Разследване на Топ ПРЕСА: Корпоративен бизнес с мощите на Свети Иван Рилски в Рилския манастир

Светията вдига недъгави, мори безплодие… срещу крупно заплащане! Само паралии могат да се ползват от тайните на светинята… 1000 лева да преспиш с мощите на Свети Иван, спалня за безплодни за 3 дни – 3000 лева да преспят с мощите и в молитва! Безумие?!?

Когато отидете в Рил­ския манастир, може да снимате Хрельовата кула, да се прехласнете пред стенописите от XIX в., да се поразходите из двора или да се дивите пред оригиналната кон­струкция на магерницата. Тези туристически навици обаче далеч не изчерп­ват сакралния смисъл на едно истинско посеще­ние на най-голямата наша обител. Не забравяйте, че силата на манастира е в духовното начало, за­вещано ни от отшелника и светеца Иван Рилски. Затова наблегнете на въ­трешния мир, поклонете се пред мощите му и пред двете чудотворни ико­ни – на света Богородица Осеновица и на самия св. Иван Рилски, отидете и до пещерата на светеца. Според някои чудеса има само в приказките, но двете икони са извор на стотици чудотворни исто­рии.

За изцеленията от различ­ни болести, лекуването на безплодие и необяснимите случки всеки ден могат дасе чуят десетки истории. Достатъчно е да се вслуша­те в разказите на поклонни­ците. Някои от тях са съхра­нени във вече издадени, а после и преиздадени книги. Обяснима е неспирната вър­волица от молещи се пред светините в манастира хора.

Защото светият отшелник не отказва небесна помощ на благочестивите вярва­щи. Рилският чудотворец е живял в зората на християн­ството в България – роден е през 876 г., а през 865 г. Бъл­гария приема християнство­то. И се смята за закрилник на всички българи.

„Вярата е затова – случ­ващото се е свръхестестве­но, за което няма логическо обяснение“, казва архиманд­рит Варлаан, монах в мана­стира.

Чудотворната икона „Св. Иван Рилски“ е от края на XVIII в. и е изографисана от неизвестен атонски иконо­писец. Чудотворна е, защото светецът е съвременен по­мощник на всички, които с вяра се молят пред образа му. Рилската обител е съ­брала разказите за славните чудеса до наши дни в книга, претърпяла вече няколкоиздания. Чудотворната сила на св. Иван Рилски най-чес­то помага на благочестиви­те люде и наказва духовните безпътници, за да ги вразу­ми. Като пример за това ар­химандрит Серафим Алекси­ев описва два случая.

„След Първата световнавойна офицер атеист оти­шъл в Рилския манастир и обругал светините. Предмолещите се христи­яни дори вдигнал крак и ритнал све­тите мощи. Скастрил и монаха доко­га църквата ще заблуж­дава народа. После се ка­чил на фай­тона и по­теглил към с. Рила. Св. Иван не за­къснял да го накаже. На един завойфайтонът полетял къмпропастта. Долу конят изпръхтял и се изправил невредим. Здрав бил и ординарецът. Само офи­церът лежал неподвижен.

Кракът, ритнал мо­щите на све­теца, бил счупен. Св. Иван нака­зал тялото, за да вразу­ми душата, т.е. наказва, за да спаси“, обяснява ар­химандрит Серафим иразказва вторият слу­чай, при кой­то светият отшелник по­мага на бла­гочестивите. „Селянин от Самоковско гаснел по 3-годишното си момче, което не можело да ходи. Крачетата му били като гума и то все лежало в креватчето, подпряно с въз­главнички да не се катурне. При какви ли не лекари го водил, какви ли не лекар­ства му давал, но нищо не помагало. В отчаяние дори бащата стигал до скверната мисъл детето му да си отиде от този свят, за да не се мъчи. Близък обаче го съветва да отидат в Рил­ския манастир св. Иван да го излекува. Отиват навръх Великден и слагат детето в черга между възглавнич­ки до ковчега с мощите насветеца. След службата бо­гомолците се разотиват, мо­нах гаси свещите, а майката ридае, виждайки, че помощ и тук няма. Тъжна гледка. По едно време обаче детето протяга ръчички и се хваща за покривката над мощи­те. Опитва да се вдигне, но пада. Майката още по-силно плаче, но и по-силно взе да се моли. Детето прави втори опит да се изправи на кра­ка. И успява, опряло се до ковчега с мощите. Хващат го за ръчичките и то тръгва по мраморния под на църк­вата. Така детето прохождаи от него ден повече не се е залежало. Минали години, то израснало нормално и здраво.“

Такива случаи на чудотворство има много. Но не забравяйте – св. Иван Рилски чудотвори там, където има вяра, припомня отец Се­рафим.

