Откритието на Метрополитън опера, неврокопчанката Мариана Карпатова, след 23 г. музикална кариера в САЩ: Спрях с изявите на сцената…

 В частното си студио обучавам ученици от 5-годишни, съседка ми е княгиня Мария Луиза, вкусът на задушения й праз с домати и маслини е незабравим

Мариана Карпатова е ро­дена в град Гоце Делчев, къ­дето завършва гимназия. След това учи в музикалното училище в София, а после следва оперно пеене в Бъл­гарската държавна консерва­тория – в класа на професор Павел Герджиков, завършва през 1991 година. Още съща­та година изпраща свои за­писи за предварително прос­лушване в престижния „Джу- лиарт скул“ към нюйоркска­та Метрополитън опера, къ­дето веднага е приета за спе­циализация. Вече 23 години Мариана Карпатова живее в Ню Джърси – едно елитно предградие на Ню Йорк.

Град Гоце Делчев от десе­тилетия е родно място на пев­чески таланти във всяка ед­на музикална област, като то­ва не прави изключение и в сложното изкуство на опе­рното пеене. Много хора не знаят, че родата на най-гол- ямата оперна прима в Бълга­рия Христина Ангелакова е от Гоце Делчев. Оттук е родом и известният оперен певец и емигрант в Щатите Здравко Гаджев. Мариана Карпатова е третата гордост на града сред класическите певци.

За 23 години живот и ка­риера в Щатите Мариана Карпатова има само четири участия на голяма софийска сцена и едно в родния град Гоце Делчев. За първи път пе­вицата изнесе рецитал в за­ла „България“ през 1998 го­дина като специален солист на Нов симфоничен оркестър с диригент Росен Миланов под почетния патронаж на то­гавашния председател на На­родното събрание Йордан Соколов. Първата й изява с Нов симфоничен оркестър бе след брилянтния дебют на пе­вицата с „Гурелийдер“ на Шьонберг и „Песен за Зем­ята“ от Мапер под палката на Росен Миланов в Щатите.

Мариана Карпатова е но­сител на престижната награ­да „Съливан“ и победител в конкурса на фондация“Пучи- ни“. Още при обучението си в „Джулиарт скул“ изпълнява ролите на майката и вещица­та в новата продукция на опе­рата „Хензел и Гретел“, която е излъчена директно по аме­риканската телевизия в пре­даването „На живо от Лин- кълн център“. Малко след то­ва прави успешен дебют в операта на Сарасота като Ро­за Мамай в „Арлезианката“, заради което специализира­ната преса я определя като „актриса и певица, притежа­ваща страст и мощ“.

Мариана се завръща с повторно участие в Сарасо­та като Куница в „Оберто“ на Джузепе Верди, след което дебютира в оперния театър на Мичиган като Мадам Куик- ли във „фалстаф“ на Верди. Талантливата неврокопчанка е изпълнила Ларина в „Евге­ний Онегин“ в оперния театър в Балтимор, а представя рол­ята на Олга от същата опера в Палм Бийч. Престижните световни оперни театри за­белязват Мариана Карпатова и тя продължава списъка с оперните си превъплъщения с участие в премиерата на „Жената на Отови“ в оперния театър в Сейнт Луис, Фруго- ла в „Мантията“ и Зита в „Джани Скики“ в Гранд опера – Кънектикът. Дебютът й в най-престижния американ­ски оперен театър – нюйорк­ската Метрополитън опера, е във възобновената продукция на „Електра“. Във фестивала „Сполето“ е участвала в пос­тановките „Джани Скики“, „Сестра Анджелика“ и „Йенуфа“.

На концертния подиум Ма­риана Карпатова е изпълн­явала „Реквием“ на Джузепе Верди с Хартфордския сим­фоничен оркестър и с оркес­търа „Коро лирико“ в Ню Джърси. Макар по това вре­ме да ражда втория си син Кристофър, талантливата българска певица не спира успешната си кариера. Ма­риана е солистка на Осмата симфония на Мапер с Нацио­налния симфоничен оркестър на Мексико. Участва в сим­фонията „Александър Невски“ от Прокофиев с оркестъра на Софийската национална опе­ра, в „Магнификат“ от Бах, „Реквием“ от Дюрфуле и „Лорд Нелсън“ от Хайдн на фестивала в Сполето, „Ма- теус Пасион“ от Бах с оркес­търа на фондацията „Лидер- кранц“. В списъка от успеш­ните участия на Мариана са още и сюитата „Уестсайдска история“ на Бърнстейн с Гранд оркестъра на Кънекти­кът и световната премиера на „Л’йнфинито“ от Тристан Ке- руис в зала „Али Къли“ на Линкълн център.

За дебюта на Мариана Карпатова в Линкълн център като носител на престижна­та награда на фондация „Али Къли“ вестник „Ню Йорк таймс¹¹ помества статия, оза­главена „Дебют – предзнаме­нование за бъдещето“. Певи­цата е изнесла рецитали в ка­мерната зала „Бруно Валтер“ на Линкълн център с програ­ми от творби на Чайковски и в залата на „Кенеди център“ във Вашингтон.

Едни от най-успешните участия на Мариана Карпато­ва са в операта „Севилският бръснар“ от Джоакино Роси- ни с Държавната опера в Ню Джърси, както и като Амне- рис в „Аида“ на Джузепе Вер­ди с „Коро лирико“. Голям ус­пех предизвикват изпълне­нията й на „Романси“ от Чай- ковски с оркестъра на Хадън- фийлд и участието в „Меса“ на Шуберт на музикалния фестивал в „Съмит“.

Семейството на Мариана Карпатова е много близко със семейството на княгиня Мария Луиза, дъщерята на цар Борис III и царица Йоанна, с което са съседи в Ню Джърси. Според певицата княгинята е изключителен чо­век – сърдечна, земна и не­вероятна домакиня.

Съпругът на Мариана – Крум Пенев, е работил в българското консулство в Ню Йорк, когато външното ни министерство се оглав­яваше от Стоян Ганев. С ид­ването на следващото пра­вителство у нас той е осво­боден от поста и започва работа като мениджър кон­султант в частна фирма. Бил е много близък с Милен Велчев, който го е поканил в екипа си, когато оглави финансовото министерство. Крум обаче решил да не се впуска в политиката, да ос­тане при семейството си в Щатите и да се занимава с частен бизнес.

Това лято Мариана със съпруга си и малкия си син Кристофър бяха на екскурзия в Италия и гостуваха на май­ката на певицата – Елена, в родния си Гоце Делчев. Тя се съгласи да даде единствено­то си интервю само за „Стру­ма“.

–                      Мариана, с какво се за­нимаваш в момента в Ща­тите?

–                      В момента спрях с опе­рното си творчество по сце­ните, отдадох се на препода­вателска дейност. Имам час­тно студио в Ню Джърси. Съ­що така преподавам и в един еврейски център. Възрастта на учениците ми е от 5-годишни до… безкрайност. Все още има възрастни хора, кои­то искат да вземат уроци по пеене. Като пример ще кажа, че имам ученичка – Андрея, която учи пеене при мен от 8 години и е на около 90. Не зная колко точно на колко го­дини е, защото възрастните американки са толкова заха­росани и мариновани, че мо­жеш само да предполагаш за годините, а и в Щатите не е прието да се задават въпро­си за възраст. С гордост мо­га да заявя, че доста от мла­дите ми ученици вече са уча­ствали в постановки на Бро­дуей – „Мери Попинз“, „Ма- тилда“, „Клетниците“ и други.

–                      Как минава един твой ден?

–                      През лятото всичко ми­нава спокойно, лежерно, но със старта на учебната годи­на започва трудното съчета­ване на личните и професио­нални ангажименти – закуска с малкия ми син Кристофър, който вече е в 8 клас, подго­товка за уроците ми, работа­та с учениците ми в студиото. Вечерята вкъщи е задължи­телна за всички. На нея все­ки разказва как е прекарал деня. Моето семейство задъл­жително иска да запази бъл­гарската традиция – да се ве­черя заедно, нещо, което го няма при американците.

–                      Винаги си казвала, че най-голямото ти щастие са двете ти деца?

–                      Да, наистина е така. Го­лемият – Александър, дойде при мен, след като завърши 4-ти клас в Гоце Делчев, къ­дето го отглеждаше майка ми. Той завърши авиоинженерство в Ню Джърси. След като работи една година за воен­номорските сили на САЩ, на­пълно промени посоката на кариерата си и сега работи за малка частна бутикова компания. Смята да започне магистратура по бизнес или компютърни технологии. Ни­то той обаче, нито малкият Кристофър не проявяват ин­терес към музиката.

–                      Ще ви разкажа един заба­вен за мен случай. Преди го­дини навих Кристофър да гле­даме заедно по телевизията великата опера на Джузепе Верди „Отелб“. Аз му разказ­вам сюжета и казвам, че нак­рая Отело ще удуши Дездемона. Докато аз се наслаждавах на музиката и ариите, той неп­рекъснато ме питаше: „Хайде бе, мамо, кога ще я удуши?“

–                      Каква е комуникацията между българската общност в Ню Йорк?

–                      Много мои колеги от „Джулиарт скул“ организират концертни серии в консулс­твото на България в Ню Йорк. Това са Стефка Евстатиева, Павлина Доковска, Лора Чекоратова, Ана Стойчева и много други. Именно тези концерти пък дават възмож­ност да се запознаят с бъл­гарската музика и български­те музиканти. Това става със съдействието на много бъл­гари и под покровителството на княгиня Мария Луиза. Всички ние се познаваме с нея още от студентските го­дини. Тя не пропускаше из­явите ни в „Джулиарт скул“ и винаги бяхме добре дошли в нейния дом за великденски­те празници.

–                      От години сте и съседи с княгиня Мария Луиза, ка­къв човек е тя?

–                      Както споменах, поз­нанството ми с нея е от по­вече от 20 години, а от петнадесетина семейството ми заживя в прекрасното пред­градие Ню Джърси, на съсед­на улица от къщата на княгин­ята. Това е една много сър­дечна жена, отзивчива, гото­ва винаги да помогне на все­ки един българин, изпаднал в нужда. Мария Луиза е изклю­чително добра домакиня и из­кусен кулинар. Няколко пъти сме присъствали като гости в нейния дом на Бъдни вечер. Незабравим за мен е останал вкусът на нейната гозба от задушен праз, домати и мас­лини. Също така не мога да забравя още един деликатес, приготвян от княгинята – кюфтета от сьомга.

–                      Как си представяш пенсионерските години? В Ща­тите или в България?

–                      Ако сме живи и здрави да доживеем до спокойните пенсионерски години, аз си ги представям в компанията на любимите ми хора. Нека му дойде времето, но се над­явам по-голямата си част от старините да бъда в родния Гоце Делчев!

Вестник „Струма“

–