Форест Гъмп от Банско: Вярвам, че ангелът ще ме открие!

Оцелявам, както птиците оцеляват така роденият в Бан­ско преди 34 години Виктор Божинов описва живота си…

На 34 години едно мом­че живее живот на птица. Съществува благодаре­ние на вярата си в добри­те християни. Виктор Божанов няма минало и бъдеще и заради на­чина, по който се отнася към света май винаги ще си остане Питър Пан от настоящето. Магията на телевизията е да пра­ви не дотам красивите неща да изглеждат пре­красно, не дотам умните хора да бъдат интересни, но и напълно безизвест- ни лица и идеи да станат популярни. В Топ Преса се възползваме точно от последното, за да дадем шанс на някоя мечта да се сбъдне.

Виктор Божинов е ро­ден в Банско преди 34 години. Още като бебе е оставен на грижите на държавата. Момченце­то расте видимо в добро здраве, тялото му е здра­во и силно, но според хо­рата, които го познават в това тяло все още живее малък тийнейджър и така ще бъде докато е жив. До осемнайстата си година преминава през домовете в Кюстендил, село Слатино, село Стоб и София. Макар и сред деца на всички тези места Вики е бил потърпевш, заради нападките и подигравки­те, които с времето започ­ва да разбира. Може би затова пред защитеното жилище в Люлин той ин­туитивно избира да живее сам в несигурност. Без приятели, без обувки, без храна, без лекарства, но с цялата си вяра в доброто Виктор застава пред Топ ПРЕСА, за да помоли ан­гела си за подкрепа.

Здравей, Вики, добре дошъл на страниците на Топ Преса, тук има свещи и ангели, а тъй като твоят ден минава основно в Руската църква, предполагам, че се чувстваш добре, нали?

Да, естествено.

Откъде идваш сега?

От Руската църква.

Всеки ден ли ходиш там?

Да всеки ден съм там.

Какво правиш там?

Мия, чистя, помагам, ра­ботя.

Помагаш на домакините от каквото има нужда?

Да, винаги.

Как попадна в Руската църква?

Аз сън вярващ, и се влю­бих в тази църква, защото помага. Тук има светец Се­рафим, който ми помага. Благодарение на него и на Бог аз оцелявам досега.

Казахме, че ти оцеляваш като птиците.

Да, както птиците.

Много добър човек си. Хората които ми разка­заха за теб ми казаха, че ти си дете, като Питър Пан, като ФорестГъмп, чиста душа. Патил ли си си някога от това?

Патил съм, казвали са ми, Викторе, защо си толкова наивен, защо си толкова добър, защо се раздаваш толко­ва?

Това са ти го казвали добри хора. А лошите хора? Разкажи ми за детството си.

Детството ми е минало по домове, бил съм бит, тормо­зен съм.

На твоето място, тук много пъти гости са били деца израснали по такива домове и всички разказват за тези побоища и насилия. За какво те биеха теб? Ти си толкова добър.

Вземаха ми храната . Би­еха по- малките, вземаха им храната и казваха – ти няма да ядеш. Аз може да из­глеждам физически здрав, но съм потрошен, имам про­блеми с гръбначния стълб, с краката, с ребрата. Ходил съм при един лекар и той ми каза – Изглеждаш здрав, но си потрошен. Защото са ме хвърляли от шкафа.

Тоест ти от малък стра­даш, имаш рани и счупва­ния, които са заздравяли сами не както трябва и сега страдаш.

С течение на годините тези болки започват да се обаждат, ставите, кръста….

Така или иначе, днес си тук не за да търсим лекар. Каква е твоята голяма меч­та?

Моята голяма мечта е да имам стая с тоалетна и лег­ло. Не искам екстри и лукс.

Как стигна до самостоя­телния си живот, приятелю? Колко домове смени, пре-

ди да решиш, че е по-добре сам да се погрижиш за себе си?

Седем дома.

Къде си живял?

„Васил Коларов“ Кюс­тендил, с. Слатино, с. Стоб, Кочеринова, в Захарна фа­брика, после бях в Люлин , в Девин.

От всички тези обикол­ки по домове имаш ли поне един хубав спомен?

Да ви кажа честно, не. Нямам хубав спомен.

А кой е най-тежкия спо­мен, който носиш и още те преследва?

Побоищата, за да ми вземат храната.

Тези побоища още ги сънуваш, но и днес не живе­еш със сигурност.

Не живея.

Кажи ми как попадна в Руската църква? Предиколко години се отдели от домовете и реши, че е по- добре сам да се оправяш?

Десет години. Бях във дом за временно настанява­не, изкарах два-три месеца и казах – не. Бях дотук, изли­зам навън и каквото дойде. Започвам борба и битка.

