Истината: Защо поскъпна хлябът
-
- февруари 6, 2025
Данните на Министерството на земеделието показват, че в момента борсовите цени на пшеницата са относими към нивата от 2021 година
На какво основание се вдига цената на хляба, ако пшеницата е на същите цени като през 2020 година? И през 2022 година, когато ДДС от 20% беше свален на 0 – поевтиня ли хлябът?
Това е една от най-често дискутираните теми от началото на Новата година, когато се събудихме с по-скъп хляб вследствие на възстановения ДДС. Проверката на кореспондентите на БНТ в цялата страна показа, че хлябът е поскъпнал с между 20 и 30% още в първия ден на годината, макар ДДС да е косвен данък. Според държавата бюджетът ще спечели 93.4 милиона лева от връщането на 20% ДДС върху хляба и брашното.
Проверка установи на какво се дължи поскъпването сега и колко поевтиня хлябът при въвеждането на антиинфлационната мярка през 2022 година.
Ако приемем, че би следвало водещото при цената на хляба да е борсовата стойност на пшеницата, то тогава какво показва сметката? Какъв е пътят от суровините до стоките по рафтовете и как точно добавената стойност се разпределя по веригата?
Първите ефекти от нулевата ставка
От средата на 2022 г. нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното беше въведена като антиинфлационна мярка. Проучванията обаче доказаха, че това не доведе до поевтиняване на хляба с 20 на сто.
От Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ направиха проучване два месеца след приемането на мярката – в периода 29.08-31.08.2022 г. Изследването показа намаляване на цените на хляба между 1 и 11%. Или с други думи, според разчетите на КНСБ веднага след въвеждането на нулевата ставка намалението е трябвало да бъде около 83 – 87 стотинки при най-масовите видове хляб, а реалното намаление всъщност е било едва 30 стотинки, и то само временно.
Това се потвърждава и от още един показател, който изследва НСИ – хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ). Той е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към еврозоната. Изчислява се по европейска методология и обхваща потреблението на всички домакинства. Какво показва той?
След гласуването на промяната през юни 2022 година ценовото равнище на хляба и зърнените храни от 170,11 пункта пада на 162,80 пункта през август. Но не за дълго. От септември 2022 г. кривата започва да се качва нагоре плавно. През юли 2023 година индексът достига 179,55 – ниво, значително по-високо от това преди въвеждането на реформата. Последните налични данни – към декември 2024 година, също показват ръст нагоре.
ХИПЦ, 2015 = 100
(индекс) в (%)
Хляб и зърнени храни
Юни 2022 – 170.11 пункта
Август 2022 – 162,8 пункта
………………..
Юли 2023 – 179,55пункта
……………….
Декември 2024 – 181.41 пункта
И още – на годишна база данните на НСИ за килограм бял хляб и хляб „Добруджа“ показват, че поскъпването от 2021 година досега е около 30%. А между годината, в която е въведена мярката, и следващата, не е отбелязано намаляване на цената, а напротив.
Бял хляб (за кг)
2020 г. – 1.65 лв.
2021 г. – 1.81 лв.
2022 г. – 2.33 лв.
2023 г. – 2.44 лв.
Хляб „Добруджа“ (за кг)
2020 г. – 1.61 лв.
2021 г. – 1.81 лв.
2022 г. – 2.30 лв.
2023 г. – 2.39 лв.
Изчисленията на КНСБ сочат, че за 4 години кумулативната инфлация само при хляба и зърнените храни е 43,3%.
Факторът „цена на пшеницата“
Данните на Министерството на земеделието показват, че в момента борсовите цени на пшеницата са относими към нивата от 2021 година. Сравняваме цената на пшеницата за тон през месец януари 5 години назад. И така, данните сочат, че средната изкупна цена на пшеницата в първите дни на годината остава на ниво от 394 лв./тон за периода 13.12.24 г. – 03.01.2025 г.
През същият месец на 2024 година пшеницата се е купувала за 384 лева. А година по-рано – за 552 лева. Така за разглеждания период – 2021 – 2023 година пшеницата е поевтиняла с близо 30 на сто. Но ефектът от това поевтиняване явно остава по веригата и не стига до крайния потребител. Трябва да уточним, че за повечето суровини в световен мащаб пикът на цените е август 2022 г., включително и заради кризата покрай зърнената сделка, и след това се наблюдава спад.
Изкупна цена на пшеницата (тон)
Януари 2025 г. – 394 лв./тон
Януари 2024 г. – 384 лв./тон
Януари 2023 г. – 552 лв./тон
Януари 2022г. – 514 лв./тон
Януари 2021г. – 390 лв./тон
Януари 2020г. – 380 лв./тон
Януари 2019 г. – 332 лв./тон
Проверката на тези данни за последните 5 години на практика показва, че цената на хляба не се е повлияла съществено нито от нулевата ставка на ДДС, нито от по-ниската борсова цена на пшеницата. Тезата на бранша през целия този период е, че влияние върху цената на хляба, генерално, оказват по-високите разходи като поскъпването на тока, газа и водата, увеличението на минималната заплата и други фактори.
Евростат
Данните на Евростат към декември показват още един щрих в картината – а именно, че хлябът е достигнал рекордно равнище на цените в Европейския съюз – изчислено по европейската методология по хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), средно за ЕС той е 146 пункта. И ако Унгария е на първо място с близо 265 пункта, България е на второ със 192.
Данните ще са доста по-ясни, когато се публикуват за текущия месец и така реално ще можем да видим с колко точно е поскъпнал хлябът за януари. Но и на този етап е категорично ясно, че цената му се е вдигала през целия период на действащото данъчно облекчение и на намаляващи цени на основната суровина.
Заключение
Проверката установи – данните не показват намаляване на цената на хляба от влизането в сила на антиинфлационната мярка за нулева ставка на ДДС за хляба и брашното, въпреки че действително за този период пшеницата поевтинява, съобщава БНТ.
Be the first to leave a review.
