Благоевградска ВЕСТ на гости на д-р Маникатов от фондация „Профилактика за здраве“  

Здравейте д-р Маникатов, представете се на многобройните ни читатели  и ни разкажете за фондация „Профилактика за здраве“…

– Здравейте г-н Байрактарски…. Казвам се д-р Маникатов. По специалност съм кинезитерапевт. Основното, с което бих желал да Ви запозная е, че съм управител на фондация „Профилактика за здраве“. Това е една фондация, която има основна цел да помага на хората в неравностойно положение. В това число деца, младежи и възрастни хора. Организирани са няколко благотворителни акции до момента с цел набиране на средства. Тези средства са за изпълнение на ежедневна кинезитерапия, рехабилитация и психотерапия. Към фондацията имаме доброволци, които са юрисконсулт Даниел Боянов, психоложка д-р Красимира Маникатова, психолог и социален работник Жулиета Думбанова. Имаме също така и доброволци от Албания – Бесса Ахмадия. Имаме и много младежи, ученици и студенти, които ни помагат в реализирането на различни проекти и програми, в които участва и фондацията. С гордост мога да кажа, че фондацията има два големи изпълнени проекта. Единият е международен проект, в който сме супервайзъри България, Италия, Дания, Франция, Словения и Румъния. Проекта се казва Тайм Нет и неговата основна идея е да създадем помагало за хора с начална и лека умствена изостаналост. Да си намират място в обществото чрез трудова дейност. Помагаме на хората с лека умствена изостаналост да работят това, което могат да изпълняват като функции. Другият проект е България – Македония. Там заедно с македонски партньори от Делчево имаме обмяна на опит. Проекта е медицинска рехабилитация и добри практики. Ние показвахме на македонците как работим за възстановяване на деца с увреждания, а те ни даваха добри практики как труда на деца с увреждания може да се реализира финансово. Правят сапунчета, мартенички, картини. Македонците са намерили начин да се самоиздържат чрез онлайн форум. Точно това беше проекта. И ние направихме такъв онлайн форум, в който се предлагаха неща, които се произвеждаха от такива деца и от България, и от Македония. Третият проект, в който участваме в момента е проект, благодарение на който ще открием спортна площадка за деца с увреждания в Крива Паланка. Ще направим мини голф игрище за деца и за деца с увреждания. Основната идея на този проект е да се намерят туристически дестинации за профилактика и рехабилитация. Той се казва Младежите от България и Македония – заедно за профилактика и туризма като профилактика. Ще създадем една онлайн мрежа, която мрежа съответно с колегите и партньори от Македония ще правим различни форуми с цел да обогатим информацията за нашите минерални извори, балнеолечебни центрове и рехабилитационни бази в област Благоевград и обратно те ще ни дадат информация за техните цетрове в Македония. Тук важно е да подчертаем, че в лицето на г-жа Здравка Чимева имаме гръб за туристическата дейност, която ние искаме да развиваме. Тя има огромен опит. Опитваме се да развием туризма като начин на профилактика и рехабилитация. Друго, което мога да кажа за фондация „Профилактика за здраве“ е, че от 2002 г. провеждаме безплатни прегледи за гръбначни изкривявания в училищата на територията на гр. Благоевград, гр. Гоце Делчев, гр. Петрич.

Има ли го като проблем? Среща ли се често?

– За съжаление да. Гръбначните изкривявания са един голям проблем в малките населени места. По-точно децата и тяхната ранна трудова дейност. Това създава предпоставки за неправилно развитие на човешкото тяло. Формата на прешлените се променя още когато те трябва да се изграждат. Това изкривяване се води морфологично изкривяване, а не функционално. По-трудно се възстановява този вид изкривяване. Пак казвам, че това се отнася за малките населени места като Гоце Делчев и Петрич. В Благоевград има доста спортна активна дейност в интерната, където младежите се развиват и тук няма толкова ранна детска работна активност.

Едно време децата си изкривяваха гръбначния стъб от неправилно седене на чина, а сега от гледане на таблет или телефон.

– Съгласен съм. Тук вече имаме една патология, която се води модерна патология. Изглаждане на шийна ордоза или излаждане на поясна ордоза. Това е предпоставка за прав гръб, което също е един вид гръбначно изкривяване. Назад във времето не се е срещал толкова често докато в момента все по-често го набюдаваме като патология. Това също е неправилна поза на седене.

Какво трябва да знаят родителите?

– Най-важното в случая е родителите да обръщат внимание на децата си поне до началото на пубертета, когато излизат къпани и ги бършат. Да обръщат внимание на симетрията на лопатките и симетрия на талийните трийгълници. Проблема е в това, че родители ни докарват деца с гръбначни изкривявания, които вече са навършили 15-16 години. Това гръбначно изкривяване е било още на 10-11 годишна възраст. Ако те са го били забелязали тогава може би щяхме да можем да го оправим. На 15-16 години по-трудно се коригира. Не че неможе, но се използват помощни средства – корсети. Има и тежки форми на гръбначни операции, при които се налагат операции с цел коригиране по механичен начин. Наблюдателност на родителите трябва да има.

Как минава един ваш работен ден. Изморително ли е?