„Светецът спасява от гибе­лен пожар и самия манастир, сочат хрониките. Съхранява го със своя богоугоден живот“, казва днес ар­химандрит Варлаам и добавя в доказателство история за едно от чуде­сата на светинята.

Когато България е била под турско иго, манастирът често е нападан от разбойни­ци, които са грабели и безчинствали. Веднъж такава банда дошла да го разруши напълно. Планът предвиждал да пренощуват в обителта, а сутринта да я ограбят и опожарят. През нощта обаче св. Иван се явил, но не насън, а наяве на главатаря и го заплашил с игуменският си жезъл, символ на духовната власт, че ако направи зло, ще бъде наказан много лошо. Свети­ята излязъл през прозореца в стаята на главатаря, който изпитал неописуем страх. Той потърсил своите телох­ранители, за да разбере кой е влизал при него, но остана­ло загадка. После накарал игумена да събере всички монаси, за да разпознае кой от тях го е заплашвал, но не го открил. Едва след като видял иконата на св. Иван, главатарят на разбойниците разпознал кой дошъл през нощта в стаята му.

Игуменът го завел пред ковчега на св. Иван и му по­казал кой го е заплашвал. Тогава със страхопочитание турчинът наредил на подчи­нените си да напуснат мана­стира, а на игумена казал: Пазете го добре, докато той е тук, нищо лошо няма да се случи на манастира.

Св. Иван е вършил и други чуде­са и именно заради това турците са го почитали като малък пророк Тур­ските султа­ни издавали фермани, кои­то защитава­ли правата наманастира. Запазена е една от запо­ведите, изда­дени от цар Иван Шишман през 1378 г. Тя е най-старият нотариален акт на манасти­ра, а тези права са призна­вани и от турските султани, защитавани са били с фер­мани, а султаните се разпо­реждали на местната турска власт да пази манастира от посегателства. Монасите от манастира са се движели втурската империя като сво­бодни граждани. Свободно са можели да отидат и при султана. Запазени турски документи потвърждават, че турската власт е зачита­ла правата на манастира. Турците са имали страхопо­читание от св. Иван, защото са виждали него в чудеса, разказват монасите.

Те вмъкват и нещо твърде любопитно. Има­ло много хора, които не са ходи­ли в манастира, но в съновиде­ния били посеща­вани от светеца в тежки моменти, а после го разпоз­навали на ико­ната, идвайки в манастира. Раз­казвали, че са по­лучили помощ от светеца. Един от игумените на обителта – ар­химандрит Климент, успял да запише над 400 чудеса на изцеление на основателя и патрона на манастира и две­те икони.

До тук всичко звучи из­ключително праведно и радушно дори, защото Бог ни праща подобни знаме­ния и чудеса за да има извор на спасението. Екип на югозападния таблоид обаче реши да провери до колко са всеот­дайни монасите разказващи за чу­десата на рилска­та света обидел и мощите на ней­ния светец. Оказ­ва се, че само в разказите им не­щата изглеждат достъпно и ра­душно. Не всеки страдащ и човек, който има нужда от помощта на свете­ца, може да се ползва от не­говата чудодейна сила. Тя се ползва само и единствено от тези, които плащат добре и стават крупни спонсори на рилската света обител. За всички останали единстве­ната утеха е да се поклонят пред мощите и иконата и да запалят свещ пред тях. Има ритуали, описани в горните писания и хро­ники, от които чудеса са се ползвали велики люде, като византийски императори и техните тайнства днес са дос­тъпни само за знатни и богаташи. Така напри­мер срещу сумата от 3 000 лева с мощите на светеца, монасите от Рил­ския манастир правят риту­ал за лечение на безплодие, като предоставят добре обзаведена спалня на нуж­даещите се от цяр, в която трябвало да преспят три дни с мощите и говорейки специ­ална молитва. Подобен риту­ал се прилагал с преспиване в пещерата на светеца. Този ритуал пък лекувал болниот тежки и коварни болести. „Услугата“, която трябвало да се плати, била 1000 лева на вечер. Разбира се, живе­ем в комерсиални времена и манастирите като органи­зация имат нужда от своето финансиране. Но нормално ли е да се превръща вяра­та в бизнес, питаме от своя страна ние? Какво правим с бедните – тези, които също имат нужда от Божията ми­лост и дарение, но нямат пари да платят на неговите наместници и служители да се докоснат до чудото. Само за сведение – за да може да стигне до Рилския Манастир и да влезе вътре, на човек му трябват едни си­гурни 2-30 лева за паркинги, вход и пр. Цените са ужасно скъпи за обикновените хора. На всичкото отгоре и чудо­дейната сила на манастира и неговите реликви също е остойностена, а това според нас от местната медия си е чиста гавра с вярата, вярва­щите и религията…