Бивш наркоман пред Топ Преса: Никога не започвайте, спиране няма…

Не си заслужава само за да се харесате на компанията…

Срещаме се с мъж от Благоевград, той е на 36 годни и е живял в ж.к. Еленово. По негова молба няма да споменаваме името му, но в интервюто ще го наричаме Мирослав. Миро е учил в 8-мо основно училище в ж.к. „Еленово”. (В момента: 8-мо СОУ “Арсени Костенцев”) След, като завършва основното си образование продължава в техникум по механотехника “Методи Алексиев” в Благоевград. (В момента: Професионална техническа гимназия „Ичко Бойчев“) След по- малко от година напуска училище, започва да общува с лоши момчета, които взимат наркотици, крадат и организират групови побоища… От 2006 година насам Мирослав е “чист” не е употребявал никакви наркотици. След дълго търсене си намира и работа има и сериозна приятелка, която знае всичко за тъмното му минало. Според него е успял да вкара живота си в релси и затова ни моли да не споменаваме истинското му име и местоработата му.

Здравей, Миро. Защо потърси Топ Преса, какво искаш да споделиш с нас?
– Искам да разкажа на читателите за ужасното си минало, за това как съсипах младините си и пропуснах толкова много от живота. Това е времето, което никой никога няма да ми върне. Всичко започна от “приятели”. Доста години минаха, вече мога да говоря за проблема, не ме е срам… яд ме е… Но от преживяното и чрез моите разкази мисля, че мога да накарам младите да не посягат към “смъртта”. Наричам хероина така защото, това е сигурна смърт…

Защо не искаш да те снимаме и да кажем как е истинското ти име?
– Защото имам работа, която не искам да изгубя. Точно и заради това се преместих и в друг квартал… Сега съседите ми не знаят кой съм и не подозират какво е било моето минало. Благоевград е много малък град и ако сега ме снимате утре всички ще знаят, че аз съм ония “гаден наркоман” 😉 Така са ме наричали стотици пъти и то с пълно право… Сега разбирам, как съм изглеждал в очите на хората… Аз лично навредих на много хора. Роднините ми се отрекоха от мен след като ходех на гости само, за да мога да открадна нещо, което да продам, за да си взема дрога….

Ок, да започнем от там от където живота ти тръгна на долу…
– Беше 1995-1996-та година. Тъкмо бях завършил основното и с мой приятели започнахме в Механото, та там се запознахме с други пичове. Те бяха по големи от нас имаха татуировки (сега е мода, тогава не беше) Шляпаха шматкарите от Електрото… Беше яко да бъдем част от тази групичка… Всички имаха по- големи братя, братовчеди… (Сега младите не знаят, но тогава имаше ВИС, СИК, Корона ИНС) беше готино да се надуваме…
Те бяха пробвали и хероин, освен трева. Ние в квартала си пафкахме редовно и по наше време беше доста по- евтино. Имахме много снабдители от Грамада и Струмско. Всичко живо купуваше, продаваше, всички пафкаха ;))) Бяхме като комини, през зимата… Аз нямам баща, не го помня… Майка ми не говореше много за него… Може би липсата на мъж в семейството ми повлия да посегна към хероина… Знаех, че майка ми не може да ме набие 😉 дори и да разбере…
И така, бяхме се събрали на купон в Еленово в един почти празен апартамент, бяхме на рожден ден на едно момиче… Бяха купили сладкиши и някакво евтино безалкохолно… Нямаше обаче никакъв алкохол. Това на нас момчетата не ни хареса особено, затова искахме да отидем до магазина. Тогава нямаше мобилни телефони, поне ние не разполагахме с такива, де. Та за това ударихме една шайба на снабдителя ни и казахме да ни чака на паркинга на ЗМК. И освен алкохола взехме 10 цигари и 3 дози хероин. Тогава още не знаех, че хероина е за нас, новаците в компанията. Напихме се… Момичетата започнаха да се събличат, правихме секс със всички, напушихме се… И дойде време за “големия момент”. Тогава видях, как се приготвя хероина… Точно както го бях гледал във филмите… Тогава не си представях, че ще се превърна в гаден боклук. Мислех си е, че просто ще се боцна, за да покажа на момчетата, че не съм шубе. А имаше и готини момичета, не трябваше да се излагам… Това беше голяма глупост… Няма да обяснявам как точно се вкарва отровата във вените. Но съветвам всички млади хора да не го правят… Ако не ви се живее просто скочете от блока… Така всичко ще свърши за един миг. Докато при взимането на наркотици не само, че смъртта е бавна и мъчителна, но по този начин убивате и хората около вас… родители, роднини и приятели…
Та купоните продължиха всяка нощ. Дозите се увеличиха, биехме дечурлигата по кварталите и им взимахме парите. С крадените пари си взимахме хероин и трева, плащахме и на момичета по 3-5 лв. за секс… циганки, българки… не подбирахме. Всичко беше в името на купона… Напуснах училище… Беше ми скучно там… и така.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса