Тъмръш: Между отцепничеството, единството и религията- Една Родопска рана, която още кърви в Българската история!
-
- юни 28, 2025
Историята на една нация е жив разказ, изтъкан от хиляди нишки – от подвизи и изпитания, от болка и надежда. Историята е многопластова, многолика. Тя е душата на един народ, а понякога – и неговата дълбока рана.
В сърцето на мистичните Родопи, след освободителния вихър на Руско-турската война от 1878 година, се ражда една такава развълнувана страница – сагата за Тъмръшката област. Този период е свидетелство за сложния път на самоопределение, за сблъсъка на идентичности и за вечния стремеж към свобода, който отеква и днес из вековните гори на планината.
След като България се възражда и Източна Румелия прохожда, в Западните Родопи, около малкото село Тъмръш, се заражда съпротива. Тук, сред помашкото население, се оформя област, която отказва да приеме новата власт. Причините за това не са прости, а дълбоко вкоренени в страха и несигурността на онова време: страх от неизвестното, тъй като мюсюлманското население изпитва дълбоки опасения от новото, доминирано от християни управление в Източна Румелия. Витае и призракът на възмездието заради участието на някои местни жители в жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г. в Перущица, Бойково и Дедово.
Районът е бил бойно поле, където четата на Капитан Петко войвода се е сблъсквала с башибозушки формирования, оставяйки след себе си горчиви спомени, а и желанието да се избегнат тежките данъци както към Източна Румелия, така и към отслабената Османска империя, също тежи. Всичко това не е било без намесата и влиянието на все още силното османско присъствие. Негласен водач на тази област е Ахмед ага Тъмръшлията.
След утихването на военните действия, когато руските войски се изтеглят, той и местните се завръщат в Тъмръш, но с твърдоглаво решение: никакви данъци, нито на Източна Румелия, нито на султана! Иронично, но и показателно за сложността на онова време, правителството на Източна Румелия дори отпуска парична помощ за възстановяването на самото село.
Историята на Тъмръш не е еднозначна – тя е огледало, което отразява различни гледни точки, всяка със своята болка и своя истина.
Гробове от заличеното село Тъмръш
За някои това е бил първият горчив опит за отцепване на българските мюсюлмани от младата българска държава, манипулиран и подклаждан от Османската империя. Други обаче твърдят, че става дума за недоразумение, за лична драма на Ахмед Кьорходжов (същият Ахмед ага). Според тях той никога не е искал отцепване, а просто да бъде оставен на мира от новите, натрапени му чиновници. Разногласията му с наскоро назначен управител от Айтос (макар и мюсюлманин, но явно неразбран за местните), в сравнение с отличното разбирателство с предишния управител от Широка лъка (християнин), са показателни.
Твърди се, че Ахмед е изпращал десетки послания до Пловдив, молейки просто да не го „занимават с мурафетите“ на този „комплексар от Айтос“. Нещо повече, Ахмед Кьорходжов лично е спасил три села и един манастир от башибозука по време на Априлското въстание, докато единственият му брат, замесен в Перущица, е действал без негово съгласие. Трети, най-категорично, отричат изобщо съществуването на „Тъмръшка република“. За тях това е било просто „сдружение на местни селски дерибеи“ или „тарикати“ – казано по днешному, „мутри“ – които единствено са искали да избегнат плащането на данъци. Те настояват, че никога не е имало знаме на Тъмръш, а всички циркулиращи в интернет „варианти“ са „фотошоп-измислици на туркофили и национални предатели“, целящи да придадат тежест на една измислена държавност.
През 1886 г. настъпва горчивият край. С Топханенския акт, Тъмръшката област е включена в пределите на Османската империя.
Но парадокс – местното население веднага се вдига на протест! Те не искат турска власт! Вестниците тогава пишат с болка: „Цариградската конференция забради с черен чембер Тъмраш и съседните му села. За първи път от дълбока древност еднокръвното население е разделено с държавна граница.“
Истинска трагедия сполита село Тъмръш по време на Балканската война през 1912 г. То е окончателно подпалено от жители на Перущица – акт на мъст, който ехото от Априлското въстание е подклаждало десетилетия наред. Оцелялото помашко население напуска завинаги родните си места и се изселва в Турция.
Днес от някогашното Тъмръш са останали само тъжни основи на 300 къщи и две гробища – безмълвни свидетели на една отминала епоха.
Историята на Тъмръшката област е урок за нас – урок за сложността на човешката съдба, за силата на обстоятелствата и за дълбоките следи, които оставят конфликтите.
Тя ни показва, че българите, независимо от своите вярвания, са преминали през общи изпитания, споделяли са общи радости и скърби. Нека помним, че без значение каква религия изповядваме, всички ние сме българи и трябва да се гордеем с това! Нашите различия са наше богатство, не наша слабост. Нека историята ни учи на разбирателство, а не на разделение. Нима не е това най-важното послание, което Родопите ни шепнат през вековете?
Be the first to leave a review.
