На вниманието на Светата църква и в частност на Негово Високопреосвещенство митрополит Серафим:

Вън клюкарите от храма!
Изгонването на търговците от храма е епизод от земния живот на Исус Христос. Евангелията предават, че след влизането на Исус в Йерусалим, той отива направо в храма, и виждайки на площадката пред него търговците ги гони оттам прекатурвайки масите на среброменителите, и столовете на ония, които продават гълъби, казвайки им : „Моят дом се нарича молитвен дом, а вие го обърнахте на вертеп разбойници“.
Две хиляди години след Христа, спомняме ли си ние за какво служи Божият дом? Къде останаха уроците по вяра и смирение ? Или читирдесет и пет години комунизъм и мракобесие успяха да заличат възпитанието и уважението, които сме длъжни да спазваме, прекрачвайки храма?
Отивайки в църква търсим смирение, вяра, разум и покой. Влизаме в Божия дом да поискаме помощ за болките си да благодарим за радостите си, да се помолим за здравето на близките си. Дали обстановката ни дава възможност да се откъснем от света за уединено общение с Бога е друг въпрос.
Днес в храма не властват търговците, ала те имат свои достойни заместници-клюкарите.
Домът господен се е превърнал в сборище, в което от „абонирани” тарторки не можеш да чуеш мислите си, камо ли да се помолиш. Още с прекрачването на църковната порта в теб се втренч- ват десетки чифта пронизващи очи и докато не разнищят рода ти до девето коляно, оставащ на прицел. Докато влезе следващият богомолец, тогава той подлежи на пълна дисекция и разкостване. Църквата се е превърнала в своего рода място за лични срещи, средище за обмяна на гнусни клюки, място за размяна на рецепти и всякакви други битовизми, нямащи нищо общо нито с църквата, нито със смирението, нито с молитвата. Храмът отдавна не молитвен дом, той се е принизил до пейката пред блока, в която една шепа всезнайки си въобразяват, че знаят всичко случващо се зад хорските врати и не се свенят да го заявяват гласно.
Може би е нередно да правя аналог с джамиите, но все пак ще отбележа, че в дома на Аллах, махленските разговори са строго забранени и се наказват с парична глоба от ходжата.
А какво правят нашите свещеници? Застинали в блажена кататония редят наизуст неразбираеми фрази и бързат да претупат службата. Да, точно така, службата, не богослужението. Не се ли намери един свещеник, който да се изправи пред старите сплетици и да каже – „СПРЕТЕ ДА СКВЕРНИТЕ БОЖИЯ ДОМ! ”Но явно смелостта и ентусиазмът не са на почит под купола църковен, защото стоките горгони имат наглостта да апострофират и самите свещеници. Точно поради тази причина, съм отблъсната от мястото за молитви. Наистина Бог е навсякъде и можеш да му се помолиш от всяка точка на света. Но защо допускаме посещението в църквата да се превръща в изпитание? Отдавна не съм имала търпението да остана до края на църковната служба, затова не зная, дали след нея се чете проповед. Редно е всяка неделя свещеникът да чете проповеди на енориашите си и тези проповеди да са поучителни и душеспасителни. Редно е и църквата да се грижи не само за имотите си, а да се погрижи и за възпитанието и спасението на миряните. Не ме принуждавайте да напиша наръчник, за поведение в църква, Ваше преосвещенство, това е Ваше задължение, на Вас и на подчинените Ви духовници. И смятам, че този наръчник е крайно наложителен! Нека църквата носи утеха и пречистване. Нека след посещението си в нея бъдем смирени, облекчени и пречистени. Последвайте примера на спасителя и прогонете клюките от храма. Всяка дума в Библията и в Евангелието е поучителна, използвайте тези думи и напътствайте стадото.
А вие миряни, на прага църковен оставете земните си дела, влезте смирено, помолете се, гледайте свещичката си, тя е вашето послание и дарение към Бога, а не е просто нещо, което палим по празници в храма защото така се прави. И ако се помолите, смирите и покаете, то сигурна съм, желанието ви за клюки и интриги ще изчезне яко дим! Обсъждането и осъждането на ближния е грях, то не е ваше право. Право да съди има само Бог, защото само той е безгрешен! А вие без грехове ли сте? Никой не е безгрешен, защо тогава се осмелявате да „хвърляте камъни” и да скверните храма със слово блудстването си? В храма се влиза смирено, за да просим опрощение, а не да трупаме нови грехове, посредством злословие.