Ей така, сам смело на­пред? Какво те накара да вземеш това крайно реше­ние?

Там постоянно се карат, бият се, крадат се, вземат ти дрехите. Имал съм случай да ми откраднат храна­та. Не ми е за хра­ната, но не мога да гледам побоища и кървища. А аз съм много чувствите­лен и не мога да гледам такива ра­боти.

Как попадна в църквата, точно?

Не знам дали ще ми повярвате.

Абсолютно вярвам на всяка твоя дума.

През 2007 го­дина, гледах от пейката семейство с малко дете на 9 годинки, което е с епилепсия и майка със син на 12 годи­ни. Те бяха от село Огняново .

Ти разказваш история как си по­паднал в Руската църква, нали?

Да.

А какво общо има жена­та и пейката?

Помогнах на тези хора. Те бяха на улицата. Помог­нах им за работа и за детето.

Тоест, когато ти не си имал сигурност за себе си, по някакъв начин си по­могнал на други хора в нуж­да, така ли?

Да.

И така са видели, че вър­шиш добрини и си останал в руската църква? Вярно ли е, че години наред си помагал там, без да взимаш пари?

Дам, вярно е. Пера, ки­лимите, поливам, а те ми да­ваха храна. И съм казал на персонала, ако имам дом, покрив, ще работя без пари за тази църква.

Истински ФорестГъмп.

Нещото, което търсим за теб е шанс, нали така? Ня­кой да помогне, да повярва в теб, да ти подаде ръка, нали?

И да бъде сигурен, че няма да се изложа и че на мен може да се разчита.

Аз съм гарант за теб. Кажи как живееш днес?

Трудно. Получавам 150 лв. а те отиват за квартира­та. Живея с още един човек в стаята, той също е добър.

Това е доста интересна сума, 150 лв. за едно легло?

Само за едно легло.

В колко часа ставаш су­трин?

В 8 часа.

Закусваш ли?

Не.

И къде отиваш, разкажи ми за деня ти.

Измивам се и отивам към Руската църква.

Какво правиш там?

Преди да вляза се моля, кръстя се и казвам – Вла- дико, нека този ден бъде благополучен. Чистя, мета, лятно време поливам, пера килими.

На обяд ?

На обяд получавам то­пла храна. Персоналът е много добър, помогнаха ми да получавам някакъв до­ход, преди това живеех на улицата.

Много си чист, Вики. Тези дрехи специално за предаването ли са, или просто си ходиш така?

Просто си ходя така. Имам два чифта дънки. Но сутринта, като ме видяха, ме питаха – а, ти с нови дънки ли си? И аз отговорих, не си ли ги виждал, това са ми старите дънки, само че изглеждат по-чисти и като нови.

Всеки ден се переш?

Да, пера се .

От колко годишен?

От 6-годишен. Даже в домовете не позволявах на чистачката да ми пере дре­хите заедно с другите. Аз сам го правех.

Какво друго можеш да правиш?

Мога да озеленявам да гледам болни хора.

Правил си го и хората са се доверявали на теб. Ако някой зрител ти предложи работа има кой да даде препоръки за теб, нали?

Да. Там където съм гле­дал болен човек, жената не криеше нищо, като ме пог­ледна, каза – ти си прекра­сен човек.

Ти си като дете. При­тесняваш ли се от това, че може би винаги ще останеш дете? По-лесно ли се живее като си добър, или?

Всеки ми казва – трябва да си твърд. Каква е тая ме­кост и доброта. Аз казвам – оставам такъв какъвто съм, не съм станал престъпник, пияница, наркоман. Благо­дарение на Бога и на моят ангел хранител, който ме пази.

ТИ виждал ли си ангели хранители? Вярваш ли в ан­гели?

Вярвам в ангели, вяр­вам в Бога.

Аз вярвам, че сега някой ангел те гледа. Кой те научи на тази вяра?

Сам. Кръстен съм седем годишен, дори съм ходил да пея в църкви.

Не си ли обвинявал по­някога господ, че не е бил много милостив, като ти е отредил родители, които да те оставят .

Не. Преди съжалявах за родителите, но вече не. Не се предавам, има хора, които падат духом . Имам познати, които казват- виж какъв ти е животът, не си добре, защо вярваш в Бог, сложи си край на живота.

Има хора, които те съ­ветват да си сложиш край на живота?

Да, но това няма да стане ни­кога. Човекът, с който живея, ми казва, че съм мно­го силен човек, със силен дух. Снощи му спо­делих, че аз съм сирак и той се разплака и каза, не мога да повяр­вам, ти си толко­ва добър. И нито пиеш, нито пу­шиш, нито си ста­нал престъпник. Аз като погледна един човек и мога да преценя, дали е добър, или лош.

