Елена Александрова, РИМ – Благоевград: Даме Груев оставя значителна диря в историята най-вече за българите от Пиринска Македония

Благоевград. Даме Груев оставя значителна диря в историята най-вече за българите от Пиринска Македония и тяхното национално-освободително движение за освобождаване от османското господство, тъй като по силата на Берлинския договор те са оставени на в границите на Османската империя. Това каза за Радио „Фокус” –
Пирин Елена Александрова, уредник в РИМ – Благоевград. Дамян Йованов Груев, известен повече като Даме Груев, е български революционер, деец на българското национално-освободителното движение в Македония и Одринско, един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Наричан е и „Волята на организацията”. Груев е роден на 19 януари 1871 година в село Смилево, Битолско, като днес се навършват 141 години от рождението на българския революционер и един от основатели на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След ученически бунт заедно с група свои другари е изключен от Солунската мъжка гимназия. През октомври 1893 година усилията му за създаване на революционна организация се увенчават с успех. На 23 октомври 1893 година в Солун заедно с д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев Дамян Груев поставя началото на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), организация която по-късно променя името си на Тайна македоно-одринска революционна организация и ВМОРО. През следващата година Груев се отдава изключително на организационна дейност в различни градове и села на Македония, разказа Елена Александрова.
През август 1900 година е арестуван и прекарва близо две години в Битолския затвор, откъдето продължава да ръководи организацията. През май 1902 година е заточен в Подрум кале в Мала Азия, което му отнема възможността да участва в съдбоносния Солунски конгрес на ВМОРО през януари 1903 г., на който се взима решение за въоръжено въстание. През 1903 година е амнистиран. Участва активно в Илинденско-Преображенското въстание (1903 година) и след неговия злополучен край – във възстановяването на ВМОРО. В края на 1906 г. минава с чета през Кюстендил за Македония с цел участие в предвидения конгрес. На 23 декември 1906 година Даме Груев и четата на Александър Китанов са открити от турските власти край село Русиново, Малешевско — вероятно предадени — на път за София. При завързалата се престрелка Груев и четникът Карчо са ранени, но първоначално се измъкват от турския обръч. В близост до връх Петлец двамата (които носят още един ранен четник) попадат на нова засада и загиват. Така ВМРО загубва един изключителен лидер и организатор в тези трудни времена.