Connect with us

Пиринско дело

Омагьосаното село Пирин

Published

on

Стотици изоставени къщи, грохнали под тежестта на времето и нищетата, накацали плътно една до друга по стръмните брегове на реката. Разнебитени покриви и прозорци с избледнели парцаливи пердета, зад които плахо надничат призраци от миналото. Разпадащи се зидове, а в цепнатините им вятърът си тананика зловеща мелодия. Малки дървени балкони с липсващи парапети или продънен под. Врати изкривени, стенещи на пантите си с гласа на плачещо дете. Сокаците – мрачни, тесни, едва проходими, почти клаустрофобични.  И зад всеки ъгъл – очертанията на старата църква и тя самотна и безмълвна. Добре дошли в село Пирин !  Тук, в най-потайното кътче на планината, господари са тишината и … забравата.

Какво се е случило ? Къде са хората, защо са изоставили къщите си, градени с толкова труд, любов и надежди?

Сякаш орисница е омагьосала изгубеното в Пирин планина село – да застине във времето, да опустее и да потъне в мълчание, да се сроди с вечността и да омае всеки който случайно замръкне тук. Самотата, бедността, разрухата и дори грозотата понякога придобиват необясним чар, който те хваща за гърлото, а меланхолията неканена се прокрадва в душата.

DSC_0236Срещам тук-там възрастни хора. Някой работи в двора, друг тегли магаренце или се препича умислено на пейката пред къщи.  А някога селото бъкало от живот! В средата на 20-ти век то е наброявало над 2500 жители.  Всяка къща била обитавана от семейства с по 5-6 деца, а тесните класни стаи на училището едва побирали учениците – спомня си Любимка Бисерова.

След 40 -годишна кариера по българските и световните сцени, известната народна певица решава да се завърне обратно в родното село и да се захване с туризъм. В нейната къща за гости отсядат пътешественици от цял свят. И снимачни екипи, защото дивата красота на селото разпалва фантазията на режисьори и сценаристи.

003

Село Пирин се е превърнало в снимачна площадка на поне 5 нашенски игрални филма

Сред тях е  „Писмо от Америка“ и „Жалейка“. А в актьорския състав на продукциите с готовност се включили и местните баби. Идвали са и телевизионни екипи. Включително и екип на южнокорейската национална телевизия. Корейците луднали по специфичното двугласно пеене и заснели документален филм за него. „Гостите ми искат да знаят повече за пиринския фолклор. Затова им пея. Карам ги да ми държат „исо“, или да влачат долния глас, аз пък наслагвам горния. Имам автентични носии, с които ги обличам и те са щастливи да се въплътят в дрехи на невяста или на лазарка.“- обяснява певицата. Предполага се, че село Пирин съществува от 1150 г. – оттогава датират първите архивни данни за него.

В средновековието село Пирин било един от големите металургични центрове в околията

Някога буйните потоци на река Пиринска Бистрица задвижвали колелата на 5 големи самокова /съоръжение за преработка на добитото в пещите желязо/. Пирин било огласяно от ударите на чукове, прииждащи от 30 -те селски ковачници. В тях се произвеждали подкови, пирони, земеделски сечива и пр.

004Но народът бил беден, а животът – тежък и изнурителен. Особено по време на турското робство. “Турците много са безчинствали в нашия край, било е трудно на хората! Взимали са им от стоката – жито, пшеница, ръж, ечемик, картофи, фасул. Населението трябвало да им заделя и голяма част от парите, спечелени с толкова мъка. Отделно и животни са им взимали.“ – разказва Любимка Бисерова. Ала местните били непокорни, с буйна кръв. Не търпели те османски ботуш да ги тъпче.

Именно от село Пирин  тръгва голям бунт, който води до избухване на Илинденско-Преображенското въстание

Те са си го направили в село Пирин, преди голямото Илинденско въстание. Хората не могли да чакат, защото им преляла чашата. Моят прадядо поп Стамат бил съратник на Яне Сандански и на Спиро войвода и заедно вдигат въстание.“ – разказва народната певица.

002 Другият й прадядо пък бил ковчежникът на четата. Но през юли 1903 г. турците подпалват селото, избиват сума ти народ. В метежа намират смъртта и нейните прадядовци. Част от населението се скрива в църквата и оцелява по чудо.

Хората разказват, че Свети Николай, който е патрон на храма, ги спасил. Самата църква била трън в очите на турците. Построена е през 1885 г. без тяхно съгласие. Когато разбира за съществуването й властта изпраща аскер да я събори и да накаже непокорното село Пирин. Ала красивата фасада с турски мотиви размеква сърцето на нашественика и така храмът и селото са пощадени.