Каква Коледа ти предстои, как я празнуваш, как си представяш, че другите я празну­ват?

Представям

си        да ви кажа

честно, никога не съм присъствал и нямам никаква представа. Аз се прибирам, хапвам каквото имам и си лягам .

Всеки ден?

Да всеки ден.

Всъщност, на Коледа ще хапнеш към 7-8, а иначе нека кажем честно на чита­

телите ни, че през седмица­та често нямаш храна.

– Да. Това е така, тъй като парите отиват за наем.

Как живееш? Взимаш 150 лв и ги даваш за наем? Как се обличаш?

С едни и същи дрехи.

Някой ти е подарил в църквата и ти си ги переш?

Да, но имам летни, за зимата не съм готов, честно казано.

Нека да кажем, тъй като някои читатели могат да ти предложат стая за по-мал­ко пари, други могат да из­мислят друго. Нека да изброим всичко, от което имаш нуж­да. Защото аз съм убедена, че за коле­да знаем къде да те намерим. Сутрин си в Руската църква. Какво нямаш?

Нямам стабилен доход, с който да се поддържам.

Тоест, търсим работа, а ти си из­пълнително момче и изпълняваш всичко. Какво друго нямаш? Обувки?

Да, това са ми единствените обув­ки, те се разпадат.

А освен този пуловер, имаш ли друга зимна дреха? Шапка, бельо? Ти си едър мъж, размерът е ХЛ, а обувките, кой номер са?

46 номер.

Какво е здраво­словното ти състоя­ние?

Имам абсцес.

Това е сериозно. Ти ми спомена, че имаш проблеми с ушите.

Да, перфорация .

Докторът какво каза?

Че трябва да се вземат мерки и да се направи опе­рация, защото може да се получи менингит.

Колко пари струва опе­рацията?

Самата операция е без­платна, но се плащат консу­мативите, около 2000 лв.

Защо от всички тези неща, които изброи в мо­мента си избрал като най- съкровено твое желание, самостоятелна, твоя стая?

Искам да се запазя. Вяр­вам, че този дух, който го имам няма да ме предаде, няма да се поддам на хора, които казва, свърши с живо­та си?

Искаш да живееш сам, а не с хора, които да ти го­ворят такива неща и да те разстройват?

Да. Имам силен дух, бил съм и на улицата, гладувал съм, но не съм се предал. Винаги съм се борил и съм си казвал, ще дойде и хубав ден.

Как си представяш твоя идеален ден? Представи си сега, че ангелът ти горе води бележки. Опиши го.

Да имам дом.

Представяш ли са да имаш свой хладилник, в който да има храна?

Представям си.

После?

Представям си да има работа , да имам облекло.

Приятели?

Имам приятели.

Аз пък ти пожелавам освен всичко, което изброи, на Коледа никога да не си сам. Това е моето желание, а това заради което ти си тук, сега ще чуят и нашите зрители. В твоето обръще­ние към тях. Благодаря ти, че си толкова чиста душа и че не си се предал. Пожела­вам ти успех.

Това, е обръщението ми към моя ангел. Аз съм Виктор и съм на 34 години, на тази възраст, повечето хора са се порадвали на добри родители, срещнали са романтичната любов и са постигнали нещо. Не съм единственият сирак в България, който не знае как­во е майчина обич и бащина подкрепа и не това ме прави тъжен. Хората ме възприемат като малко момче, дамите също. Не знам какво е спо­делената любов. Професия нямам, независимо, че съм из­пълнителен и се старая много, когато ме извикат на работа. Аз сън Виктор, на 34 години съм и това е цялата ми исто­рия. Ирина ми каза, че е много хубаво, че живея в настояще­то и сигурно е права. Но пак тя ми каза, че има нещо като триъгълник на нуждите на чо­века. Най-отдолу е нуждата от храна, вода и сън, после идва покривът над главата, после всичко останало, а най-отгоре е Господ. В момента аз имам само върха, защото вярвам в господ. Днес искам да помоля ангела си, да ми помогне да имам някъде сигурен покрив, моя стая с тоалетна. Помагам в Руската църква и оттам пече­ля 150 лв. Толкова ми взимат на месец за легло в стая, която деля с друг човек. Пари не ос­тават, храня се няколко пъти в седмицата с каквото ми дадат добри хора в църквата. Обли­чам се пак така. Моля някой добър човек да ми даде шанс, с труд да изкарвам още малко пари поне за хляб. Мога да се грижа за градини, мога да чис­тя, да гледам болен човек. Ако някой има ненужна стая да ме подслони на по-ниска цена. Знам, че в този живот не може да ми се случи повече от това, което искам, но това ми е дос­татъчно. В Топ ПРЕСА разкрих душата си, споделих мечтата си и вярвам, че ангелът ще ме открие.