Бивш военен от село Садово лекува рак с помощта на господ

Казвам се Венцислав Лаза­ров Кираджиев. Гражданин съм на Парламентарна Ре­публика България. В нея има едно градче и още три селца с името Садово. В едно от тях, което се намира на Бълга­ро-гръцката гра­ница, последното селце на пътя Гоце Делчев – Драма, съм роден аз на 10.12.1952 година.

Родителите ми Елена и Лазар вече не са между нас. Имам двама братя и две сес­три. Който е жи­вял в тези годи­ни, само той знае каква огромна беднотия беше.

Още повече, кога­то трябва с честен труд да отгледаш пет деца. Но геро­измът на милата ни майка, даде своя свещен при­нос за оцеляване и израстване на всички ни.

Изхранвахме се с произ­водство на тютюн. Не по­желавам на никого това огромно зло. За парите, които получавахме от отглежда­нето на тази отрова, може да бъде създаден истински филм, изразяващ нещастие­то на хората. Поради липса на пари за обувки, лятото беше любимият ни сезон, защото можехме по цял ден да ходим боси. В селцето уч­ехме до седми клас, а осми клас завърших в съседното село – Копривлен.

Средно образование за­върших в гр. Благоевград със специалност „Електрообо­рудване и електрообзавеж­дане на промишлени пред­приятия” в техникум „Методи Алексиев”.

Настъпи и времето на за­дължителната за тогава во­енна служба. Предложиха ми военно образование във ВНВАУ „Георги Димитров” гр. Шумен и аз приех. След завършване на своето висше военно образование по една от най-сложните дисципли­ни, а именно ПВО (противовъздушна отбрана) с отличен успех, бях назначен за пре­подавател по същата специ­алност. Това се случи през 1976 г.

Създадох семейство, от което имам две прекрасни дъщери, щастливо омъжени, които от своя страна имат по едно прекрасно момченце.

През 1986 г. започна начало­то на една уникална промяна в моя живот, която завършва с моето твърдо убеждение, с моята непоклатима вяра днес, че именно аз ще успея да запаля онази искрица, която да разпали огъня, в който ще изгори най-коварната (според мен) болест за хората, а именно болестта рак.

Като      офицер-военнослужещ и преподавател във Во­енното училище в гр. Шумен през 1986 г. заболях тежко. В продължение на близо 5 години не успях да се излеку­вам. Диагнозите за различни болести следваха една след друга. Започнах да усещам, че всеки лекар се стреми по-скоро да напусна него­вия кабинет, изписвайки ми някакви лекарства. Все още не мога да забравя думите на един сравнително млад лекар от Военно Медицинска Академия – гр. София, който, преглеждайки медицински­те ми документи, се изрази буквално така: „Какво става с Вас, господин майор, сякаш няма болест, от която да не сте болен?”

През 1991 г. по един много чудотворен начин в района на гр. Велинград Бог се на­стани трайно в моята душа и заживя в нея. Свещените за мене думи, които чух от него бяха следните: „След 48 часа ти ще бъдеш излекуван, но ще лекуваш болни от рак”.

Когато споделих това с ле­куващия лекар, той ми отго­вори така: „Сам знаеш, че ти си тежко болен. Излекувай първо себе си, пък тогава може би ще лекуваш и други”. Осъзнах, че лекарят беше справедлив. Не е допустимо да говориш, че ще можеш да лекуваш болни от рак, когато ти самият си тежко болен. Пък и не е възможно да сто­риш нещо, без да знаеш как да го направиш.

От тогава започна моето същинско образование при Бога за болестта „рак”. Този процес продължи сравнително дълго по един труден за мене начин. Много често сутрин точно при изгрева на Слънцето, аз задавах своите въпроси ето по този на­чин: „Господи, защо това е така?” В отго­вор получавах следното:  „А това защо е така?” И тъй започнах да изучавам не само анатоми­ята на човеш­кото тяло, а и в най-задъл­бочен смисъл процесите в отделните чо­вешки орга­ни. И отново при изгрева на Слънцето аз получавах положител­ни оценки за своите зна­ния.

Така настъ­пи и денят, когато научих причината за заболяване на хората от „рак” и стотици други боле­сти. Това беше около края на 1999-та година. След 2000-та година преживях допълни­телно и редица тежки злопо­луки, с които се справих сам, за да докажа на практика и преди всичко на себе си ис­тината на божието слово за болестта „рак”. Днес, когато поднасям на вас неговото съ­държание, бих желал да из­ползвам едно предсказание от вечната книга – Библията, а имен­но: „Ще дойде вре­ме, не само с хляб да се живее, а и с вяра в божието сло­во”. Ако премахнем отрицанието „не” от този божествен цитат би трябвало да разберем, че до сега ние сме живе­ли само с хляб, като символ на храната. Ето защо аз не натрапвам никому съдържа­нието на това слово. Необхо­димо е само, който намери сили в себе си, да повярва в него, колкото синапено зър­но, и ще получи най-голямата награда, а именно – добро здраве, което несъмнено е и най-голямото богатство на света.

Що се отнася до моите способности да лекувам бо­лни от „рак”, отначало Бог ме попита: „Какъв искаш да станеш?” Аз отговорих: „Ге­нерал.” „Не. Избери си нещо друго”. „Искам да стана пе­вец.” „Не, ти ще станеш лечи­тел на болни от рак.”

След което ми разкри как да го правя. Тогава разбрах, че тук на планетата Земя ста­ва само това, което заповяда Бог Отец. Ние хората не сме нищо друго освен едни ин­струменти, прибори, ръжени в неговите ръце, с които той си служи, за да върши това, което трябва.

Или, както е казал гени­алният Алберт Айнщайн „няма нищо случайно на този свят”…

Разсъждавайки логически, всеки един от нас е тук на Земята не по собствена воля, не по собствено желание, а по волята на Бога с някакво предназначение. Когато това божие предназначение се из­пълнява с мисълта, че ти си полезен не само на себе си, а и на другите около тебе, ти на всяка цена си щастлив.

Убеден дълбоко, че това е така и след всичко, кое­то преживях, аз съзнавам, че моето предназначение е да поднеса на всички хора Божието слово за болестта „рак”, както и да лекувам бо­лни от тази и други коварни болести. За да бъде възмож­но това обаче, е необходимо болният да вярва в съдър­жанието на Божието сло­во. А аз мога да виждам дали това е така. Опре­делено не всички болни днес ще могат да се из­лекуват от тази болест. Но най-хубавото е, че Божието слово разкрива причината за заболява­нията. „Няма следствие без причина”. В този сми­съл, след като знаем при­чината за заболяване, разумните днешни хора няма да допуснем не само ние, а и бъдещите деца, т. е. жители на пла­нетата Земя да се разбо­ляват не само от „рак”, а и от десетки други тежки болести.

„Всяко нещо има свое­то начало”. Ето защо, из­целението на човечеството от болестта рак, също има своето начало и това нача­ло вече наближава. Разби­ра се, най-лесно е да кажеш нещо. По-трудното е да се обосновеш и да кажеш как е възможно да стане това. И разбира се накрая идва най- трудното, а именно да го на­правиш. Или както обичаше да се из­разява нашият лю­бим Хайтов: „…едно е да знаеш, второ е да можеш, трето и четвърто е да го на­правиш”.

Венцислав Лазаров е автор на книги­те – „Божие слово за болестта рак“ и „Да дадем още нещо на света“, както и на много статии и презентации, които представят по особено различен и интересен начин един иначе обикновен човеш­ки мироглед. Сякаш всичко е възможно и зависи от нас, стига да повярваш!