Бизнесът води, държавата куца: Гърмен се събужда, а институциите спят

Докато държавата се чуди коя „национална“ туристическа дестинация да лансира тази година — Банско или Велинград, бизнесът в община Гърмен вече действа. Спа хотелите в Огняново, бутиковите къщи в Лещен и Ковачевица, новите инвестиции в агротуризъм и екологичен лукс правят едно недвусмислено изказване: Югозападът има нова туристическа столица.

Но в този подем липсва нещо фундаментално — държавата. Пътищата, които свързват тези перли на българския туризъм, напомнят за друга епоха — не заради носталгия, а заради реалното им състояние. Третокласни, разпадащи се отсечки, които водят до 5-звездни комплекси, изградени с частни инвестиции за милиони. Парадокс, който буди не просто въпроси, а гняв.

Според някои бизнесмени и местни лидери, тази пасивност не е случайна. Говори се за лобистки интереси, които целенасочено изтласкват вниманието и финансирането към Велинград и с. Баня — „официално лицензираните“ СПА фаворити на властта. Междувременно Огняново, макар с автентични минерални извори, село без един изоставен хотел, със стотици работни места и пълни паркинги, остава встрани от националната стратегия.

Но това не е просто битка за туристи. Това е битка за равнопоставеност, за стратегическо развитие и за визия. Най-фрапиращият пример за неефективността на държавата е пълният провал в оползотворяването на културното наследство в района — античният град Никополис ад Нестум. Обект, който би могъл да е историческият магнит на целия регион, но вместо това тъне в забвение и бурени. Туристите стигат до табела… и нищо повече.

Днес бизнесът прави това, което е работа на държавата — инвестира, развива, рекламира. Но без инфраструктура, без адекватна подкрепа и без културна рамка, усилията започват да изглеждат като влакове без релси.

Време е за пробуждане. Ако държавата не иска, нека поне не пречи. А ако има останали институции, които вярват в децентрализацията, в равния достъп до възможности и в модерния облик на България — нека да докажат това в Гърмен.