Градът: Баничан – селото на църквите и плетените чорапи

skandal-v-prosvetata-uchilishteto-v-selo-banichan-chasten-biznes-na-prosvetni-chinovnitsi-za-smetka-na-detsata-chast-1

Едно малко селце по пътя за Гоце Делчев води класа­цията за най-много църкви на глава от населението у нас. 500-те жители на Баничан се радват на 5 действащи храма и съби­рат пари за довършване­то на б-и.

chs05

Асеновград, наричан Малкия Ерусалим, смя­тан за първенец в тази класация, има близо 60 църкви, параклиси и ма­настири, но жителите му са над 50 000, показа сравнение.

chs01

„Хората в нашето село са вярващи, почитат традициите, религията и се грижат за храмовете. Вярват, че имат закрилник, който през вековете е спасявал населението от природни бедствия и опожарявания“, казва секретарят на читалището Румяна Джибова.

Banichan_7-700x553

Освен с наситеността от храмове Баничан се слави с десетките щъркелови гнезда на всеки стълб на главната улица и най-вече с незабравената традиция да се пле­тат шарени чорапи по запазе­ни модели от векове.

Image_2128577_126

thumb3_Dqwsqw

Наричат ни селото на църк­вите, щъркелите, минерални­те извори и плетените чора­пи, казват местните.

Църквата „Св. Архангел Михаил“ е най-старата в се­лото, паметник на културата, и е построена след съновиде­ние през 1864 г. Неин ктитор е най-богатият тогава – Иван Газянов.

Легендата разказва, че сес­тра му Расантия сънувала няколко нощи поред св. Архангел.

„Тя била по-голяма от брат си. Разказала му за сънови­денията, а той не й повярвал. Предупредила го, че скоро ще умре, а той трябва да по­строи църква.

След смъртта на сестра му Иван също започнал да получава съновидения. Заел се да вдига храм и избрал най-високото място в селото. Получил и разрешение от тур­ската власт. След смъртта на Иван Газянов благодарните в селото го погребали в двора на храма“, разказва Румяна Джибова, която е негова да­лечна наследничка.

От уста на уста се предава легендата, че иконата на св. Архангел Михаил в църква­та няколко пъти е спасявала селото.

Два пъти от опожаряване по време на османското владичество и веднъж е опази­ла местните от върлуващата чума в съседните села. Друг стар храм носи име­то на св. Атанасий Велики, който се намира в старата част на селото. Възстановен е през 1979 г. върху основи­те на стара църква, разказва Дияна, която пее в църковния хор и слу­жи в черквата.

Никой в Баничан не знае откога е тра­дицията да се коли курбан 2 пъти – про­лет и есен, в памет на светеца. Старите хора разказват, че на мястото на църква­та е имало заровена икона.

Наоколо земята  е сеела с жито. Преданието казва, че воловете на дядо Костадин, като стигнели до 1ястото на иконата, се разпрягали и отказвали да орат. о-късно тя била намерена и а оброчището под днешните дъбове жителите на Баничан олят животни за курбаните.

Манастирът „Успение на в. Богородица“ пък бил мно­го голям. Вероятно е строен около IV-V в. До него има аяз­мо с минерална вода. Опожа­ряван е до основи. Твърди се, че през 1902 г. баба Цвета Серафимова посочила къде да се копае. Така заедно с няколко приятелки открили икона на св. Богородица.

След това с помощта на други от селото е вдигнат манастирът. Сега в него се провеждат летни лагери по вероучение на деца от Бани­чан, обяснява Дияна.

Мястото е заредено с осо­бена енергия, а набраните от района билки са особено лековити. Някои възрастни жени казват, че са виждали около светата обител Божи­ята майка, облечена в баничанска носия. Заради това местните са запазили тради­цията да плетат прословути­те шарени чорапи и предават тънкостите на младите, за да не се разсърди Богородица, че носията й е изгубена през вековете. Тя, както и лечеб­ната вода помагат на жените, дошли с молитва да си родят деца.

Върху тракийска могила преди 30-ина години е вдигна­та църквата ‘Св. Петър и Па­вел“. Основни дарители на строежа са Тодорка Узунова, която е църковна певица, и синът й – бизнесмен.

При разкопаване за стро­еж през 1989 г. в началото на селото са открити стените на стара църква. Така на място­то тогава е вдигнат храмът „Св. св. Константин и Елена“.

Преди години баничанци започнали да градят и Храм в гробищния парк на името на св. Петка Българска. Той е на етап груб строеж и хора­та продължават да събират пари за довършването му.

„Селото е много старо, няма преселници. Всички са силно вярващи, с богата ду­ховност. Край Баничан има два минерални извора, полз­вани преди години като бани. Оттук идва първата част от името на селото. Втората е от чанове – звънци на живот­ните. Хората са отглеждали големи стада с овце, които ходели на паша в Гърция. Когато овчарите се приби­рали наесен по домовете си, стопанката, която е оставала вкъщи, за да гледа децата, по звъна на чановете познавала кога се прибира нейният мъж с животните“, разказва Румя­на Джибова.

Нейната слабост са шарени-те плетени чорапи. Традиция­та на занаята – плетачество, се съхранява и предава на поколенията. По проект само за 1000 лв. са обучени 10 мла­ди момичета да боядисват вълна и плетат по старинна техника. След това селото се сдоби с музей на чорапа, кой­то е мобилен и бе показан в различни градове.

Image_2128578_128

„Автентичните чорапи са с 9 мотива, които са запазени през вековете. Те са новият символ на нематериалното наследство на региона на Гоце Делчев.

Технологията за боядис­ване на вълнените прежди с природни оцветители е уникална в района. До днес е запазена старата носия с баничанските поли, синя и бяла сая, като най-старата е отпреди 200 г. Характернататукашна престилка има 14 модела и всеки от тях е за­пазен така, както ги е плела всяка жена – само от вълна и памук“, допълва секретарят на читалището.

На синята сая например има избродирани очи, защо­то жените вярвали, че това ги предпазва от лоши очи.

Единият модел на чорапи­те пък е със звездички, дру­гият – по-разпространен, е с котешки стъпки. Има модели „черешки“, “арнаудки“ и др., като най-шарените са с 5 цвя­та. Само естествени са багри лата, ползвани за вълнената прежда – основно от растите­лен произход.

От корите на дъб, ясен, водна елша се получава черен цвят, като за закрепител се ползва дървена пепел или сол. обяснява Джибова.

Зеленото пък се получава от листа и корени на домати, синият цвят – от растението синило или индиго. Цветове от млечка, лайка или люспи от лук се използват за жълто.

Специфично червеният цвят, който в Баничан нари­чат гювезиен, се получава от корени на брош. Бере се напро­лет. като коре­ните се накълцват ситно и се сваряват. Към отварата се на­лива малко оцет или разсолова чорба.

За червен цвят се употре­бяват и люспи от червен кромид лук. Не е добре да се боядисва в петък, гласи пове­рието.

“В селото съществува по­верие първото плетиво да се хвърли в реката, та да върви плетенето на момата по вода. Или пък да се зарови в мравуняк, та да се плоди пле­тивото като мравките.

Заплитането на нова дреха да става в понеделник и чет­въртък, а ако се почне в събота, трябва и да се свърши в същия ден“, разказва Румяна Джибова.

DSCN0524_resize

Местните предават от уста на уста и няколко народни песни, в които се прославят красотата на баничанската мома, носията в синьо и бяло и плетачката на шарени чорапи.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене