ЛЪСВАТ ДОНОСИТЕ НА ПЛЕМЕННИЦАТА НА ВАНГА СРЕЩУ ПРОРОЧИЦАТА – ТОПЯЛА Я, ЧЕ Е ПЛЮЛА КОМУНИЗМА – СУПЕР ЯК СКАНДАЛ!

Интересът към феномена, притежаващ способността да вижда съдбата и бъдещето на всеки човек, продължава и досега.

Личността й е обвита с митове, не са малко слуховете и легендите, които се разпространяват.

Обичана и уважавана от търсещите помощта й десетки хора, които се увеличават с всеки изминал ден и денонощно обсаждат дома и в Петрич, Ванга е мразена и преследвана от всички български власти. През 1942 г. градската управа определя двама полицаи, които да обикалят около дома на ясновидката и да подслушват да не би да се среща и да помага на близките на местните партизани. Неведнъж е викана на разпит в полицейския участък. Заради отказа й да каже с кого се среща и какво му казва, името й е на първо място в списъка за принудително отвеждане на работа в каменната кариера, нищо, че е пълен инвалид. Обикновено й търсят много пари, за да се „откупи“.

През есента на 1944 година, когато комунистите завземат властта, командирът на войсковата част, пристигнала от о.Тасос и разквартирувана в града, получава нареждане от централното партийно ръководство да ликвидира Ванга като вреден и опасен за новата власт елемент. Формулировката е, че със своето ясновидство тя насажда суеверие и пропагандира вяра в Бога, а религията е „опиум за народа“, Бог не съществува и всичко нематериално противоречи на комунистическата идеология. Само една случайност спасява Ванга от разстрел: младо момче – граничар, загубва чанта със секретни документи в планината. Заплашва го военен съд и смъртна присъда. Чул за способностите на местната ясновидка, младежът моли за няколко часа отсрочка и заедно с конвоя войници отива при нея, а тя съвсем конкретно му описва как и къде са изпаднали документите и откъде да мине, за да ги намери непокътнати.

Когато предават чантата на командира, той ходи замислен няколко дни и решава на своя отговорност да не изпълни нареждането, а да остави на мира сляпата и безобидна жена.

Но не всички негови съпартийци са били така благородни. Местните партийни власти подлагат Ванга на всякакви унижения и гавра. Облагат я с големи данъци като частник, често забраняват дейността й, заплашват я с изпращане в трудово-възпитателен лагер, правят по градската радиоуредба специални предавания, където я заклеймяват като вредна за обществото персона насаждаща религиозни и суеверни настроения, централният вестник „Поглед“ й отделя цяла страница и публикува карикатури, където Ванга е рисувана като магьосница с черна котка при краката, дълбоко деколте, гердани на шията и цигаре в ръката.

Стига се до там собствената й племенница да я вербува ДС, за да я топи какво и пред кого говори и плюе ли по управлението и партията.

Всичко обаче е напразно! Мощната комунистическа пропаганда не може да спре лавината от хора, които искат да се срещнат с Ванга и да получат помощ и утеха за различните си болки и неблагополучия. Тя наистина им помага – искрено, с голяма обич и съпричастие към проблемите им и хората се чувстват защитени и спасени от дарбата й – каквото и да им се случи, Ванга ще им посочи най-правилното решение, затова никакви забрани и ограничения не могат да ги спрат.