Поадението на един правосъден министър!
Надежда Йорданова няма доказателства за твърденията си, с които иска от Пленума на ВСС да отстрани главния прокурор Иван Гешев от поста му. Признанието за това дойде от самата правосъдна министърка по време на поредното заседание на кадровиците, които вече обсъждат по същество искането й.
Дебатът в залата се разви бързо, а Надежда Йорданова успя набързо да обезсмисли цялото по-нататъшно продължаване на обсъжданията, след като още по първия пункт от собственото си предложение заяви: „Нямам доказателства за това твърдение“. Конкретният повод – според Йорданова главният прокурор е разпоредил изнасянето на информация по дадени производства от обществен интерес. Парадоксалното е, че човекът, който изобличи Йорданова, че няма доказателства за разпореждане от главния прокурор, бе Атанаска Дишева – кадровикът, който от 5 години поддържа в Съвета всички опорки на „Демократична България“ и НПО-кръговете около партията, част от която е и самата правосъдна министърка. С въпроса дали Йорданова има писмени доказателства за твърдението, че Гешев е разпореждал на някого да публикува информация за конкретни досъдебни производства, на който тя отговори отрицателно, Дишева на практика изведе наяве това, което вече се знаеше – искането за отстраняването на главния прокурор е самоцелно, неаргументирано с правни доводи и в крайна сметка – безпредметно.
След Дишева към Йорданова се обърна и Евгени Иванов от ВСС: „Щом нямате документ, писмено доказателство или паметна бележка, то тогава вероятно имате аудио запис на устното разпореждане на главния прокурор към пресцентъра“.
„Ако имам подобен аудио запис, това значи, че казвате, че нарушавам закона и Конституцията. Казах, че нямам доказателства…“, призна Йорданова.
Тогава възниква въпросът – ако правосъдната министърка няма конкретни доказателства в потвърждение на искането си за сваляне на главния прокурор от поста, за какво тогава го внася в Пленума на ВСС.
Отговор даде малко по-рано самият Иван Гешев, като не остави много поле за политически размах на мисълта на Йорданова и съсипа всичките й опорки още в изложеното си пред ВСС, което направи преди старта на дебата.
„Много е лесно да говориш в медиите неща, които не кореспондират с актуалното законодателство и Конституцията, днес г-жа Йорданова ще научи колко е трудно да се говори с юридически аргументи. Казвам го с ясното съзнание, че в днешно време явно законите и Конституцията не са актуални. Не ме притеснява и целият държавен инструментариум да се насочи към мен, ако ви цитирам точно, защото аз работя за колегите си и за гражданите, а не за политиците. Знаете ли защо, г-жо Йорданова? Защото политиците са временни, а магистратите и гражданите остават“.
Така от думите на Гешев стана ясно и защо без да е подготвена Йорданова го атакува пред ВСС и в публичното пространство – заради политическа поръчка на партията, която представлява. Дали тази партия обслужва задкулисни и олигархични интереси никой не може да каже със сигурност, но едно е ясно – резултатите от действията на правосъдния министър вършат работа точно на тях. И това едва ли е случайно?
Искането за отстраняването на главния прокурор трябва да се основава на конкретни факти, на конкретни данни за действия на конкретни дати и място, които трябва да са точно посочени. Това го знае всеки юрист. Припомни го е Гешев на Йорданова, като изтъкна, че няма демократична държава, в която да се прави искане за отстраняване на главен прокурор по изрезки от вестници и въз основа на „лични оценки, харесване и нехаресване“. „Да, тя може да не ме харесва, усещането й и личната й оценка са важни, но в качеството на гражданин. Когато си министър на правосъдието, действията ти не може да почиват на лични оценки и харесвания, и нехаресвания. Сигурен съм, че министърът на правосъдието познава процедурите, макар че в искането това не личи“, каза Гешев.
И настина в искането на Йорданова не личи познаване на правната материя. В него се смесват функции на главния прокурор с функции на държавно обвинение, на отделните прокурори и дори на съдебни служители. Правят се констатации отвъд границата на разделението на властите, дават се оценки, раздават се присъди в разрез с правото.
Този подход в крайна сметка ще се окаже дълбоко непродуктивен. Войната на изпълнителната и законодателната власт срещу съдебната, в лицето на прокуратурата, води само до негативи и то за всички, които очакват правосъдие и ред в държавата. Води до бум на престъпността, да трагедия след трагедия на пътя, като тази на столичния бул. „Черни връх“, при която бяха убити две момичета от джигита Георги Семерджиев.
По този повод главният прокурор още преди заседанието на Пленума на ВСС изказа съболезнования на близките на убитите и предупреди, че „това е последицата от т.нар. съдебна реформа“. Факт е, че като глас в пустиня остават серията изявления и на Гешев, и на други висши прокурори за това, че НК и НПК трябва да бъдат променени. Без каквато и да е реакция остават предложенията на прокуратурата да се увеличат наказанията за шофьори, причинили след употреба на алкохол и наркотици смърт или средна телесна повреда на пътя, да се отнемат в полза на държавата автомобили на такива лица и прочие. А когато стане трагедия всички политици хулят правосъдието, подминавайки факта, че парламентът кове законите.
„Съдебна реформа ли е да издам методически указания за това прокурорите да преценяват дали да се иска от съда отнемането на МПС при катастрофа след употреба на алкохол и наркотици и министърът на правосъдието да ми иска оставката на това основание“, заяви иронично Гешев пред журналисти и отново повтори, че за него основната цел на т.нар „съдебна реформа“ е персоналната му смяна с „някой послушен“ главен прокурор. „Аз не съм послушен. Никога няма да бъда послушен главен прокурор“, заключи Гешев. Политиците отдавна са се убедили в това. Въпросът е в чии редици се спотайват послушните и ще им бъде ли дадена власт?
Be the first to leave a review.