Лукия Бакалчева – една достолепна неврокопчанка

През тази година се навършват 100 години от рождението на една голяма българка от град Гоце Делчев, Лукия Илиева Бакалчева.

Родена е в град Неврокоп, сега гр. Гоце Делчев  през 1920 година в будно градско семейството на Илия Катинин.  Още от малка проявява интерес към бита, традициите, възхищава се от бродериите, ръчните плетива, проявява интерес към готварството и други красиви неща, с които се е занимала българката през вековете. Поради това, тя учи и завършва стопанско училище, което по това време се счита за най-доброто възпитание за момиче. Създава семейство с известният търговец Борис Бакалчев от гр. Гоце Делчев и отглежда две деца – Блага и Георги.

През целия си активен живот, до дълбока старост остава вярна  на мечтите си и създава една от най-богатите колекции от българска бродерия, и  ръчни плетива. Къщата и придобива име Бакалчевата къща, която започва да се посещава от населението в целия гоцеделчевски регион, ученици, колективи от училища и фирми. Водят се на посещение гости и чужденци, хора на изкуствата и други, за да се запознаят с уникалните произведения създадени от вълшебните ръце от човек, който обича своя народ и родина и може с толкова любов да му отдаде целия си активен живот, за да съхрани, обогати и предаде на бъдещото поколение това наше национално богатство, което не можа да унищожи дори петвековното турско робство.

Наградена е с много отличия и награди. Предава своя опит на дъщеря си Блага, която продължава да обогатява нейната колекцията.

За тяхното творчество са правени изложби в България – Гоце Делчев, Благоевград, София, Орешака, както и в чужбина – Москва, Братислава, Прага, Индия и Япония. Посещавана е от делегация на ЮНЕСКО.

При посещението си в Бакалчевата къща, известната поетеса   Станка  Пенчева пише:

„В едно мое стихотворение  за ръцете на селската жена  бях писала:  Тази ръка благославя всичко, което нашата земя ражда. Сега трябва да добавя: Ръката на българката сътворява и нетленна красота, която разхубавява  света около нас. В творбите  на Лукия и Блага Бакалчеви пее българската земя с най-жизнените си багри, пее българската душа.

Да се наведем и целунем тези златни ръце!” Станка Пенчева-11.03.1983 г.

Екипът на Хроника благодари на госпожа Мария Титянова за този текст и снимките.