Топ Преса: Катин/Ситнилски – топлата връзка на корупцията в Кочериново

Някъде между нас, хората в тая уникална страна, под не­бето от синя коприна, ходят, дишат, безчинстват и злоу­потребяват индивиди, които са се вклинили в съдебна, из­пълнителна и местна власт. Какви ли са тези хора? Колко са големи? Хапят ли? Къде жи­веят? Скъпо ли е да ги отглеж­даш (много важен въпрос!)? С какво се хранят? Средно колко дълго живеят – Ю0-200 години, както на мен ми се струва, или повече? Имат ли по-специ­ални нужди от редо­вите си сънарод­ници? Минава ли жизненият, им цикъл през някакви етапи – излюпват ли се под формата на корупционна ларва, или директ­но се раждат крадци и така си живеят през целия си безкраен живот? Много въ­просителни, а отговори няма, никой не желае,или не смее да отговаря! А кой е виновникът , който е помогнал на тези инди­види да паразатират? На този въпрос отговорът е кристално ясен и еднозначен- цялото ни общество. Всички ние носим отговорност с направените от нас избори.

Един от неразумните избори на обществото е Константин Катин, скандално известният екс кмет на град Кочериново. С повдигнатите срещу него шест обвинения, градоначалникът държи своеобразен рекорд в залите на Темида. Катин е подсъдим за престъпления по служба, с които е ужилил об­щина Кочериново със 158 хил.

лв., уронване на авторитета на местната власт и разколеба­ване доверието на гражданите към управлението, преправяне съдържанието на официални документи и подбуда на други лица да дадат неверни показа­ния пред разслед­ващи органи. Обвинен е и за унищожаването на дър­веснивидове, част от Националната А еко­логичнамрежа „Натура2000“, при което е подкопан брега на река Рилска и застра­шен международния път Е-79. В хода на процеса, държавно­то обвинение увеличи списъка със закононарушенията му с още едно – за превишаване на права и изземване на чужда компетентност. То е заради издадените от Катин две запо­веди за сеч и износ на 110 то­поли от имот на благоевград­чанина Георги Поповски, с което се е облагодетелствал със сумата от 23 000 лева. Катин бе отстранен от длъж­ност заради далаверите на 22 февруари 2011 г. На няколко пъти обжалва и се опита да се върне в кабинета си, не уважииска му. През юли 2011 пък си изпроси глоба от 200 лева за арогантно държане в залата и нападка срещу съдиите и ве­щителица.Глоба за арогант­но държание ^ срещу магист­рати!Представете си какво е било държанието и отношението му спрямо съгражданите си, с чи­ито гласове е станал пълнов­ластен господар на Кочерино­во. Кой си позволява подобна арогантност и безпардонност? Това не е ли поведение на чо­век, над когото има разтворен политически и юридически ча­дър?В Кочериново полугласно разказват за топлата връзка между бившия градоначалник и не по-малко скандалният им съгражданин, висшият ма­гистрат Камен Ситнилски.

Градската мълва гласи, че с помощта на Катин, Ситнилски се е сдобил с апети­тен имот в родно­то Кочериново и е построил върху него внушителна хасиенда. И тъй като в тези про­слойки всичко се търгува, макар разменната мо­нета не винаги е валута, сега е ред на Ситнилски да хвърли спаси­телния пояс. Ма­гистратът е дал дума да направи и невъзможното, за да промени хода на делото в полза на стария си довереник. Тези твърдения

поставят нови въпросител­ни. Темида е сляпа, но дали е оголяла и обосяла до толкова, че да приема подкупи, за да раздава платено „правосъ­дие“?

Октопо­дът отдавна е в съдебната систе­ма, и това не е новина, решени- ята на съда трябва да, подлежат на, критика от ме­диите и общест­веното мнение. Черните овце в система­та,трябва не се само да се сочат, но и да подлежат на строги рестриктивни мерки. От нея трябва веднъж завинаги да си оти­дат корумпираните, некадър­ните, и нечестни магистрати. Необходими са ясни правила, които не допускат лобиране. Защото докато Темида отчитауспехи, октоподът в нея пише фактури.

Но обществото все още само плахо надига глас. Хората из­питват страх да заявят мне­нието си по най-категоричен начин. Страхуват се да не за­губят работата си, да не подпа­лят жилището им, да не се слу­чи нещо с децата им, близките, да не забият кирка в колата им, и това е съвсем норма­лен животински инстинкт да защитиш своето, да оцелееш. Но единствена идея е – да не се мълчи. Да не си страничен пън. Да реагираш, да говориш, да рискуваш. С риска е адски j-рудно, но нали ^сме наясно, че .когато много хора се обединят,  заедно са, ‘мислят в една на­сока, про­явят и мал­ко гняв, доза премерена ярост към нещата, които не са пра­вилни, то тогава силата им е огромна.

Защото в географския отря­зък, с високите сини планини мълчанието е повече от удоб­но. Но, удобните ги тъпчат, нали? А върху потъпканите им гърбове, живеят, дишат и се размножават, онези, които живеят дълго и се отглеждат скъпо…