Изгоненият от ЮЗУ Георги Апостолов сензационно: В университета управляват “тъмни сили” да се обединим и да ги победим!

КОЛЕГИ, Много от нас болезнено преживяваме символиката на днешния празник защото академичната общност на Югозападния университет е дълбоко разединена. В непрозрачната за външен поглед среда съществуват остри проблеми, непримирими конфликти и практики, несвойствени за една академична институция от 21 век. Случващото се в университета е умален модел на това, което се случва в България. Академичната ни общност е парализирана от страх защото всеки акт на несъгласие или критика срещу ръководството на университета, на някои факултети и катедри се наказва незабавно и безкомпромисно. Декларацията на проф. Юруков от 24 август, че „твърденията за заплахи в университета са манипулативни“ и че „насаждането на страх и заплахи към хората са неоснователни и неверни“ не отговаря на истината. Лично за мен думите му звучат крайно цинично, имайки предвид всичко, което ми се случва през последните месеци. Нещо повече – не става въпрос само за заплахи и насаждане на страх, а за брутално разрушаване на една академична кариера, изграждана три десетилетия и отдадена на утвърждаването на Югозападния университет. На практика аз съм почти „изхвърлен“ от университета. Може ли някой, който ме гледа в очите да ми обясни защо??? Това се случва не само на мен, но единствено аз и малцина други не се страхуваме да отстояване открито позициите си. А това, което се прави срещу нас е за назидание на всички, които дръзват да се противопоставят и да дават глас на несъгласието и критиката си. Много е трудно за един човек да понесе натиска на репресивната машина, позната ни от други времена. Затова разбирам страха на колегите ни и не им се сърдя, че са избрали унизителния начин на скритото и потайно общуване по болезнените теми на академичния ни живот. Но това е много тъжно и безперспективно, защото така страхът и сляпото подчинение поглъщат всичко, а светлината сред нас и пред нас постепенно угасва. И още по-тъжно е, защото нали ние сме избрали и сме избрани да разпалваме светлината и просветлението. „Съединението прави силата“ на една общност, но само когато в нея отсъства страхът. За да го постигнем ни е необходима повече смелост и по-голяма саможертва. Знам колко е трудно за уплашения човек да се изправи с лицето и името си и да каже: АЗ НЕ СЕ СТРАХУВАМ! То е като да запалиш пламъче в мрака. Но е необходимо съединението на много пламъчета за да бъде силна светлината – достатъчно силна за да прогони мрака …

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!