В тези размирни времена  тук се подвизавал и Пейо Яворов, който бил сподвижник на Яне Сандански. Поетът се укривал от османците в близка пещера, където пише сбирката си „Хайдушки копнения“. Любимка Бисерова си спомня идиличното детството през 60-те години, когато Пирин било най-голямото село в околията.

006

През 69 -та докарали първите два телевизора и цялото село се събирало, за да гледа заедно „На всеки километър“

– разказва певицата. Но 90-те години слагат край на този разцвет. Горското стопанство, което по време на соца осигурявало основен поминък на голяма част от семействата, рязко свива дейността си. Хората остават без работа, без перспектива и напускат. Постепенно село Пирин се обезлюдява, училището затваря врати, къщите се разпадат.

В наши дни около 120 – те  негови жители посрещат стоически тежките зими, изолацията, бедността и самотата.  Въпреки това не се оплакват, радват се, че поне децата им са се устроили я в града, я в чужбина. А покрай кинематографичната му слава и къщата за гости на Любимка, селото посреща туристи. Те се скитат по стръмните сокаци, надничат в празните прозорци, заговарят  местните, щракат с фотоапаратите си, охкат, ахкат възторжено и не искат да си тръгнат от това капсулирано в миналото кътче на България. Влезте в галерията, за да разгледате още снимки от омагьосаното село Пирин.

dsc_0122

 

Любимка Бисерова в нейната къща за гости в село Пирин

 

 

 

коментара

Пиринско дело

СЕЛО ПИРИН – РАЗКАЗИ ЗА ЗМЕЙОВЕ

Published

on

Сгушени в планината къщи, тесни улици, дървени плевни, песни и разкази за змейове и невести под капките на есенния дъжд с юзче домашна ракия. Добре дошли в село Пирин!

1
Село Пирин
2
Село Пирин
3
Село Пирин

Имало едно време един змей, който се спускал в селото от връх Ореляк и крадял невести. Веднъж грабнал мома Стана от хорото и я завлякъл в пещера под селото. Родила там момата син на змея, нарекли го Гинчо. Той бил много силен и имал крила на гърба си. Построил къща (Гинчовата къща), сложил в основата ѝ три огромни камъка и заживял в нея. Водил епични битки с други змейове-пришълци и успял да ги убие. След последната си битка със змея, който убил баща му, той изоставил къщата и заживял високо над селото, в района на връх Ореляк. Всички се страхували, че и той ще започне да краде невести като баща си и затова две от майките намазали дъщерите си с билка, от която да погрознеят.

Това е легендата за Гинчовата къща, която местните наричат още и Змейовата къща. В момента в нея не живее никой, но пиринчани вярват, че до ден днешен Гинчо живее над селото и гони буреносните облаци, за да пази селото от градушки.

4
Гинчовата (Змейовата) къща

Село Пирин се намира на около 30 км от град Гоце Делчев, високо в планината. Както много други български села, и в Пирин някога кипял живот. Само допреди 50 години, жителите му са над 2500. В миналото селото е един от големите центрове на черна металургия в района, с 11 металургични пещи, 5 самокова (съоръжения за преработка на желязо) и 30 ковачници за подкови, пирони и земеделски сечива. Сега в селото живеят предимно възрастни хора.

5
Село Пирин
6
Село Пирин
7
Село Пирин
8
Село Пирин
9
Село Пирин
10
Село Пирин
11
Село Пирин

Докато обикаляме из тесните улици, тук там виждаме баба, тихо приседнала на пейка пред къщата си, или се разминаваме с дядо, който тегли магаре. По пушеците от комините се разбира кои къщи са обитаеми. В малките дворове са подредени тикви и нарязани дърва. Мирише на печени чушки, на есен и уют. В центъра на селото, на пейка пред смесения магазин, старци седят и си говорят. Няколко кучета кротко спят в краката им. Река Пиринска Бистрица, която минава през селото, сякаш отнася със себе си и малкото звуци, които долитат от тишината. Времето е застинало.

13
Село Пирин
12
Село Пирин
14
Село Пирин
15
Село Пирин
16
Село Пирин
17
Село Пирин
18
Село Пирин
19
Село Пирин
20
Село Пирин
21
Село Пирин
22
Село Пирин
23
Село Пирин
24
Река Пиринска Бистрица
25
Река Пиринска Бистрица

Имаме късмета да отседнем в къщата на Любимка Бисерова, една от певиците от известното трио сестри Бисерови. Народната певица е родом от Пирин и преди години решава да се завърне и да възроди живота и традициите в селото. Прави опити да организира фестивали за народни танци и песни, захваща се и с туризъм.

