Веселин Джигов: Неумиращият Глас на Родопите – Една Легенда, Която Живее!
Сърцето на Родопите тупти в ритъма на песента, а един глас е неин вечен символ – този на несравнимия Веселин Джигов, наричан от всички с обич Джигата. Повече от две десетилетия след като ни напусна, неговият мощен и омагьосващ тембър продължава да звучи, напомняйки за невероятния талант и несравнимата страст, с които той дари българската народна музика. Джигата не беше просто певец, той беше живата история на Родопите, закърмен с песента на планината, символ на автентичността и духа на своя край.
Корените на Един Легендарен Глас
Веселин Джигов е роден през 1940г. във вечнозеленото смолянско село Кутела, където е и изворът на Малка Арда. В този благословен край, сред вековните гори и бистри планински потоци, Веселин Джигов попива мъдростта и мелодиите на своя голям певчески род. Още от дете, вдъхновен от дядо си и баща си, той започва да пее, а после се сдобива и с акордеон, с който бързо се превръща в звезда на местните забави и училищни празници. Мечтата му да свири и пее го води навсякъде, дори по време на военната си служба, където печели награди на фестивали за художествена самодейност.
Горският, Който Завладя Сцената
След казармата, съдбата го отвежда като горски надзирател в живописната местност Хайдушки поляни – място, което се превръща в негов естествен дом и сцена за изяви пред многобройните туристи. Именно там, сред красотата на природата, той открива истинската си съдба. Заедно с талантливите братя Марин и Манчо Глухови, през 1970 г. основава Кутелската народна група, която бързо набира популярност.
Роженският Събор и „Излел е Дельо Хайдутин“
Годината е 1969-та. На Роженския събор, пред хиляди съборяни, Веселин Джигов изпява с цялото си сърце и душа емблематичната песен „Излел е Дельо хайдутин“. Неговият завладяващ глас докосва всяко сърце и мигновено го превръща в сензация. Музикални редактори го канят веднага да запише песента, която по-късно става световноизвестна. Името му се нарежда до тези на титани като Радка Кушлева, Георги Чилингиров и Валя Балканска.
От Авторови Песни до Златни Дуети
Първият си хонорар от продадени плочи Джигата дарява на баща си, за да съгради чешма по пътя от Кутела към Хайдушки поляни, която и до днес утолява жаждата на пътешествениците – един красив символ на неговата щедрост и обич към родния край.
През 1985 г. Веселин Джигов става солист на прочутата Виевска фолклорна група, където заедно с изключителната Росица Пейчева създават незабравими дуети, превърнали се в запазена марка на групата.
Но Джигата не е само изпълнител, той е и творец! Автор на множество любими народни песни като „Оти ми са, горо, навдигаш“, „Заплакала е Величка“, „Мачинко, мила майчинко“ и „Стани, девойко, погледни“, които и до днес се пеят от млади и стари, често без да знаят кой е техният създател.
Въпреки огромната си популярност, Веселин Джигов остава докрай скромен и земен човек. Никога не се възгордява, а винаги се е нареждал „някъде в края“ на богатото ни фолклорно съзвездие.
Наследство, Което Живее
Днес, ликът на Веселин Джигов грее от барелеф на читалището в родното му село Кутела, изграден от признателни кутелци и родопчани. Това е почит към един човек, който посвети живота си на родопската песен, на планината и на хората, които я обичат. Веселин Джигов, с неговия неповторим глас и сърце, е истинско национално съкровище.
Неговото творчество и дух продължават да живеят във всяка нота, във всяка родопска песен, напомняйки ни за богатството на българския фолклор и за силата на един глас, който няма да замлъкне. Той е и ще остане завинаги най-мощният глас на Родопите, чиято песен ще продължи да оглася планината и да вдъхновява поколения напред.
Be the first to leave a review.