Село Пирин – разкази за змейове под капките на есенния дъжд

Сгушени в планината къщи, тесни улици, дървени плевни, песни и разкази за змейове и невести под капките на есенния дъжд с юзче домашна ракия. Добре дошли в село Пирин!

Имало едно време един змей, който се спускал в селото от връх Ореляк и крадял невести. Веднъж грабнал мома Стана от хорото и я завлякъл в пещера под селото. Родила там момата син на змея, нарекли го Гинчо. Той бил много силен и имал крила на гърба си. Построил къща (Гинчовата къща), сложил в основата ѝ три огромни камъка и заживял в нея. Водил епични битки с други змейове-пришълци и успял да ги убие. След последната си битка със змея, който убил баща му, той изоставил къщата и заживял високо над селото, в района на връх Ореляк. Всички се страхували, че и той ще започне да краде невести като баща си и затова две от майките намазали дъщерите си с билка, от която да погрознеят.

Това е легендата за Гинчовата къща, която местните наричат още и Змейовата къща. В момента в нея не живее никой, но пиринчани вярват, че до ден днешен Гинчо живее над селото и гони буреносните облаци, за да пази селото от градушки.

Село Пирин се намира на около 30 км от град Гоце Делчев, високо в планината. Както много други български села, и в Пирин някога кипял живот. Само допреди 50 години, жителите му са над 2500. В миналото селото е един от големите центрове на черна металургия в района, с 11 металургични пещи, 5 самокова (съоръжения за преработка на желязо) и 30 ковачници за подкови, пирони и земеделски сечива. Сега в селото живеят предимно възрастни хора.

Докато обикаляме из тесните улици, тук там виждаме баба, тихо приседнала на пейка пред къщата си, или се разминаваме с дядо, който тегли магаре. По пушеците от комините се разбира кои къщи са обитаеми. В малките дворове са подредени тикви и нарязани дърва. Мирише на печени чушки, на есен и уют. В центъра на селото, на пейка пред смесения магазин, старци седят и си говорят. Няколко кучета кротко спят в краката им. Река Пиринска Бистрица, която минава през селото, сякаш отнася със себе си и малкото звуци, които долитат от тишината. Времето е застинало.

Имаме късмета да отседнем в къщата на Любимка Бисерова, една от певиците от известното трио сестри Бисерови. Народната певица е родом от Пирин и преди години решава да се завърне и да възроди живота и традициите в селото. Прави опити да организира фестивали за народни танци и песни, захваща се и с туризъм.

Къщата на Любимка Бисерова се намира в началото на селото. На домашна ракия и вкусни гозби, сладкодумно ни разказва легенди за селото, за важната му роля в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Разказва ни и за прадедите си, единият от които е поп Стамат, близък съратник на Яне Сандански, а другият – ковчежник на четата, и двамата загинали в метежите покрай въстанието. Местното население се укрива в църквата „Св. Николай“ по време на Илинденско-Преображенското въстание и така се спасява от посичане и от пожарите, запалени от турците. Поп Стамат обаче не успява да се скрие в църквата и остава в дома си, където е убит за назидание на въстаналото население.

Църквата е с много красиви и запазени икони и иконописи. Построена е през 1885 г. Днес е светиня за селото и всяка година на 2 ноември се прави курбан.

Самият Яне Сандански също намира смъртта си в село Пирин – през 1915 г. на път от Роженския манастир за Неврокоп остава да пренощува в селото, но на другия ден е убит от засада. Днес на мястото има паметна плоча, а местните разказват, че преди Яне Сандански да тръгне сутринта, конят му рови с копита в земята и пръхти, и дълго време отказва да тръгне, предчувствайки гибелта на стопанина си.

Пейо Яворов също пребивава в селото. И той е сподвижник на Яне Сандански и се укрива от османците в близка пещера. Именно там пише книгата си „Хайдушки копнения“.

В къщата на Любимка Бисерова отсядат приключенци от цял свят, има и редовни посетители, като адвоката, с когото се запознаваме, и който от няколко години по време на ловния сезон, пътува всяка събота и неделя от София до село Пирин, за да ловува из планината заедно с местната дружина. В къщата отсядат и не малко снимачни екипи, омагьосани от красотата на селото. В Пирин са снимани няколко филма, един от които е „Писмо до Америка“. За да спаси живота на катастрофиралия си приятел, главният герой издирва песен, която според легендите възкресява. Във филмите, които се снимат в селото, участват и много от местните жители, като баба Неда, която докато сме в къщата на Любимка Бисерова, идва всяка сутрин да я навести на по кафенце с един пръст ракийка – „за адет“, както казва баба Неда.

Още един интересен факт, който разбираме от Любимка Бисерова, е, че в село Пирин все още съществува единственото в България двугласно оплакване на покойници.

И така, няколкото дни сред магията на село Пирин се изнизват неусетно, но ще се върнем отново още след седмица, за да изкачим най-високия връх в Среден Пирин – връх Ореляк. А кой знае – може пък и да срещнем в подножието му и змея Гинчо.