Мистичната Светигерска скала над с. Мосомище: Легенди за змейове, потайни извори и пазители на вярата
-
- юни 3, 2025
Светигерската скала и околностите ѝ са живо доказателство за дълбоката връзка между човека, природата и вярата в този уникален край. Място, което приканва към размисъл и потапяне в един свят на предания и красота.
На около километър и половина югоизточно от село Мосомище, в самия край на нисък рид, спускащ се от връх Св. Дух (Лясковския връх), се извисява тайнствената Светигерска скала. Това е място, където история, вяра и древни легенди се преплитат, предлагайки на посетителите не само красиви гледки, но и поглед към богатството на българския фолклор в този уникален край.
Параклисът „Възнесение Господне“ – плод на вяра и упоритост
На Светигерската скала, която формално попада в землището на съседното село Ново Лески, днес се издига параклисът „Възнесение Господне“. Името на местността се свързва с няколко легенди за съществувал някога манастир „Св. Георги“, като някои предания го позиционират долу в полето, а други – на самата скала.
Строителството на параклиса започва през 2000 г., след като първоначално на мястото е издигнат голям кръст. Материалите за изграждането му са превозвани с товарен добитък – свидетелство за отдадеността на местните хора. Завършен и осветен през 2005 г., параклисът впечатлява с интересното си архитектурно решение. Покривът му от юг и запад е издаден като навес, подпрян от дървени колони, предлагайки място за отдих с пейки. Пред храма има грижливо поддържана градина с цветя и храсти, а до оградата – чешма с вода, докарана от извор в местността Арбел, на 5 км разстояние. Недалеч е изградена и помощна сграда, до която води горски път от Ново Лески.
От Мосомище към Светигерската скала водят маркирани с жълта боя табели, на които са изписани Десетте Божии Заповеди.
Пътеката продължава към изоставеното село Горно Лески и връх Св. Дух. Пътуването от Мосомище до параклиса отнема около час, разкривайки панорамни гледки и потапяйки посетителите в спокойствието на природата.
Змейове, попови щерки и златни люспи: Легендата за Топлица
Най-старата записана легенда за района разказва за Стария змей от Али ботуш, който контролирал времето. Той имал двама сина змейове, един от които се превърнал в покровител на плодородното Неврокопско поле. Тази промяна се случва, когато по-малкият змей се влюбва в красивата попова щерка Топлица от Мосомище. На Великден змеят я грабнал от празничното хоро, разгневявайки баща си, който го прогонил от Али ботуш.
Така младият змей и невестата му заживели в пещерата под Светигерската скала, превръщайки я в първия топос на змейските легенди. Продължението на преданието разказва за поповото търсене на дъщеря си. Един ден, качвайки се по Светигерската скала, той открил Топлица облечена в сърмени дрехи и жълтици. Тя го нагостила и му дала пълен чувал, със заръка да не го отваря. Любопитството обаче надделяло и попът, виждайки само кромидени люспи, ги изсипал на земята. Топлица се разплакала и помолила Бог да ги отнесе, за да не ги види змеят. Когато попът се прибрал и жена му изтръсила чувала, останалите две люспи се превърнали в злато. Устремил се обратно, попът намерил мястото, от което вече извирала голяма река с топла вода – изворът Топлицата, който и до днес носи името ѝ.
Легендата завършва с преместването на змея. Разбрал, че домът му под скалата е разкрит, той го преместил високо в планината – в пещерата на Лясковския връх (Св. Дух), където според преданието е и досега.
Връх Св. Дух (Бориката) – място на почит и стари ритуали
Древното име на Лясковския връх е Св. Дух (Бориката), отбелязан така в старите карти на Пирин. Според преданието, жителите на несъществуващото днес село Старо Ляски са почитали вековните дървета и високата планина. Наличието на голям карстов отвор (понор) на върха ги е карало да вярват, че това е обиталището на Светия Дух, от чиято воля зависели природните капризи и реколтата. Тази вяра е отразена в стара песен, която се пее на събора на върха, организиран всяка година на Великден. Ритуалът включва хороводно обикаляне на дупката в скалите и поклон пред Духа – третото лице на Бога.
Светигерската скала и околностите ѝ са живо доказателство за дълбоката връзка между човека, природата и вярата в този уникален край. Място, което приканва към размисъл и потапяне в един свят на предания и красота.
Be the first to leave a review.
