12 въпроса към неврокопчанката Мария Самандова: Самообладанието от корта помага в живота

B12 e витаминът, който дава енергията на тялото. Витамините от група В помагат  да превърнете храната в гориво, а витамин В12 е от съществено значение за производството на ДНК и поддържането на здрави нервни и кръвни клетки. В12. Особено необходим е за предпазване от разпадане на нервната тъкан в процеса на стареене.

Витамин В12 е най-сложен по химическа структура от всички витамини. Той притежава различни форми, но не всички са еднакво ефективни. Най-ефективната е метилкобаламин. Това е съставът му в опаковката на Jamieson – канадската компания, популярна с изключителното качество и контрол на производството.

Най-разпространената форма на Витамин В 12 обаче е цианокобаламин – тя се произвежда по-лесно и е по-евтина, но е трудна за приемане от организма и обикновено малките количества, които се усвояват, са неефективни. 

Кога да разберем, че ни липсва В12? Някои от често срещаните симптоми са депресия, загуба на памет, изтръпване на ръцете и краката, зрително увреждане, мускулна слабост, слабост и умора. Ако имате съмнение или някои от тези симптоми, можете да си направите тест. 

Заедно с витамин B 12  Jamieson ви представяме нашата поредица “12 въпроса към …”

Първият ни гост в нея е Мария Самандова от Гоце Делчев от MG тенис клуб в парка “Заимов”. Мария е енергична, красива и винаги е готова да измори възрастни или деца.

1. Как започна срещата ти с тениса?

Аз буквално съм израснала на кортовете на НСА –  първите ми съзнателни спомени, когато съм била на около 3-годишна възраст, са от кортовете на Националната спортна академия. Причината да се занимавам с тенис е моят баща Димитър, който също е треньор по тенис на корт. Той е моят основен треньор и наставник в живота, уникален педагог и психолог.

Още като малка разбрах, че тенисът е онова, с което искам да се занимавам.

2. На какво те научи тенисът?

Това е спорт, който учи на много неща. Дисциплина, силен характер, воля, но също социални контакти и общуване. Мен лично ме е направил много организирана. Самообладанието, което се изисква на корта, много ми помага в живота.

Сега, когато съм от другата страна – вече като треньор, се опитвам всички тези позитивни неща да ги предам на децата, с които работя.

3. Какъв е баща ти на корта?

Той е много строг и взискателен на корта. Променя се в момента, в който стъпи на него. Извън корта е другата крайност – там аз съм принцеса. Респектът и авторитетът обаче, които имам към него – нямам друг такъв пример в живота.

4. На много момичета в тура треньори са бащите им. Одобряваш ли това?

Ако съдя по моя опит, това е било само положително, защото между родител и дете и много голяма симбиоза и една много силна връзка, която не може да се открие с друг човек, поне в моя случай е било така. Като стъпим на корта, ние вече не сме баща и дъщеря и отпускане няма. Винаги ми е било казвано, че мога и още, играла съм с температура. Човек със своето дете може да стигне по-далеч, да изисква многократно повече, отколко от децата на другите. От мен се е искало да съм боец до краен предел.

5. Освен треньор и “момичето на тате”, ти си и по-голяма сестра?

Да, сестра ми е 10 години по-малка, в момента е състезател. Водила съм я по състезания, турнири, пътували сме в чужбина заедно. Наскоро взе участие в държавното лично първенство за жени и се представи добре, прави и първи стъпки в треньорската професия. В гр. Гоце Делчев имаме семеен клуб Самандови с два открити корта, сега правим и два закрити и тя тренира и работи и там.

6. Коя е била любимата ти тенисистка, която те е вдъхновявала като състезател?

Винаги Шарапова!

От настоящите тенисистки симпатизирам на Наоми Осака, Виктория Азаренка и Симона Халеп, която имах възможността да гледам на живо на Уимбълдън 2019 срещу Серина Уилямс.

7. Много добре работиш с деца. Отвътре ли ти идва?

С много голяма лекота го правя, защото ми харесва. Имам много добра комуникация с тях, много лесно се сработваме. Успявам да ги запаля и мотивирам и нещата се получават лесно. Наистина вярвам, че който си обича работата, може цял живот да не работи.

8. Имало ли е травми и периоди, в които не си можела да играеш?

Това е неминуемо, когато професионално се занимаваш със спорт. Имам една травма, тя в годините ми се превърна в хронична – възпаление на кръста, а другите са по-скоро временни – китка, рамо. Нямала съм дълго излизане от корта. Винаги съм гледала да правя добър стретчинг и добро възстановяване след тренировка. Режимът на хранене и почивката също са много важни.

9. Имаш повече приятели в тениса или извън него?

И на двете места. Тенисът е много социален спорт и съм щастлива, че и в тенис средите, и извън тях имам много приятели.

10. Изненада ли се от представянето на Цвети Пиронкова на US Open?

Да си призная, малко се изненадах. Факт е, че тя направи впечатление с един от най-добрите сервиси сред жените в турнира. Завръщане след майчинство и 3-годишна пауза може само много да ни радва и мотивира. И особено в такива времена, в които сме сега, такива новини са нещо много хубаво и за деца, и за подрастващи, пък и за всички нас.

Цвети е пример, че една жена винаги може да изглежда добре, да е във форма и на ниво – както в личния живот, така и в професионалния.

11. Коя е твоята настилка – хард или клей?

Определено се чувствам по-комфортно на хард. Играта ми е по-агресивна, обичам динамичното и бързо темпо. Хардът предразполага към по-атакуваща игра и това повече отговаря на темперамента ми.

12. За жените разбрахме, а от мъжете кой е твоят човек?

Джокович. Миналата година имах вълнуваща среща с него на Уимбълдън – в деня преди финала. На тренировъчните кортове имах пряка среща с него и с Федерер. С Джокович успях да говоря, той ми подари много неща – шапката си, кърпата си. Като разбра, че сме българи, мина на сръбски.

Това, което истински ме впечатли, е, че Джокович влезе на тренировка освен с Мариан Вайда, с още 8 спаринг партньори. Той има спаринг за всеки удар. Влиза един – играе, Вайда показва, след това излиза от корта. Идва следващият – играят само форхенд, после с трети – с него правят само волета.

От Федерер взех само автограф. За мен той е символ на класа и стил, която също винаги съм харесвала. Джокович ме спечели с темперамент, а Роджър е класа.