Къщата на Любимка Бисерова се намира в началото на селото. На домашна ракия и вкусни гозби, сладкодумно ни разказва легенди за селото, за важната му роля в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Разказва ни и за прадедите си, единият от които е поп Стамат, близък съратник на Яне Сандански, а другият – ковчежник на четата, и двамата загинали в метежите покрай въстанието. Местното население се укрива в църквата „Св. Николай“ по време на Илинденско-Преображенското въстание и така се спасява от посичане и от пожарите, запалени от турците. Поп Стамат обаче не успява да се скрие в църквата и остава в дома си, където е убит за назидание на въстаналото население.

Църквата е с много красиви и запазени икони и иконописи. Построена е през 1885 г. Днес е светиня за селото и всяка година на 2 ноември се прави курбан.

Църквата „Св. Николай“, в която се укрива местното население по време на въстанието
32
Църквата „Св. Николай“, в която се укрива местното население по време на въстанието

Самият Яне Сандански също намира смъртта си в село Пирин – през 1915 г. на път от Роженския манастир за Неврокоп остава да пренощува в селото, но на другия ден е убит от засада. Днес на мястото има паметна плоча, а местните разказват, че преди Яне Сандански да тръгне сутринта, конят му рови с копита в земята и пръхти, и дълго време отказва да тръгне, предчувствайки гибелта на стопанина си.

Пейо Яворов също пребивава в селото. И той е сподвижник на Яне Сандански и се укрива от османците в близка пещера. Именно там пише книгата си „Хайдушки копнения“.

В къщата на Любимка Бисерова отсядат приключенци от цял свят, има и редовни посетители, като адвоката, с когото се запознаваме, и който от няколко години по време на ловния сезон, пътува всяка събота и неделя от София до село Пирин, за да ловува из планината заедно с местната дружина. В къщата отсядат и не малко снимачни екипи, омагьосани от красотата на селото. В Пирин са снимани няколко филма, един от които е „Писмо до Америка“. За да спаси живота на катастрофиралия си приятел, главният герой издирва песен, която според легендите възкресява. Във филмите, които се снимат в селото, участват и много от местните жители, като баба Неда, която докато сме в къщата на Любимка Бисерова, идва всяка сутрин да я навести на по кафенце с един пръст ракийка – „за адет“, както казва баба Неда.

34
Село Пирин
35
Село Пирин
36
Село Пирин
37
Село Пирин

Още един интересен факт, който разбираме от Любимка Бисерова, е, че в село Пирин все още съществува единственото в България двугласно оплакване на покойници.

И така, няколкото дни сред магията на село Пирин се изнизват неусетно, но ще се върнем отново още след седмица, за да изкачим най-високия връх в Среден Пирин – връх Ореляк. А кой знае – може пък и да срещнем в подножието му и змея Гинчо😉.

коментара

Continue Reading

Пиринско дело

Традиционна брежанска сватба оживя под върховете на Пирин планина

Published

on

Булка на бял кон с девера и младоженеца до нея, с млади моми и невести тръгнаха от местността Равен – към дома на свекървата, за да ги посрещне тя – с две кръгли пити хляб, които постави под мишницата на младата невеста, забули главите на младите – за да са заедно цял живот.

Благословиха ги кумът и кумата, „биха“ ги с дрянови пръчки – да се слушат и да са здрави, подхвърлиха пет ябълки – за да са плодовити, вдигнаха високо символа на брежанската сватба – фуруглицата – за да са горди с род и семейство.

Брежанската сватба оживя по необичаен и красив начин по проект на сдружение „Хора и традиции“ – Обредна култура от региона на Брежани – наследство и съвременност по Програма Културно наследство на Национален фонд „Култура“.

Оживя с любовта на хората от Брежани, които участваха доброволно и с цялата си любов и сърцатост.

Оживя благодарение на прекрасните младоженци Симона Назърова и Милан Благоев, на автентичната колекция от над стогодишните традиционни носии от Пиринския край на Светла Бонкова от Разлог.

Оживя…

Красиво. И гордо.

С надежда, че младите ще се върнат към традиционната брежанска сватба, пълна с добра родова енергия, памет, ритуали, песни, обредни действия.

Магнетична.

И вечна.

„Ела се вие превива, мома се с рода прощава…“

коментара

Continue Reading
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

ПОПУЛЯРНИ