Д-р Тодор Петлов

Топ Преса, ще ви запознае с живата енциклопедия на Добринище. Човекът, който знае всичко за миналото на тогавашното село и сегашния град. Докторът лекувал стотици деца в региона. Д-р Петлов, който в градината си отглежда над 1200 растения. И притежава уникална библиотека с хиляди заглавия.

Името ми е Тодор Благоев Петлов, роден съм в Добринище и всички жители на градчето ме знаят, като Тоше. Нося името на дядо ми. На времето той е бил търговец. Трима братя сме и една сестра. Баща ми е бил обикновен селянин, които е бил много предприемчив човек. Занимавал се е със земеделие и е бил само с четвърто отделение – образование. Майка ми е от знатния добринишки род – Козареви, тя е била абсолютно неграмотна. Ходила е само един ден на училище. Имали стадо овце, баща и я хванал за косата и й казал: “Немаме нужда от женски даскали, ти требва да одиш с козите” . Но въпреки това беше интелигентна жена, която също като баща ми имаше много добра памет. Дядо ми е имал 10 коня и е докарвал беломорски стоки от Серес, Драма и Кавала. Търгувал е с маслини, риба, памук, но през 1903 година, когато избухва илинденското въстание на 15 септември, дядо ми бил нападнат от помашка група и бил ограбен и убит. Така, всички са останали сираци. Най- големия бил баща ми на 13 години и той поел издръжката на семейството. В тази среда съм роден на 8 юни 1926 година, като трети син на семейство Петлови. Израснал съм в абсолютно селска обстановка. Не съм имал никаква интелектуална помощ от родителите си. От малък иначе имах интерес към науката. Най-любимото ми занимание беше четенето на книги, а майка ми често ми се караше, казваше:“Кирил и Методи са немали друга работа та са написали азбуката” .Основното си образование съм завършил в нашето селско училище което носи името на „Св. Климент Охридски’’ и беше със статут до трети клас. През 1940 година продължих гимназиалното си образование в първа мъжка гимназия в София. Но за съжаление там учих само една година. Защото германските войски нахлуха в България и се настаниха в училищата. Продължих образованието си в Разлог, където се и дипломирах през 1946 година. Бях много ученолюбив и мога да отбележа, че съм от първия курс, който се откри в Медицински университет – Пловдив през 1946 година. Класирах се на едно от челните места. Кандидатствахме с химия и български. На третата година бях изключен, като син на Михайловист

(След убийството на Тодор Александров (30 август 1924 г.) ВМРО се разцепва на „протогеровисти“ и „михайловисти“ по името на двамата членове на ЦК – генерал Александър Протогеров и Ванче Михайлов). Баща ми макар и с четвърто отделение – образование е бил кмет на Добринище и като член и ръководител на македонската група на Иван Михайлов е награден на 28 октомври 1928 година за добра дейност. Като кмет не е позволил никакво убийство да се извърши през неговото кметуване. Даже е откривал противоположните членове на другите организации, които е имало тогава. За това бях изключен от училище за 4 години. Но след това направиха проучване за дейността и изявите ми и бях реабилитиран и върнат в университета.

Др. Петлов, Вие се интересувате много от историята на Добринище. Хората тук Ви наричат: “Живата енциклопедия на Добринище”… Разкажете на читателите на Топ Преса за историята на това уникално място.
Северните склонове на белоснежния орбелос – Пирин, в първата по- ловина на шестото хилядолетие преди новата ера 5601-5497 г. и 5572-5480 г. пр. н. ер. в едно райско кътче близо до мощен терма- лен извор с темп. 42°С, възниква или по-скоро започва живот обиталище, който продължава и до днес. Ранно неолитичното селище, разположено
върху площ от 7 декара на важния път от Скаптопара по десния бряг на древния Нестос (Места) водещ до топлите земи на Средиземно море. През април на 1987 г. арх. екип ръководен от арх. проф. Михаил Николов чрез 6 сондажни проучвания намират достатъчен арх. материал, проу- чен по археологитната скала и по радиовъглеродния метод с допълне – на дендокалибрация, доказващ възникването на селището към края на първата половина на VІ хил. пр. н. ера. Сериозно основание да считаме, че около минералните извори и удобното местоположение, земите на Добринищкото землище са населявани още от древни времена. Според древногръцкия географ и историк Страбон тракийските племена са 22, според някои съвременни учени около 80. По изявени племена са: одриси, медий, синти, денталети, дигери, гети, мизий, трибали, кекони, пеони, витини, беси и др. За първи път техни вождове се споменават в произведения на Омир, „Илиадата” като верни троянски съюзници. Между реките Марица и Места земите били населявани от тракийските племена Кикони. Тъй като траките не са имали писменост, не са оставили никакви писмени следи, но оставили спомен от бита и културата си – облекло, обичай (кукерските игри за прогонване на злите духове, призовавани за здраве и благоденствие) са от тракийски произход. Даже от траките е останало и до днес употребяваната в лексиката дума Карпи, канарите в местността „Св. Никола”. Към края на ІХ в. пр. н. ер. от северозапад нахлуват древните македонци сродни по език и култура на елините. В Vв. пр. н. ер. възниква робовладелската държава Македония, която при Филип ІІ Македонски (359-336) и Александър Македонски (336-325 г. пр. н. ер.) се превръща в една от най-силните държави на Балканския полуостров със столица Филипи и остава името си завинаги в историята, символ за много спорове и исторически и политически спекулаций продължаващи и в днешно време. През ІІ в. пр. н. ер. 148 г. Римските легиони присъединяват поречието межде Струма и Места към могъщата Римска империя. Започва Римското владичество на този край характерен с много строежи на градове и пътища по Римски образец. Изграждат се пътища свързващи Бесапара с Бяло море, Цариград със Солун – VIA EGNATIQ., чийтоследи личат и сега. Над реките се изграждат сводести мостове, които и до сега се виждатна много места в Родопите запазени заради якия си градеш от камъни споени с хоросан минерализиран. Покрай минералните извори също се изграждат бански съоръжения, запазили имената си в околностите на Добринище като Римската баня.

Целия материал четете в печатното издание на Топ Преса