Ексклузивно! Бизнесменът Йордан Йорданов проговори за това как спаси хора от явна смърт

Бизнесменът влага много средства в ловното си стопанство, където са преброени 17 мечки без мечетата и стотици диви прасета, благородни елени, сърни, вълци, лисици, глухари, белки, диви котки

 Бизнесменът Йордан Йорданов, който спаси 4 младежи от ледените води на река Бистрица, даде днес недостигащите 3 000 лева за операцията на гръбначния стълб на най-тежко пострадалото момиче в катастрофата. Без нито миг колебание той изпрати нужната сума по шофьора си до село Бараково, където беше бащата на пострадалото момиче. Случката се разигра пред очите на нашия репортер, който беше в офиса на Йорданов за уговорено интервю.

Ето и самото интервю с г-н Йорданов:

Йордан Йорданов е роден в Благоевград през 1962 година. От близо 15 години е официален представител на “Лукойл” за Югозападна България. Преди десетина години вече има възможност и се отдава на своята страст – дивите животни.  Спечелва концесия за ловно стопанство “Тъпането”, което обхваща около 50 000 дка в западните склонове на Рила планина над Благоевград и почти всеки ден пътува на 30 км в едната посока. Женен е с три деца и 1 внук.

Бизнесменът ни посреща в кабинета си в новата административна сграда на “Лукойл” в Благоевград и още в началото предупреди: “Трябва да тръгвам след малко за ловното стопанство, звъннаха ми, че има проблем със снега и ниските температури. А и ще возим поредното количество ябълки и царевица за мечките и дивите прасета.”

– Подвигът, който извършихте с вашия приятел и извадихте 4-мата младежи от реката е една от изключително малкото добри новини, които се случват в държавата ни. Почуствахте ли миг колебание онази мразовита вечер, когато видяхте следите от автомобил, които свършваха в пропаста?

– Време за колебание няма. С моя приятел Любчо се връщахме от балкана и аз карах много бавно, защото още бяхме в района на ловното ми стопанство, като гледах за следи от животни, но и от бракониери-ловци, най-вече. Снеговалежът беше слаб, но студът вече сковаваше пътя. На десен завой видях ясни следи от гуми на автомобил, които буквално продължаваха направо и свършваха в стръмното дере към реката. Интуицията ми заговори и казах на Любчо: “Бате, тука кола се е хвърлила в реката. Давай бързо да видим…”  Веднага отбих джипа и като се надвесихме видяхме Опела с гумите нагоре. Фаровете й още светеха, но забиваха във водата. Тогава чухме женски писъци за помощ. Десетина метра ни деляха от колата по стръмния скат, взех фенера от джипа и веднага се озовахме до катастрофиралата кола, защото бяхме идеално екипирани. Започнахме веднага трошене на стъклата. В обърнатото купе видяхме четирима – две момичета и две момчета, до шията във вода. Момичетата пищяха неистово. Всички се бяха увили един в друг на кълбо. Първо извадихме момичетата, едното направо стенеше от болка. Бавно и внимателно ги качихме на пътя. Момчетата се поосвободиха малко и с наша помощ излезоха през счупените прозорци. Другото го знаете вече, разказвахте го всички журналисти…

***

В този момент телефонът на бизнесмена звъни и след секунда той го включва на говорител:

– Аз съм бащата на пострадалото момиче Стефка Стоянова Ичева, което спасихте и сега е в “Пирогов”- чува се в слушалката ридаещ мъжки глас на възрастен човек. Днес видяхме в медиите, че имате възможности и, ако не можем да съберем парите за операцията, да ви намерим.

– Й.Й. Давай направо, бай Стояне, кажи ми колко не стигат и ми кажи къде да ви донесат парите моите колеги.

– Ние ще дойдем, за да направим договор, защото това си е заем.

– Й.Й. Какъв заем, бе човек. Имам възможност и ги дарявам…кажи ми колко не стигат – 3, 4, 5 хиляди? Къде си сега, за да не губим време. Операцията на детето ти трябва да се извърши час по-скоро.

– Намирам се в кабинета на моята сестра, кметицата на Бараково Жулиета Иванова. Лекарите ни казаха, че операцията и пластината ще струват 8 000 лева – събрахме от близки около 5 000, не стигат 3.

– Й.Й. Чакай там, до 20 минути наш шофьор ще бъде при теб с 3 000 лева. Ако разходите излезат повече обади ми се пак веднага – така приключи разговора.

***

– Личи си, че това не са пози и PR от твоя страна. Кажи ми сега, как така вече 10 години си концесионер на такова голямо ловно стопанство, без да развиваш ловен туризъм?

– От дете моята страст са дивите животни. Тогава нямаше такива ТВ канали и аз ходех в гората да ги гледам на живо. От десетина години ми се отдаде възможност и стопанисвам това ловно стопанство изцяло с мои средства. То е, може би единственото в България, което не се използва за безконтролен отстрел на дивеч. Само влагам средства. На определени места поставяме тонове храни – ябълки, царевица, пшеница, овес, ечемик. Преброили сме досега 17 мечки без мечетата, и стотици диви прасета, благородни елени, сърни, вълци, лисици, глухари, белки, диви котки.

– Как се справяш с бракониерите и срещаш ли подкрепа от държавата?

– С бракониерите се боря сам. Монтирал съм десетки видеокамери за охрана из целия ловен резерват и когато в обсега й влезе бракониер аз веднага получавам ММS на телефона си. На помощ от държавата не разчитам. Веднъж хванахме нагъл бракониер. Повиках полиция и заедно с тях го заловихме. Хванахме го в забранен сезон за ловуване на забранено място в ловно стопанство, убил беше вече бременна кошута, с пушка, нерегистриран пистолет и с още един пистолет самоделка. И представи си, прокурорката го обвини само за самоделката и му я конфискуваха?! Ловните дружинки чакат на границата на резервата и стрелят по каквото им дойде. Всеки ловец е добре дошъл при мен, но трябва аз да съм с него и да виждам по какво стреля. И разбира се с извадена бележка за ловуване. Иначе, не съм и търсил помощ от държавата. Над 30 км път съм направил сам в ловния резерват. Горе имам трактор и сега, през зимата е превърнат в снегорин – чисти всички пътища на курорта “Бодрост” с мои средства.

Автор: Павел Шатев, E79 News