнският храм спада към раннохристиянските едноабсидни и еднокорабни църкви и въз основа на архитектурните ѝ особености експертите я датират към началото на IV и началото на V век.

Но изненадите не приключват до тук. В непосредствена близост до църквата е открит и некропол с 28 гроба, в които за съжаление не са открити никакви погребални дарове, рисунки или други документи, които да помогнат по някакъв начин археолозите в търсенията им.

Липсата на каквато и да е информация е смущаваща, но едно нещо изумява всички и това е размерът на откритите в некропола скелети. Скелетите били с височина между 1,80 и 2,00 метра, което за времената, в които са живели е нещо огромно.

Въз основа на фактите за средния размер на хората, живели преди много години, както и въз основа на историческите данни учените достигат до заключението, че скелетите са на хора от тракийското племе Даи, за което се знае, че е населявало тези земи и което е било с огромни за стандартите по онова време размери.

Експертите се позовават и на текстовете на Омир, в които се разказва как гърците привличали като съюзници тракийските племена, населявали нашите земи. В Омировите текстове се споменава за тракийски цар с огромни размери, който пристигнал на бял кон. Тракиецът водел със себе си войни, които също били много високи, силни и стройни.

Прекъсването на разкопките

Въпреки всички уникални разкрития, разкопките на местността спират, тъй като нито в базиликата, нито в некропола към нея не са открити каквито и да е артефакти, които да насочват, че на това място е имало нещо повече. Нямало и никакви данни, че на възвишението някога е имало крепост, град или каквато и да е друга форма за трайно заселване.

Откритието

Единственият, който не се отказал от идеята, че може би земята под възвишението крие още много тайни бил Владимир Баряков, който продължил проучванията си. Той проследил дейността на иманярите, които не спирали да обикалят около местността с надеждата да открият нещо, което означавало, че имат някакви данни или поне предположения както се крие под земните пластове.

Затова и археологът не спирал да опитва и през 2007 година успява да убеди общината в Банско да финансира разкопките. И тогава станало чудото…

Още с първите копки на Безименният град в Банско пред очите на археолози и работници започват да излизат очертания на крепостни стени, на домове, улици, складови помещения, а керамиката била толкова много, че една част от откритите парчета са използвани за надстрояване на зидовете.

Пласт след пласт градът, който си няма име започнал да разкрива своите тайни.

Оказало се, че на това място е кипял живот от повече от 3500 години, което е изумително откритие не само за страната ни, но и за Европа, а културните пластове, които археолозите разкрили били от 3000 – 2000 г.пр. Хр. до Късното Средновековие (XVII век).

Всеки пласт, който разкривали археолозите разказвал своята история. Разкрити били очертанията на град с площ от 25 дка. Разположен на удобно стратегическо място, от което има добра видимост на района, градът е бил защитен от високи, отвесни скали, а където се налага са били издигнати високи, каменни защитни стени, които осигурявали отбраната и защитата на населението.

Градежът на крепостните стени бил от дялани камъни, споени с хоросан и с начупени печени тухли. Вътрешният град, разположен на площ от 5 дка също бил ограден с двойни крепостни стени е разполагал с охранителни кули на главните порти. В процеса на разкопките на вътрешния град е разкрита и втора раннохристиянска църква, която обаче все още не е изследвана напълно.

В един от горните пластове специалистите откриват данни за пожар, което ги навежда на мисълта, че Безименният град Банско е бил застигнат от голямо огнено опустошение, за което никой не може да каже дали е възникнало случайно или при нападение от вражески войски.

За няколко сезона екипът на Владимир Баряков разкопал 600 кв. метра площ, като освен останки от крепостни стени, храмове и домове са открити много бронзови накити, сред които гривни, фибули, копчета, токи, апликации, както и един уникален пръстен с две фигури и част от антична плочка на тракийски конник. Впечатление правят и откритите над 50 питоса, което говори за развита търговия и производство на различни земеделски продукти.

Интерес представлява и огромния брой монети, които са открити в Безименният град Банско. Намерените монети са над 200 и са от различни периоди (от III до XVII век), което показва, че в града е кипял живот много дълго време.

Археолозите откриват и голям брой стъклени предмети, което категорично сочи, че селището не само е било голямо, но и доста богато. В онези далечни времена стъклото е било много скъпо и ценно, и само едно богато население е можело да си позволи да притежава толкова много стъклени предмети, каквито са открити в града.

Една от големите загадки, пред които се изправят археолозите е откритото светилище в източната част на местността. Светилището е разположено върху скален масив, а до него се стига по издълбани в отвесните скали каменни стъпала. По пътя към светилището, както и върху скалата, върху която е изградено са открити два изсечени в скалите лика, за които археолозите все още нямат отговор кои са хората или боговете, които изобразяват.

Специалистите са на мнение, че светилището е тракийско, още повече, че в близост са открити гробовете на „високите” хора от тракийското племе Даи.

Има още много тайни, които градът без име пази и които се надяваме през идните години да разкрие, но и разкритото до сега е нещо изключително и уникално.

Но най-голямата загадка е името на града! Нито при разкопките, нито в документи, легенди или предания се споменава името на това голямо и богато селище, което е наистина доста мистериозно. Археолозите се надяват да открият някакви надписи, които да хвърлят светлина по въпроса и най-сетне името на града да стане ясно.

Но до тогава всички ще наричаме древния град „Безименният град”.

Какво ви очаква, ако решите да разгледате крепостта, докато сте на почивка в Банско?

Все още проучванията на Безименния град Банско са в началото и не са много обектите, които са разкрити напълно и които можете да видите, но все пак има няколко помещения, останките на които можете да разгледате, както можете да посетите и възстановения храм „Свети Никола”.

Къде се намират Безименния град и водопад Свети Никола и как да стигнем до тях?

Двете забележителности се намират до стария черен път между Банско и Добринище и може да заходите и от двете посоки.

Вариант 1 – От Добринище

От края на Добринище до подножието на крепостта е около 1.5 км, като се тръгва по един черен път в западния край на селото, в посока Банско. Съветваме ви след последните постройки да оставите колите си и да продължите пеша. По-надолу ще разкажем за нашето преминаване и защо ви даваме този съвет. Вървите по черния път, докато не стигнете едно разклонение, при което трябва да свиете вляво. На него има и табела, на която пише „Св. Никола“. Ето и координати на разклонението, за по-лесна ориентация: 41.8154, 23.5338 . След като завие, ще видите един далекопровод.

За да достигнете водопада трябва да продължите по пътеката направо. Ще я познаете по това, че влиза в гората и в началото си наподобява тунел, образуван от храсти леска. До водопада се стига за около 3 минути.

За крепостта пък следвате пътя на дясно след далекопровода – ще стигнете до една дървена беседка, след която започва изкачването към Безимения град, за което ще ви е нужно около 10 минути. Имайте в предвид, че пътеката е доста стръмна и камениста.

 

Вариант 2 – От Банско

От края на града до подножието е около 4-5 км. Кара се по новия път Банско – Добринище и след по-малко от 2 км има отбивка вдясно, където започва стария черен път. За ориентир за отбивката може да ползвате една табела, на която пише „Държавно горско стопанство Добринище“.

От там започва и ново изградена велоалея, която води почти до подножието на крепостта. Отново съветът ни е да оставите колите си на отбивката и да продължите пеша. Разстоянието за изминаване е по-малко от 3 км. Следвате черния път или вървите по велоалеята и така ще достигнете една дървена беседка.

От нея започва изкачването към Безименния град, за което ще ви е нужно около 10 мин. Имайте предвид, че пътеката е доста стръмна и камениста.

После за водопада трябва да се върнете до беседката и от нея да продължите по десния път в посока Добринище, докато не видите един далекопровод, който трябва да остане в ляво от вас. Основния черния път завика наляво, покрай далекопровода и един продължава направо, но за водопада вие трябва да поемете по пътеката в дясно, която влиза в гората в тунел от леска. До водопада се стига за около 3 мин.

За нашето посещение до водопада и Безименния град

Тук е времето да упоменем, че още преди да тръгнем направихме добро проучване на база на информация от интернет, затова как може да стигнем и коя е най-близката точка, до която може да се премине с кола. От там разбрахме, че всъщност има черен път, който е проходим за леки автомобили, който стигна до подножието, в началото на пътеката за Безименния град и водопада. Това бе нашата теоретична подготовка, която в последствие бе подвеждаща и ни вкара в голямо приключение, което посрещнахме с усмивка и адреналин.

Нашата разходка започна  от Добринище. Тръгнахме по черния път с колата. И тук ще кажем, че нашата препоръка е да НЕ ползвате кола. Не се доверявайте на другите статии. Най-вероятно джиповете и ерозията от летните дъждове и снеготопенето, са влошили значително състоянието на пътя и са го направили сериозно изпитания за леките автомобили. Така че ползвайте този път с кола, само ако сте с високо проходим 4х4 автомобил.

Пътят е кратък (около 2 км) и равен, така че не е голямо изпитание за повечето хора. Естествено ние нямахме тази информация и се спуснахме в приключението заедно с нашата кола. Тръгнахме и в края на селото всичко изглеждаше нормално, карахме около 500 метра, имаше на места неравности, леки коловози.

С продължение на пътя, както всяко нещо в живота, препятствията ставаха все по-големи, коловозите по-дълбоки и пътя по-тесен. Но нали всички знаем, че не трябва да се отказваме, така и ние бавно и славно продължихме напред.  Така след около 15 минути достигнахме до табелата упоменаваща посоката за параклис „Св. Никола“ и крепостта.

Там оставихме колата и продължихме пеш. На връщане решихме да използваме пътя, който стига до главния път Банско-Добринище и можем да заявим, че той е в още по-лошо състояние и не е подходящ за леки автомобили.

Как стигнахме до водопад „Свети Никола„

Хванахме пътеката направо срещу далекопровода, преминаваща през тунел от леска.

След минута вървене се озовахме на добре отъпкана пътечка, която последвахме на ляво.

Така след още няколко минути достигнахме водопада. За да достигнем до подножието му,  се спуснахме по-много стръмна, кратка, но и камениста пътека. Да, заслужаваше си! Музикалното ромолене, прохладния въздух, планинската прохлада  и липсата на много хора, защото мястото е не толкова известно, ни донесоха наслада и няколко минутки за почивка.

После вместо да се върнем назад, решихме да продължим още малко напред по отъпканата пътека и за наша изненада, след около 10 метра се откри втори водопад. Там съвсем лесно можеше да се достигне до него и да се докоснат студените му и чисти пръски.

След като събрахме сили , заредихме се с положителна енергия и разтоварихме стреса и всекидневните си кахъри, които реката отми , продължихме към главната цел, а именно Безимения град.

 

Как стигнахме до Безимения град

Върнахме се до черния път с далекопровода, от който отбихме и поехме на ляво и на горе, докато достигнахме дървена беседка.

Отне ни не повече от 5 минути. След като разгледахме информационните табели, продължихме по пътеката нагоре. Пак да кажем, пътеката е доста камениста и стръмна, с голяма денивелация.

Но въпреки всичко ние я изминахме с 2 годишния ни син на ръце и ни отне около 15 минути. Малко преди крайната цел, пътеката се разделя на три. Лявата достига до скала, от която се открива панорамна гледка към Добринище, Банско и околните върхове. Това е страхотно място за снимки.

По пътеката направо не след дълго се достига до малка река. За Безименния град се хваща дясната пътека. Съвсем малко след това ще се озовете до крепостта и параклиса Св. Никола.