Кметът Владимир Георгиев венча влюбена двойка пред целия град: Бившият офицер от РУП-Самоков Йордан Вардаров и педагожката Елена вдигнаха грандиозна сватба на дъщеря си Соня, подариха й 180 кв. м апартамент

Младоженецът Васил изкърти вратата на булката с помощта на родителите си Марияна и Валентин Вардарови, дадоха му да пълни с пари ботуш, дълъг 1 метър

Свекърът и свекървата окичиха Соня със златен ланец, кумовете Божкови връчиха чек с валута

Бившият офицер от РУП-Самоков Йордан Вардаров и педагожката в ПГ „Н. Й. Вапцаров“ Елена Ранова-Вардарова вдигнаха грандиозна сватба на дъщеря си Соня в Самоков. Щастливите родители подариха 180 кв. м апартамент на булката и възлюбения й Васил. Младоженците приеха поканата от кмета на Самоков Владимир Георгиев да сключат граждански брак на открито пред символа на града – Голямата чешма. Има поверие, че който пие вода от Голямата чешма, ще остане завинаги в Самоков.

Соня и Васил минаха под венчило на обновеното пространство пред символа на града точно в деня на откриването. Сватбата им събра целия град, роднини, приятели, зам.-кметовете Васил Сайменов и Радослав Стойчев, секретарят Ангелина Вангелова, председателят на Общинския съвет Силвия Стойчева, а кметът Георгиев води церемонията. Под украсена с бели воали шатра младото семейство си казаха заветното „да”. Менделсоновият марш озвучи площада и радостта от събитието бе неописуемо тържествено за всички.

Кметът Владимир Георгиев с развълнуван глас каза на младоженците: „Много се радвам в качеството си на кмет да ви поздравя. Нека пред този символ на града личният празник да остане за вас един незабравим спомен. Пожелавам семейството да бъде изпълнено с много здраве, много любов. Бъдете щастливи, обичайте се!“. Кметът имаше и още една изненада за младоженците – фойерверки.

В небето бяха пуснати бели гълъби от младоженците и кумовете Миглена и Кирил Божкови.

Първите братовчеди на Соня – Свилен Мирчев, инспектор в РУП-Самоков, и Стефан Мирчев – лесостроителен инженер в София, които много я обичат, трудно дадоха булката на младоженеца, защото е мома от чорбаджийско коляно със заможна зестра -имоти, къщи. Младоженецът се наложи да изкърти врата, но сам се затрудни и на помощ се притекоха майка му Марияна и баща му Валентин Вардаров, който е бивш началник на ареста в Самоков, а понастоящем служител на МВР в София. Младоженецът трябваше много да отплаща и да пълни с пари обувки и ботуш от 1 метър. Прегръщайки нежно булката, свекървата Марияна я дари с невероятен златен ланец. Развълнувана, тя каза: “Това е най-щастливият ми ден, защото синът ми се жени. Желая им много щастие и любов!“

Като истинска принцеса от приказките чаровната Соня събра погледите на всички с ослепителна скъпоструваща булчинска рокля, закупена от родителите на младоженеца Васил.

Родителите на Соня Елена и Йордан Вардарови подсигуриха семейното жилище на младото семейство, като им подариха апартамент от 180 квадратни метра.

Кумът Кирил Божков, който е инспектор в РУП-Самоков, с радост прие честта да е кум на колегата си Васил, с когото от детство са приятели. Кумът беше изключително щедър и подари чек с валута на младото семейство и много подаръци.

“Пожелавам на младото семейство вечно щастие”, каза кумът.

Прелестната кума Миглена блестеше в небесносиня рокля, ушита специално за случая. Миглена пожела: “Бяхме си приятели, а този ден ни събра и ни направи още по-близки. Пожелавам им много любов.“

26-годишният младоженец Васил, полицай в РУП-Самоков, сподели пред в. „Вяра”: “Това е най-хубавият ми ден в живота. Очаквам през март раждането на моето детенце. Обичам силно моята любов на живота Соня, с която имам връзка от пет години.“

Пред дома на младоженката оркестър „Гейзера“ от Сапарева баня  с ръководител Иван Начев създаде настроение и събра сватбарите на буйно хоро. След тържествения ритуал в църквата “Успение Богородично“, воден от отец Георги, празненството се пренесе в зала „Триадица“ в хотел “Рила“ на курорта Боровец. Всички гости бяха посрещнати с коктейл, а веселбата продължи в ресторант „Средец“. Над 150 гости уважиха празника на младото семейство Соня и Васил и до късно вдигаха наздравици за здраве, щастие и късмет на младите.

В ресторанта пред всички гости майката на Соня, с професионалния си опит като педагог, ги посрещна с невероятната сватбена молитва на Джеймс Браун:

„Нека бракът ви донесе вълненията сладки, съпътстващи всички съпрузи. Нека животът ви дари с търпимост, търпеливост, разбирателство. Нека винаги имате нужда един от друг, не толкова за да запълвате празнотата, колкото да откриете що е пълноценен живот. Нека си бъдете необходими, но не от слабост. Искайте се, но не защото нямате избор. Убеждавайте се, но без да се насилвате, прегръщайте се, но без да се задушавате в прегръдките си. Преуспявайте заедно във всичко и не забравяйте нежността в дребното. Търсете значимото и подминавайте дребните недостатъци. Бъдете щастливи!”

На тържеството наздравици вдига и Георги Тодоров – началник на РУП-Самоков, всички колеги на младоженеца – Красимир Стаменов – офицер в системата на МВР, и съпругата му Ани, служител в банка, треньорът по борба от „Спортни имоти“ към община Самоков Иван Тодоров и брат му Тодор Тодоров, приятелите на Васил – Елена, Адриан, Маргарита, Михаил, Веселин и Светомира от Пловдив. Управителят на „Дусман“ Иван и съпругата му Любима Симчеви пожелаха на младото семейство здраве, щастие, „бъдете съпричастни с обстановката в България, полагайте усилие нашата държава да върви напред и все по-напред, бъдете живи и здрави и чрез страниците на най-истинския вестник „Вяра“, пожелавам всичко това от сърце.“

Лелята на булката Райка Мирчева, дългогодишен служител в „Социално подпомагане“ – Самоков, бе изключително радостна и сподели: „Думи нямам да кажа колко съм щастлива, че Соня и Васил се обичат. Това, че любовта им завърши с брак и сватба, е най-хубавото нещо, което можеше да им се случи. Всички разбраха, че дъщеря не се дава лесно от родителите. Много се вълнуваме. Родът ни е от с. Говедарци, но има много гости от Пловдив, София. Стана изключителна сватба.“

Тържеството продължи до ранни зори с много песни, танци и настроение.

Вестник „Вяра“