Самотата на чудото или Защо църквата отрича Преподобна Стойна
-
- май 3, 2025
В прашния здрач на забравеното село Златолист, сред сенките на кипариси и стари кандила, Преподобна Стойна още нашепва от малката църква с глинения под. Народът я помни – изправена пред невидимото, разчупила тишината с думи, които лекуват и пророкуват, с ръце, които докосват раната и страха в човека.
Но църквата мълчи. По стените на катедралите нейното име не отеква. В златните списъци на светците молитвените ѝ дни липсват. Всяка нова година носи същия въпрос: защо църквата отрича светицата, която народът издига с обожание?
Църковните отци ще кажат, че светостта върви по тесен, каноничен път – прав, отмерен със строги ритуали и доказателства за чудеса, нетленни мощи и благоухание. Светците се броят, слагат се на икони, честно и предпазливо, за да бъдат пример – непогрешими, без сянка.
Но хората рядко избират с глава. Душите сами си намират светци – тези, които са газили калта заедно с тях, които са разказвали за Бога не от амвона, а от гладния праг. Такава е Стойна – непозната за официалните канони, но близка за всеки, който някога е коленичил пред нея с болка или с благодарност.
Може би църквата се страхува от силата на чудото, което не е наредено по реда им – чудо, което идва от сърцето на народа, а не от канцеларията на митрополията. Преподобна Стойна е мост между небето и земята, но не през широката врата на храма – а през малка цепнатина, уж случайна, в стената на човешките съдби.
“Пази си словата” – шепне старата догма – “не излизай от редицата.” Но Стойна мълчи с това огромно, плашещо мълчание, в което се побира цялата истина за това що е чудо – не в златната рамка, а в неотстъпчивия устрем на болката към надежда.
Докато църквата брои чудесата, хората вече са ги преброили в сърцата си. И макар да няма ден на Стойна в църковния календар, всяко запалено кандило в нейната църква е негласно признание, че светостта не винаги чака позволение отгоре.
Накрая църквата има своите причини – страх от объркване, пазене на ритуала, труден път към официалната канонизация. Но за хората в Златолист и отвъд, Преподобна Стойна си остава неканонизирана, но непоклатима: онази, към която се връщаш, когато другите врати са затворени.
Ето затова не я приемат. Защото дивите цветя никога не растат в редица. Но точно затова ги и помним.
Be the first to leave a review.