– Сутрин тръгваш с идеята, че искаш да помогнеш. През деня има и много тежки случаи, и много леки. Не на всеки можем да помогнем. Не сме слънце да огреем навсякъде. На дете, на което не мога да помогна поне гледам да го насоча към специалист, който може да му помогне. Вечер преди да си легна описвам всички случаи по една методика, за да можем да знаем следващият път докъде сме стигнали и откъде можем да почнем. С тикчета отбелязваме тези, които имат напредък. Моралното удовлетворение от това, че си свършил нещо, което е по-добро от миналия път повярвайте ми няма такова чувство. Наистина имаме и много тежки случаи. Деца със счупване на радиални прешлени, с до 70 % прекъсване на гръбначен мозък, което работиш 2,3-5 години и човекът завършва висше образование и то не какво и да е, а физическо образование. Няма такова задоволство. И до ден днешен като се срещнем с този човек се чувствам доволен и той се чувства доволен. Един човек, който би трябвало цял живот да е на инвалидна количка има семейство, деца, професия, работа, живот. Тоест има всичко. Имаме и деца с лека степен на отклонение на двигателната активност. Поради една или друга причина те са били оставени така и не са били развивани. В малките населени места няма рехабилитационна методика, която да ги възстановява. Говоря за едно момиче, което е на 25 години вече. То е изкарало 20 и няколко операции на горни и долни крайници и в момента ходи с бастун. Това дете иска да ходи, да учи, да си завърши образованието, да има социален живот. Такива деца не са ги пускали в образователната система. Сега вече ги пускат. Всеки път като го видя това момиче е по различен начин. Радостта е голяма. Тук искам да кажа и друго нещо. Много хора очакват само да ги докоснем и те да станат да ходят. Това са 20-30 % където ние не можем да помогнем, защото те са амбициозни и бързат. Тук идват и много хора, с които не е работено правилно. Те прохождат само за една година. Тежък физически и умствен труд е моята работа. Много често ми задават въпроса: „Успяваш ли да се отървеш от тежката обстановка?“. Не. Много често ги сънувам случаите. Преживявам ги постоянно. Но моралното удовлетворение, че помагаме на хората и че караме нещата да се случват няма такова нещо. Първите крачки са нещо уникално.

За доброволците какво ще кажете.

– Доброволческата дейност в България в момента е много меркантилна. Аз ще съм доброволец, но срещу определена сума. Тази сума ние не можем да я предоставим, защото гледаме всички събрани средства да отиват при децата с увреждания. Участваме в проекти, за да можем нашите европейски колеги да ни обучат как да привличаме доброволци, които да ни помагат. Повечето доброволци в нашата фондация сме хора със семейства и правим нещата, защото искаме да помогнем. Правим го безвъзмездно и го правим, защото го смятаме за наша мисия. Трудно е в България да говорим все още за доброволческо движение каквото е в Европейския съюз. Не са ни и обучавали. Имаше едно време пионерчета и чавдарчета, които са начална форма на доброволческо движение, но демокрацията много рано успя да ни промени начина ни на мислене. Всичко стана меркантилно след 90-те години. Това не означава, че се отказваме. Търсим доброволци. Ходим по училищата. Имаме отклик да ни дадат доброволци, но децата бързо губят интерес. Тъжно е, но факт.

Кажете нещо за финансирането на фондацията.

– Имаме дарителска банкова сметка. За финансиране основно разчитаме на европроекти, на трансгранични проекти и организираме доброволчески коледни и великденски концерти. Трябва да подчертая, че тук ни помагат ансамбъл Пирин. Хора, които са заставали не един или два пъти зад нас. Библиотека Благоевград също ни помага. Г-жа Здравка Чимева ни е помагала в дарителски кампании, които са били на 90 % изгубени. Тя успява да организира хората, защото има опит. Помощ имаме и от Благоевградска опера, но доколкото разбрах тя вече е затворена. Те са ни помагали в няколко доброволчески кампании. Младежки дом – Благоевград също.

Ние от Топ Преса и Благоевградска ВЕСТ също бихме искали да се включим ката медийни партньори и да отразяваме всичко, което правете. Какво бихте казали на хората.

– Нещото, което искам да споделя с родителите на деца с увреждания е, че всяко едно дете заслужава шанс да се развива. Всяко едно дете независимо от къде е има право на възстановяване. Всяко едно дете има право на рехабилитация. Търсете си правата. Имаме юрисконсулт, който би ви консултирал за всяко едно ваше питане. Повечето родители не си знаят и правата. Не се предавайте. Това, че имате деца с увреждане не означава, че сте наказани или с лоша карма. Сега имаме възможности за възстановяване. Имаме пациент, който е на 45 години и е на инвалиден стол. От две години е при нас и вече ходи. Даже се грижи за възрастните си родители, които са на 70 години. Имаме друга пациентка с детска церебрална парализа. Тя се раздвижва при нас постоянно. Има фирма, с която изхранва и себе си и други семейства. Не спирайте децата си от рехабилитация. Всяко дете има право на потенциал.

Дарителска сметка:

Банка „Райфайзен“

IBAN BG41RZBB91551005922217

За: FONDACIA PROFILAKTIKA ZA ZDRAVE FON

www.facebook.com/BlagoevgradskaVEST

Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса