„Вода газим , жадни ЩЕ ходим“, минералната вода в село Краище

България е сред страните в Европа с най-малък ресурс от повърхностно-течащи води. Затова пък по отношение на запасите си от минерални води, тя е по-скоро световен рекордьор. Единствено Исландия може да ни съперничи в това отношение.

Експерти твърдят, че дебитът на минералните извори у нас е равен по количество на този на всички бутилирани минерални води в света. Стотици са минералните извори в България, обединени в над 225 находища с общ дебит над 5000 л/сек. А това е едно огромно богатство, но за съжаление  все още твърде слабо експлоатирано, бихме добавили и подържано.

Всеки извор е с различен химически състав и се отразява по различен начин на организма. Освен огромния си дебит, българските минерални води се отличават още с изключително разнообразие на температура и лечебни свойства.

Има води годни и полезни за пиене, други за поддържащи здравето, трети за лечение на изключително широка гама от заболявания. Повечето от тях са с гореща вода, но има и няколко с по-хладка, че дори и със студена вода.

Такава например е минералната вода в село Краище, община Белица. Температурата на водата е сравнително ниска, около 23 °С, което поради ниската си температура я прави неподходяща за  балнеология, местните общности  я използват за битови нужди.

Според по-възрастните жители на селото, някога водата е била с много по-висока температура, но след като започнало застрояването на различни хотели в региона, температурата на водата рязко се е понижила.

Днес, тя е приспособена и известна като  пералнята на с. Краище. Пералня, която от години не се стопанисва, готова да се срути.

Минералните води на България са извор на живот от хилядолетия, но нашата държава не използва и половината от минералните си води.

Със съжаление трябва да признаем, че много от термалните ресурси не се развиват, а се монополизират или се концентрират в ръцете на частни интереси, които ги управляват при занижен контрол, лишавайки много хора от полагащото им се право на свободно ползване на лечебната вода! Но държавата нехае, общините  които би трябвало да ги стопанисват нехаят, хората също нехаят…. Да и ние обикновените хора би трябвало да сме съпричастни в опазването на този ресурс, но не сме!

А във времена на безводие, когато цели градове са на воден режим, не бива да забравяме какво богатство представляват подобни места.